О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 857
София, 17.07.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1303 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Р. М. Г. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Б. Б., против въззивното решение № 648 от 20 април 2011 г., постановено по гр.д. № 343 описа на апелативния съд в тр. София за 2011 г., с което е оставено в сила решение № 93 от 10 август 2010 г., постановено по гр.д. № 55 по описа на окръжния съд в Благоевград за 2007 г. за отхвърляне исковете на Г. против А. Й. Ч. и Е. М. Ч. – двамата от [населено място] за обявяване на нищожност на нотариално удостоверяване на право на собственост на Ч. и против А. и Е. Ч. и [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място] за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот.
В жалбата се сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, защото изводите на съда са неправилни при неправилно установена фактическа обстановка; нотариусът е длъжен да признае молителя за собственик само въз основа на годни документи, които могат да го направят собственик, а в случая е допуснато нарушение на нотариалното удостоверяване; липсват документи за установяване правото на собственост на повече от 200 кв.м. и липсва допълнително учредена суперфиция за тях, поради което нотариусът не е имал право да извърши нотариалното действие; не са ангажирани доказателства за прекратяване на съсобствеността на основание чл. 34 ЗС; чрез използването на нищожния констативен нотариален акт Ч. продал на дружеството магазинното помещение с обща застроена площ от 308 кв.м., на което не е собственик – налице е невъзможен предмет на прехвърлителната сделка и продавачите са се позовали на нищожен документ за собственост, което води до липса на основание на прехвърлителната сделка; преценката на съда е едностранчива и доказателствата не са обсъдени поотделно и в съвкупност. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че съдът следва при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК да даде отговор на следните въпроси: при наличие на учредено право на строеж с нотариален акт на трето лице със задължение същото да построи със собствени средства жилищна сграда в съсобствен парцел със задължение от страна на третото лице да изгради определени помещения на учредителите на правото на строеж, става ли трето лице по силата на договора за учредено право на строеж собственик на посочените в конкретния договор помещения или е необходимо преди това да е налице прекратяване на съсобственост по реда на чл. 34 ЗС във връзка с чл. 202 ЗУТ; може ли нотариусът да състави констативен нотариален акт, с който да признае за собственик определено лице само въз основа на представения нотариален акт, с който е учредено право на строеж на трето лице със задължение да построи на учредителите определени помещения, без да са представени договор за доброволна делба и доказателства, че лицето е изпълнило задълженията си по договора.
Ответниците А. Й. Ч., Е. М. Ч. и [фирма], не представят отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема, че ищецът не се е позовал на нито едно от изчерпателно изброените в чл. 472 ГПК (отм.) основания за недействителност на нотариалните действия; обстоятелството, че изводът на нотариуса за възникнало в полза на молителя право на собственост, съдържащ се в издаден по реда на чл. 483 ГПК (отм.) констативен нотариален акт, е неверен, не прави нотариалното удостоверяване на правото на собственост нищожно – всяко лице, претендиращо собствеността, може да предяви иск за собственост и да докаже, че титулярът на нотариалния акт не е бил собственик на имота или е престанал да бъде такъв, като при положителен за претендиращия резултат констативният нотариален акт се отменя; прехвърлянето на чужд имот с възмездна сделка не е записано в закона като основание за нищожност на сделката; при продажба на чужд имот сделката не е лишена от основание; договор за покупко-продажба би бил без основание, ако не се прехвърля срещу определена цена и без намерение купувачът да се надари; без правна стойност са и мотивите за сключване на продажбена сделка; предмет на сделката в случая е търговски обект и той не е невъзможен нито фактически (налице е обособен самостоятелен обект на собственост), нито юридически (вещта не е извадена от гражданско обръщение).
К. съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Посочените от касатора правни въпроси не могат да обосноват допускането на касационно обжалване, тъй като дадените от въззивния съд разрешения са съвсем различни. Поставените правни въпроси касаят проблеми, които не са били предмет на обсъждане от въззивния съд. Така на първо място съдът приема, че соченото от касатора основание за недействителност на нотариалното удостоверяване не попада в кръга на изрично заявените такива в закона. Правен въпрос по този извод на съда не е даден. Питането от страна на касатора за начина, по който третото лице става собственик на съответния обект – по силата на самия договор за отстъпване на правото на строеж или чрез прекратяване на съсобствеността чрез делба, няма никакво отношение към извода за това кои са основанията според закона за недействителност на нотариалното действие. Това питане няма отношение и към втория извод на съда – продажбата на чужд имот не е нищожна, нито е лишена от основание, нито е налице невъзможен предмет. Същият извод следва да се направи и по отношение на втория поставен въпрос, касаещ възможността да бъде съставен констативен нотариален акт за собственост на съответния обект на името на суперфициара без доказателства за осъществена доброволна делба и без доказателства за изпълнение на задължения по договора с прехвърлителите на правото на строеж. Този въпрос не е относим към решаващите изводи на съда, поради което, независимо от значимостта на проблема за касатора, касационното обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 648 от 20 април 2011 г., постановено по гр.д. № 343 описа на апелативния съд в гр. София за 2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: