О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 857
София,27.09.2011 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 451 от 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. А. Т. от [населено място] срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено на 12.01.2011г. по гр.д.№1935/2010г.,с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което по отношение на К. А. Т. е прието,че А. И. Д. е собственик на дворно място с площ от 1767кв.м.,представляващо ПИ №*по КП на м.”Ф. д. и К.”/м.”П.”/,гр.В.,придобит по силата на договор за покупко-продажба,обективиран в н.а.№*,том*, рег.№*,н.д.№*/2006г. от [фирма] и е отменен констативен н.а.№*/28.06.2007г.,н.д.№*/2007г. на нотариус К. на основание чл.431,ал.2 ГПК/отм./.
Като основание за допускане на касационно обжалване е посочено произнасяне на въззивния съд по въпроса кога е налице намерение за своене и надлежно учредено право на ползване, които въпроси според касатора са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба А. И. Д. изразява становище,че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване,тъй като сочените от касатора въпроси не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
На касационно обжалване подлежат съгласно разпоредбата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК само онези въззивни решения,в които съдът се е произнесъл по матералноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото, т.е. когато разглеждането на този въпрос би допринесло за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,както и когато законите са непълни,неясни или противоречиви с цел създаване на съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени /ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,т.4/. В случая нито една от тези хипотези не е налице,тъй като въпросът кога е налице намерение за своене,както и въпросът кога е налице надлежно учредено право на ползване многократно са разглеждани от съдилищата по повод спорове за собственост и винаги са разрешавани с оглед правните последици на конкретните установени по делото факти. В случая не е налице хипотеза,която да налага специфично тълкуване, различно от даваното в практиката В съответствие с преобладаващата съдебна практика,намерила израз и в постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение №270/20.05.2010г. по гр.д.№1162/2009г. на ВКС,ІІ ГО, съдът е приел,че след като процесният имот е бил отчужден и впоследствие предоставен на К. Т. за ползване с двустранно подписана декларация с държавно предприятие “Аптечно предприятие”-гр.В.,т.е. фактическата власт върху имота през 1982г. е установена в качеството на ползувател,т.е. държател,следва да се установи промяна в анимуса за следващия период от време до 2007г.,каквито доказателства са представени само към 2007г. Поради това е прието,че не е доказано осъществявано от К. Т. непрекъснато владение с намерение за своене,а оттам и че към датата на вливане на [фирма] във [фирма] през 2002г. имотът е бил част от активите на вливащото се дружество,с оглед на което е зачетено вещнопрехвърлителното действие на последващите сделки.
И доколкото съдът е обвързан от сочените в изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК основания за допускане на касационното обжалване,а в случая не е налице, както вече беше отбелязано, хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК настоящият състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на постановеното от Варненския окръжен съд въззивно решение до касационно обжалване с оглед на посоченото в изложението по чл.284,ал.3, т.1 ГПК основание.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение, постановено на 12.01.2010г. по гр.д.№1935/2010г. по описа на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: