О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 858
София, 01.11.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 520/2012год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба , подадена от адв.К. – пълномощник на Г. К. П. и И. К. П. , срещу въззивното решение № 1693 на Пловдивски окръжен съд, постановено на 30.11.2011г. по в.гр.д.№ 1667/2011г., с което е оставено в сила решение № 1529 от 21.04.2010г. на Пловдивски районен съд по гр.д.№ 2400І2010г. С последното са отхвърлени като неоснователни предявените от Г. К. П. и И. К. П. искове по чл.109 от ЗС, за осъждане на К. Л. П. да премахне изградената в съсобствения им недвижим имот: ПИ с идентификатор ……, находящ се в [населено място], по КККР, одобрени със Заповед № РД…../……г. на ИД на А., с адрес: [населено място], [улица], с площ 222 кв. м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – незастроен имот за жилищни нужди /стар идентификатор:….., кв….., парцел …../, по средата и перпендикулярно – до калкана на блока, стоманобетонна подпорна стена с височина от около 60 см., върху която в хода на делото е изпълнена армирана бетонова настилка с дебелина 10 см. на площ от 117 кв. м., предоставена му за реално ползване с влязло в сила решение по гр. дело № 18295/2009г. на PC П., X. гр. с. – за подравняване на терена, както и прокараната от тротоарния кран в дворното място ВиК инсталация – за права и обратна вода, и да възстанови имота в предишното му състояние.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон – основание за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, което преповтаря дословно съдържанието на касационната жалба, се сочи, че с решението въззивният съд се е произнесъл по “материално-правния въпрос за обосноваността на решението”, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както и по “процесуално-правния въпрос следва ли при иск за незаконно строителство по чл.109 ЗС да се вземат предвид и обсъдят издадени от техническите контролни органи към съответната община констативни протоколи, актове и заповеди за спиране на незаконното строителство,които са приети като доказателства по делото”, който въпрос е разрешен в противоречие с ТР№31/84г. на ОСГК на ВС. С изложението се навежда оплакване по същество за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост – съдът неправилно е приложил нормата на чл.235 ал.2 ГПК- мотивирал е решението си с фактите и обстоятелствата без да се аргументира с конкретни правни норми . Навежда се оплакване и за това, че съдът неправилно е отказал да обсъди и коментира събрани по делото доказателства, съществени за изхода на спора, които са издадени от технически органи, осъществяващи контрол върху строителството. Касаторът счита, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответната страна К. Л. П. , в представен писмен отговор чрез адв. Д., взема становище, че не са налице основанията за допустимост на касационното обжалване. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Изложението не съдържа изобщо формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Същото не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулирани въпроси. Съдържанието на изложението представлява неуспешен опит за формулиране на въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като формулировката е бланкетна и преповтаря по същество касационните основания, визирани в жалбата и относими към преценката за обоснованост и правилност на решението, която е извън обхвата на производството по чл.288 ГПК.
Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Такова процесуално действие на съда би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало , прокламиран с чл.6 ГПК . Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос /материалноправен или процесуалноправен/ обосновава извод, че не е налице общата предпоставка на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а отсъствието на последната – води до необсъждане на въпроса за наличие на специфичните предпоставки по точки 1 – 3 от чл.280 ал.1 ГПК.
В процесния случай изложението на касатора за допустимост на касационното обжалване съставлява по същността си посочване на доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение , които като такива са относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Съобразно изхода разноски за касаторите не се следват.същите следва да заплатят на ответника по касационната жалба сторените в настоящото производство разноски в размер 500лв.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1693 на Пловдивски окръжен съд, постановено на 30.11.2011г. по в.гр.д.№ 1667/2011г.
ОСЪЖДА Г. К. П. и И. К. П. да заплатят на К. Л. П. сумата 500лв. – деловодни разноски за настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: