О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 857
С., 27.09.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.155 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №852 от 11.11.10г. по гр.д.№488/10г. на Софийския апелативен съд е отменено решението от 21.04.2010г. по гр.д.№3149/07г. на Софийски градски съд и ответниците П. Н. П. и И. К. К. са осъдени да заплатят на ищците А. Н. П., М. В. П., Л. А. П. и Н. А. П. сумата от 10 901,69лв. на основание чл.74, ал.1 от ЗС.
Въззивният съд е приел, че през периода 2000-2006г. ищците са извършили множество подобрения в апартамент, който през 1991г. са закупили от първия ответник. С влязло в сила решение продажбата е обявена за относително недействителна по отношение на втората ответница на основание чл.22, ал.3 от СК /отм./. Тъй като ищците не са владели имота на годно правно основание и не са доказали твърденията си, че подобренията са извършвани със знанието и без противопоставянето на ответниците, те не могат да претендират увеличената стойност на имота на основание чл.72, ал.1 или чл.74, ал.2 от ЗС, затова имат право само на по-малката сума на извършените разходи на основание чл.74, ал.1 от ЗС.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответниците. Те считат, че изобщо не дължат заплащане на подобренията, тъй като са се противопоставили на извършването им посредством заведения иск по чл.22, ал.3 от СК /отм./.
В изложението към жалбата се поддържа, че по въпроса за правния интерес от предявения иск обжалваното решение влиза в противоречие с практиката на ВС и ВКС – решение №1469 от 28.06.69г. по гр.д.№9191/69г. на І ГО; ППВС №6/1974г.; решение №532 от 17.06.94г. по гр.д.№382/94г. на І ГО; решение №654 от 10.03.70г. по гр.д.№45/70г. на І ГО и решение №1167 от 02.08.99г. по гр.д.№2062/98г. на ІV ГО.
Основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК се поддържат и по следните въпроси: за точната правна квалификация, с оглед заявените в исковата молба твърдения, спорното право и искането на ищеца; за изследване на правния интерес от предявените искове; правилата на доказателствената тежест и нейното разпределение между страните; за непререшаемостта на правен спор, решен със сила на пресъдено нещо; за допустимостта на предявените искове и тяхното упражняване с оглед заявените в исковата молба обстоятелства и направеното искане, респ. приетата от съда правна квалификация; относно недоказването на твърдените обстоятелства и последиците от това. По тези въпроси жалбоподателите отново се позовават на посочените по-горе решения. Не обосновават наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Ответниците в производството оспорват касационната жалба. Считат, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице сочените основания за допустимост на касационното обжалване.
Въпросът за правния интерес от предявения иск се поставя за първи път в касационната жалба, при това твърде общо, без да се твърди, че такъв интерес липсва по конкретното дело. Не се обосновава и каква е връзката между правния интерес от иска и твърдението на жалбоподателите, че са се противопоставили на извършените подобрения. Ето защо този въпрос не е определящ за изхода на делото и по него не следва да се допуска касационно обжалване. Освен това – в посочената от жалбоподателите съдебна практика този въпрос не се разисква, няма и данни за противоречие между въззивното решение и тази практика, следователно не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Решение №1469 от 28.06.69г. по гр.д.№9191/69г. разглежда въпроси, свързани с правата на държателите за извършените от тях подобрения в чужд имот. Тези въпроси не се поставят по настоящото дело, по което ищците са недобросъвестни владелци. В решение №532 от 17.06.94г. по гр.д.№382/94г. се прави разграничение между необходимите разноски и подобренията; в решение №654 от 10.03.70г. по гр.д.№45/70г. се разглеждат правата на лице, което държи имота въз основа на признато право на задържане, а в решение №1167 от 02.08.99г. по гр.д.№2062/98г. се прави разгграничение на правата, които има добросъвестният и недобросъвестният владелец. В ППВС №6/1974г. се разглеждат множество въпроси, свързани с подобренията в чужд имот, но отново не се поставя въпросът за правния интерес от иска за подобрения.
Не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК и по останалите въпроси в изложението към касационната жалба. Тези въпроси отново са общо поставени, без връзка с конкретното дело и с оплакванията в жалбата и без обосновка с какво разглеждането на спора по настоящото дело от ВКС ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По въпросите има установена трайна съдебна практика, на която обжалваното въззивно решение не противоречи, липсва и противоречие конкретно с посочените решения на ВС и ВКС, в които част от поставените въпроси изобщо не се засягат.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №852 от 11.11.10г. по гр.д.№488/10г. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: