2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 857
София, 04.07.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети април, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1179/2013 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от [фирма], [населено място] срещу въззивно решение от 29. 10. 2012 г. по гр. д. № 174/2012 г. на Варненския окръжен съд. Към жалбата са приложени изложение на касационни основания и решение на състав на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Ответниците по жалбата, ищци по делото, Д. Д., М. Н., П. Н., Н. Н. и М. Н., всички от [населено място], оспорват жалбата като неоснователна.
След проверка, касационният съд установи следното:
Търговищкият окръжен съд, като първа инстанция, с решение от 04. 01. 2012 г. по гр. д. № 169/2011 г. е осъдил [фирма], представляван от собственика А. К. С., да заплати обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния съпруг, баща и син К. Н. Д., причинена при трудова злополука на 17. 11. 2010 г., както следва: на Д. Д. сумата 75 000 лв.; на М. Н. и П. Н., представлявани като малолетни от майка им Д. Д., по 100 000 лв. на всеки от тях поотделно, на Н. Н. и на М. Н. по 50 000 лв., на всеки от двамата поотделно. С определение от 06. 02. 2012 г. по същото дело Търговищкият окръжен съд е допълнил постановеното решение, като е осъдил [фирма], [населено място] да заплати държавна такса в размер на 15 000 лв.. По жалба на [фирма] е образувано въззивно производство по гр. д. № 174/2012 г. на Аперлативен съд – Варна, който с обжалваното решение е намалил размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди, както следва: на 35 000 лв. за Д. Д.; на по 45 000 лв. за всяко от децата М. и П. Н.; на по 20 000 лв. за всеки от родителите Н. Н. и М. Н. на починалия К. Д.. С решението са отхвърлени исковете за разликите до размерите, присъдени от първоинстанционния съд, отменено е определението от 06. 02. 2012 г. за присъждане на държавна такса за горницата над 6 600 лв. до първоначално определената сума 15 000 лв., като е потвърдено същото определение за държавна такса в размер на 6 600 лв., дължима от [фирма]. Апелативният съд е постановил въззивното решение въз основа на приетите за доказани правнорелевантни факти: смъртта на К. Д. е резултат на трудова злополука, настъпила на 17. 11. 2010 г. – преобръщане на управлявания от него товарен автомобил „Шкода”, натоварен със скрап, поради отказ на спирачната система на автомобила, която работа Д. е изпълнявал по трудов договор, сключен с ответника [фирма]. Прието е, че няма основание по чл. 201, ал. 2 КТ за намаляване отговорността на работодателя поради допусната от пострадалия груба небрежност, а намаляването на обезщетенията, определени от първоинстанционния съд, е обосновано с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД във връзка с препращащата норма на чл. 212 КТ.
Жалбоподателят обосновава искането си за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК – произнасяне на въззивния съд по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС или въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Формулираните от жалбоподателя въпроси в т. 1, 2 и 3 от изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК не могат да бъдат основание за допускане на касация. По първия въпрос жалбоподателят въвежда като предпоставка собствената си преценка, че въззивният съд е пренебрегнал някои от доказателствата, превратно е тълкувал фактите и не е обсъдил всички твърдения на страните, т. е. основания които са релевантни при разглеждане на касационната жалба по същество по чл. 293, ал. 2 ГПК, но не са основание за допускане на касационно обжалване. Въпросите по т. 2 и т. 3 от изложението се отнасят за личностните, социални и финансови проблеми на жалбоподателя вследствие на осъждането му за посочените парични суми, които проблеми са извън предмета на спора. Въпросът по т. 4 от изложението на касационните основания се отнася за доказателствения извод на решаващия съд, че пострадалият не е допуснал съпричиняване под формата на груба небрежност. По този въпрос въззивният съд е изложил конкретни съображения като е имал предвид и основния принцип на гражданския закон за причинната връзка. Съдът е взел предвид, че работодателят носи отговорност за изправността на спирачната система на автомобила, заключенията на вещите лица, че и при управление на автомобила с препоръчителната по-ниска скорост от 40 км/ч., той ще се преобърне, ако навлезе в канавката, както и показанията на св. И. К., че Д. е правел множество опити да овладее автомобила и да премине на по-ниска предавка, но не е успял поради технически причини. При тези доказателствени факти е несъстоятелно твърдението на жалбоподателя, че въззивният съд се е произнесъл по правния въпрос за груба небрежност, допусната от пострадалия, в разрез с точното прилагане на закона и развитието на правото – основание за касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 29. 10. 2012 г. по гр. д. № 174/2012 г. на Апелативен съд – Варна по жалбата на [фирма], [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: