3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 857
гр. София, 07.11.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдия Костадинка Недкова т. д. N 1094 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. А. К., срещу решение № 618 / 06.12.2013г. по т.д. № 1187 / 2013г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е обезсилено решение № 341/ 30.08.2013г. по т.д. № 113/2012г. на Окръжен съд – Смолян, с което е отхвърлен предявения от касатор срещу [фирма] иск с правно основание чл.74 ТЗ вр. чл. 139, ал.1 ТЗ за отмяна на решенията по т.1-т.5 на Общото събрание на дружеството, проведено на 08.05.2012г., като исковата молба е оставена без разглеждане като недопустима, с оглед изтичане на преклузивния срок по чл.74, ал.2 ТЗ за предявяване на претенциите срещу дружеството.
В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответникът , [фирма], не заявява становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, апелативният съд е приел, че искът по чл.74 ТЗ е недопустим, тъй като е предявен след изтичане на преклузивният 14 – дневен срок по чл.74, ал.2 ТЗ от узнаването. Изложени са съображения, че пасивно легитимиран по иска по чл.74 ТЗ е единствено дружеството, решението на общото събрание на което се иска да бъде отменено, тъй като се упражнява потестативно право, с което се цели настъпване на промяна именно в правната сфера на дружеството, поради което липсва правен интерес това право да се упражни по отношение на друг субект. Въз основа на това е направен извод, че първоначалната искова претенция срещу общината е предявена при липса на право на иск срещу тази страна. С постъпването в съда на 26.06.2012г. на исковата молба по чл.74 ТЗ срещу общината, не може да се приеме, че иска по чл.74 ТЗ е надлежно упражнен срещу дружеството, вкл. поради липса на изразена воля по чл.228, ал.1 ГПК от главните страни и дружеството като трето лице. Искът по чл.74 ТЗ е предявен срещу дружеството с постъпването в съда на молбата, изпратена по пощата на 27.07.2012г., с която ищецът по иска срещу общината е заявил, че искът следва да се счита предявен срещу дружеството, на която именно дата касаторът е упражнил потестативното си право по иск по чл.74 ТЗ, а не последващата дата – 07.08.2012г., когато са извършвани действия по отстраняване на нередовности на тази искова претенция. Въззивната инстанция въз основа на приетите за безспорни обстоятелства, че атакуваното общо събрание е проведено на 08.05.2012г., на което ищецът-касатор не е присъствал, е счела, че е нужно излагането на съображения за редовността на поканата и уведомяването за събранието, само ако искът е предявен в 14-дневен срок от датата, на която ищецът узнал за проведеното събрание. Решаващият състав е изложил и аргументи, че дори да се приеме за вярно твърдението на ищеца в молба му от 27.07.2012г., че той е узнал за събранието на 18.06.2012г., 14 – дневния срок от узнаването е изтича на 02.07.2012г., преди завеждането на исковата молба на 27.07.2012г. Същевременно е прието, че реално касаторът е узнал за събранието много по-рано, като въззивният съд се е позовал на материалите по приложеното дело, на корицата на което е пришит отговор на ищеца от 23.05.2012г., в който той детайлно обсъжда факти и обстоятелства за проведеното на 08.05.2012г. общо събрание на съдружниците.
Касаторът в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК сочи като обусловили изхода на спора следните въпроси: /1/ При нередовно свикване на общо събрание на съдружниците в О. и при проведено такова, от кой момент започва да тече срокът за предявяване на иск по чл.74, ал.2 ТЗ?; /2/ Ако може да бъде установено времето на узнаване на проведеното общо събрание на съдружниците, кой срок по чл.74, ал.2 ТЗ е приложим?; /3/ При определяне от съда на срока по чл.74, ал.2 ТЗ следва ли това да бъде обвързано с „пришити доказателства”, които са приети като такива?; /4/ Възможно ли е упълномощаване на един съдружник от друг съдружник за представителство в общото събрание на О., ако към датата на упълномощаване не е известен дневният ред за предстоящото общо събрание на съдружниците?; /5/ При назначаване на управител на търговско дружество при изрично разписани правила за избора му в дружествения договор, следва ли да се приложат именно тези правила, ако те не противоречат на ТЗ?; /6/ По какъв начин общото събрание на съдружниците е определило квалифицирано мнозинство – 70% от общия брой съдружници по негова молба при избора на управителя Е. Х.?; /7/ При възникнал спор относно представителството в общото събрание на съдружниците, следва ли да се представи в оригинал пълномощното, с което да се удостовери неговата автентичност?; /8/ При извършено вписване в търговския регистър при АВ относно представителството с пълномощно в общото събрание на съдружниците, при представено ксерокопие на пълномощното, при последващо изискване от съда следва ли да се представи същото в оригинал и ако същият не бъде представен, следва ли да се приеме, че липсва упълномощаване?”. Жалбоподателят формално се позовава на допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК не са обосновани, като не се сочат, съответно представят съдебни актове, явяващи се задължителна практика на ВКС, съответно практика на другите съдилища, даващи различно разрешаване на поставените въпроси, за които се поддържа, че са определили изхода на конкретното дело.
Отговорът на първия и втория поставени от касатора въпроси произтича от самия закон, поради което спрямо тях общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Съгласно чл.74, ал.2 ТЗ, преклузивният срок за предявяване на иска по чл.74, ал.-1 ТЗ е 14-дневен от деня на събранието, само ако ищецът е присъствал или е бил редовно поканен, а в останалите случаи – в 14-дневен срок от узнаването, но не по-късно от 3-месеца от датата на общото събрание.
Третият въпрос също не е обуславящ за крайния резултат по делото, тъй като въззивната инстанция е приела, че дори да не се ползват тези „пришити” доказателства и се възприеме за вярна твърдяната от ищеца дата на узнаване, исковата молба се явява заведена след изтичане на преклузивния 14-дневен срок, течещ от датата на узнаването.
Останалите въпроси касая процесуалната и материалната незаконосъобразност на атакуваните решения на общото събрание на съдружниците, във връзка с които въззивният съд не е изложил мотиви, тъй като е приел, че исковете по чл.74 ТЗ са предявени извън преклузивния 14-дневен срок по чл. 74, ал.2 ТЗ, течащ от узнаването за събранието. С оглед на това, спрямо тези въпроси не е осъществено общото основание по чл.280, ал.1 за допускане на касационния контрол по чл.280, ал.1 ТЗ – въпросите да са обусловили изхода на спора.
Предвид указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на съдебния акт, поради което не е необходимо обсъждането на релевираните от жалбоподателя допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Въпреки това, следва да се отбележи, че последните са само формално въведени, без да са посочени или представени актове от задължителната практика на ВКС, съответно от практиката на останалите съдилища, нито са изложени конкретни съображения, сочещи, в какво се изразява значението на въпросите за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА решение № 618 / 06.12.2013г. по т.д. № 1187 / 2013г. на Апелативен съд – Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.