5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 857
гр. София, 26.06.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 3674 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Л. Ш. против решение № 421/28.02.2014 г., постановено по гр.д.№ 3653/2013 г. от VІІ-ми състав на Окръжен съд – Пловдив.
Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът е приел, че изложените обстоятелства и петитума от страна на ищеца, поддържани и в уточнителните молби, определят предявения иск, като такъв по чл. 45 ЗЗД. Ищецът не е твърдял обстоятелства сочещи, ответникът да се е обогатил за негова сметка, чрез предоставяне на средства извън съществуващото помежду им договорно правоотношение, поради което не би могло да се приеме претенцията да се основава на института на неоснователното обогатяване. Освен това, въззивният съд е приел, че ищецът основава правата си не на неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника, тъй като не твърди некачествено изпълнение на възложеното изграждане на фамилната къща, от което да се произтекли вредите, нито твърди неизпълнение на задължение относно възложените действия по снабдяване с необходимите документи и материали във връзка с изграждането на постройката, съответно неизпълнение на задължението ответникът да даде сметка и предаде всичко получено в изпълнение на поръчката, а именно – останал неупотребен материал или средства за закупуване на такъв. Прието е, че твърденията на ищеца са, че ответникът да му е дал отчет за изразходваните за закупуване на материали средства, както и вредите са претърпени вследствие похабяване чрез изразходване в повече от предвидените по архитектурен проект строителни материали, вследствие некомпетентност. Твърдяното поведение на ответника се свързва с неполагане на дължимата грижа във връзка с опазване имуществото на ищеца. В тази връзка, въззивният съд е приел, че макар в доклада на първоинстанционния съд да е прието, че предявения иск е с правно основание чл.55 ЗЗД, то правилно е разгледан иск с правно основание чл.45 ЗЗД. Във връзка с възраженията и доводите на въззивника, съдът е приел, че макар и да е дадена неправилно квалификация на предявения иск с доклада по делото от първоинстанционния съд, то ищецът се е защитавал при същите факти и обстоятелства, отчетени при постановяването на решението от районния съд, които се включват и при твърдяното от ищеца в исковата молба непозволено увреждане от страна на ответника.
По съществото на спора, въззивния съд е приел, че по-голямата част от поръчания материал е бил изразходван за построяване на къщата по проект, като останалата част от него в бил изразходван за изграждане на съоръжения извън проекта, за които ищецът по делото е бил уведомен. От заключението на експертизата, приета като доказателство по делото, съдът е приел за установено обстоятелството, че след построяване на къщата и допълнителните обекти е закупен в повече от необходимото дървен материал в размер на 5,90 кубични метра на стойност 585,34 лева, а бетон и тухли не са закупени в повече от необходимото. Прието е от въззивния съд, че в действителност са употребени повече строителни материали от необходимото в одобрения проект, но същите са били използвани в отклонения подробно описани в заключението на съдебната експертиза. От друга страна е прието за недоказано обстоятелството, материали които са били донасяни на строителния обект да са били изнасяни от него или пък да е бил поръчван и докарван повече строителен материал от необходимото. При извършването на строежа, в това число и построения басейн, който не е бил предвиден в проекта и другите отклонения по къщата, въззивния съд е приел за установено обстоятелството, че е бил вложен единствено, в повече от закупения материал дървен материал на стойност 585,34 лева, като това е размерът, за който е приета за основателна претенцията на ищеца по делото. Прието е, че ищецът не би могъл да претърпи вреда от неща вложени в собствения му недвижим имот, било то и в несъответствие с одобрения проект.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване, касаторът твърди, че са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Първия правен въпрос, който се поставя от касатора е, представлява ли неизпълнението на въззивния съд на задължение да изготви нов доклад по делото съществено процесуално нарушение, предвид тълкуването, дадено с ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Въпросът се поставя в насока, че в доклада на първоинстанционния съд е поставена правна квалификация на предявения иск, различна от тази, дадена от първоинстанционния съд при постановяването на решението, както и от тази, която е приел за правилно от въззивния съд. В т.2 на цитираното тълкувателно решение е прието, че За допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно /чл. 269, изр. 2 ГПК/. Когато във въззивната жалба или отговора страната се позове на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада, дори и да прецени тези оплаквания за основателни, въззивният съд не извършва нов доклад по смисъла и в съдържанието, уредено в чл. 146, ал. 1 ГПК, тъй като характерът на въззивната дейност изключва повторение на действията, дължими от първата инстанция. Освен това, извършването на изцяло нов доклад от въззивната инстанция с различна квалификация на предявения иск би имало за резултат предварително определяне на действията на първоинстанционния съд като неправилни, а тази преценка се дължи едва при постановяване на въззивното решение. В тази хипотеза въззивният съд дължи единствено даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство. Съдът е приел, че фактите и обстоятелствата, по които страните, в т.ч. и въззивникът са осъществили своята защита, са същите, при дадената от първоинстанционния съд правна квалификация с доклада по делото, както и при квалификацията, дадена с решението на районния съд, като в тази насока липсва противоречие с цитираното ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и предвид обстоятелството, че нови доказателства не са били сочени от страните, което да е налагало ново произнасяне от страна на въззивния съд по тях, както и с оглед осъществяването на защитата на страните по делото.
Втория поставен въпрос, е относно стойността на употребените материали за изграждането на басейн следва да се отчетат при мотивирането на решението и дали това не представлява грешка на формалната логика. Така поставения въпрос не е правен, а фактически и касае обосноваността на постановеното съдебно решение. Необосноваността не е сред основанията относно допустимостта на касационното обжалване, посочени в чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, а наличието на необоснованост следва да се преценява в производството по разглеждането на касационната жалба по същество, но едва след като са налице основанията за допускането на касационното обжалване.
Третия правен въпрос е, допустимо ли е съдът да определи спорното право въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала. Съдът е приел, че именно обстоятелствата, на които страната се е позовала в исковата молба са тези, въз основа на които е определил и правната квалификация на предявения иск, като такъв с правно основание чл.45 ЗЗД, като в тази насока не е процедирал в противоречие с разрешението, дадено с р. №103/20.06.2013 г. на ВКС, по т.д.№ 850/2012 г. на І т.отд. Цитираното решение дава отговор на правен въпрос при хипотеза, в която въззивния съд е приел, че правната квалификация на първоинстанционния съд е различна от действителната и правомощията и задълженията на въззивната инстанция в този случай, докато в настоящия случай липсва различие в правната квалификация, дадена от първоинстанционния съд и тази, дадена от въззивния съд.
Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 421/28.02.2014 г., постановено по гр.д.№ 3653/2013 г. от VІІ-ми състав на Окръжен съд – Пловдив.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.