О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 858
София,27.09.2011 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 449 от 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Д. М., М. С. Т.,В. С. Т.,П. Б. И., Л. Ф. М.,Н. Ф. М., Ц. Ф. Т.,А. П. П. и В. П. П. срещу въззивното решение на Пернишкия окръжен съд, постановено на 29.10.2010г. по гр.д.№612/2010г.,с което са отхвърлени предявените от тях против В. Д. П. искове за признаване на собствеността и предаване владението на поземлен имот-ливада с площ 1.966 дка,находяща се в землището на [населено място], м.”С.”,означена на картата на землището като имот №*.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения,че съдът се е произнесъл по въпроса за правомощията на съда да извърши косвен съдебен контрол за валидността и законосъобразността на решението на ПК/ОСЗ/ без да е направено изрично искане за това от ответната страна,без да е извършено оспорване,касаещо валидността му и по въпроса за възможността в производство по чл.108 ЗС да бъде заявен спор за материално право по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ,както и за възможността този спор да бъде заявен под формата на възражение,по които въпроси поддържат,че е налице противоречива практика на съдилищата.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответницата по касационна жалба В. Д. П. изразява становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието,че с решение №01047/21.06.1995г. на ПК-гр.П. на ищците в качеството им на наследници на П. В. в стари реални граници е възстановена собствеността върху ливада от 1.966 дка в м.”С.”,землището на [населено място],представляваща имот №* по картата на землището. Прието е,че в тежест на ищците е да докажат,че са собственици на имота и към настоящия момент като съгласно чл.14,ал.1,т.1 ЗСПЗЗ влязлото в сила решение на ПК/сега ОСЗ/ удостоверява правата на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост,но същото е административен акт,който няма обвързваща сила по отношение на лица,които не са участвали в реституционното производство по издаването му,поради което ,когато неговата валидност и материалноправна законосъобразност се оспорват от третото лице,позоваващия се на решението трябва да докаже освен неговата валидност и наличието на материалноправните предпоставки за неговото издаване-че към момента на включване на земите в ТКЗС собствеността върху имота е била притежавана от него или праводателя му.
Прието е,че доколкото в случая ответницата прави изрично оспорване на актовете,въз основа на които ищците основават своето право на собственост,заявява самостоятелни права върху имота,изключващи правата на ищците по решението на ПК,в производството по издаването на което не е участвала и изрично оспорва легитимацията на ищците,то в тежест на последните е да докажат в спорното исково производство наличието на всички предпоставки за възстановяване на собствеността.
В рамките на релевираното искане за проверка по пътя на косвения съдебен контрол на валидността и законосъобразността на решението на ПК е прието,че същото е нищожно-постановено е по заявление на един от наследниците на П. К. В. с вх.№274/14.01.1992г. за възстановяване на собствеността върху 25.600 дка земеделски земи, находящи се в землището на [населено място],като с това заявление не е заявен за възстановяване имот в м.”С.”,въпреки което ПК е възстановила собствеността върху 4 земеделски имота в тази местност,един от които е процесния. И тъй като административният орган е обвързан в произнасянето си само от заявеното,а в конкретния случай се е произнесъл извън поисканото,е прието,че е излязъл извън своята компетентност и е постановил едно нищожно решение,чийто реституционен ефект не следва да се зачита.
С изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са представени решение №104/25.06.2010г. по гр.д.№191/2010г. на Сливенския окръжен съд,в което е прието,че след като с влязло в сила решение по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ е признато,че само един от сънаследниците е едноличен собственик на имота, делба не следва да се допуска,решение №319/21.06.2010г. по гр.д.№265/2010г. на Пазарджишкия окръжен съд и решение от 09.04.2010г. по гр.д.№75/2010г. на Кюстендилския окръжен съд,постановени в делбено производство,в което е прието,че с оглед спецификата на това производство съвместното разглеждане на искане за разрешаване на спор за материално право по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ е недопустимо. Разгледаната в настоящия случай хипотеза обаче не е идентична,нито дори сходна-ответницата В. Д. П. не е заявявала наличие на спор за материално право по смисъла на чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ,тъй като нейната защитна теза се основава на твърдението,че имотът никога не е бил внасян в ТКЗС-бил е владян от нейните наследодатели,а впоследствие от нея. Следователно изразеното в решенията на Сливенския окръжен съд и Пазарджишкия окръжен съд становище не касае материалноправен или процесуалноправен въпрос,имащ значение за изхода на спора по настоящето дело.
Представено е и решение №68/08.01.2010г. по гр.д.№9052/2008г. на Варненския районен съд,в което е изразено становище за невъзможност /забрана/ за придобиване по давност на земеделски земи,вкл. с оглед разпоредбата на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ. Настоящата хипотеза обаче е различна, тъй като в случая е прието,че имотът не е включван в ТКЗС и има селищен характер /в същия още през 1938-40г. е построена жилищна сграда/,т.е. имотът не е земеделски.
С изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК е представено и решение на Районен съд-Монтана от 02.03.2010г. по гр.д.№326/2008г.,постановено в производство по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ. Както вече беше отбелязано обаче в настоящия случай такава претенция не е заявявана-направеното от ответницата оспорване не се основава на спор за материално право по смисъла на чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ,а на твърдението,че имотът не е внасян в ТКЗС,а оттам и че не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
Представеното с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение №1965/04.06.2010г. по гр.д.№1867/2008г. на Варненския районен съд пък разглежда хипотеза на упражнен косвен съдебен контрол, аналогична на разглежданата по настоящето дело с констатирана нищожност на решението на ПК,като становищата на съдилищата са идентични-налице е оспорване правата на ползващите се от решението на ПК лица,което обуславя възможността за осъществяване на контрол и за валидност на административния акт. С оглед на това не може да се приеме,че така представеното решение удостоверява наличие на противоречива практика по поставения въпрос.
С изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК е представено и решение на Районен съд-Ловеч,постановено по гр.д.№51/2010г., в което е прието,че реституционната процедура по ЗСПЗЗ не е приключила,ако имотът не е надлежно индивидуализиран. Тази хипотеза не е дори сходна с настоящата, при която спор за индивидуализацията на имота не е повдиган пред съда.
И тъй като от представените с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решения на съдилищата не се установява поставените от касаторите въпроси да са разрешавани противоречиво от съдилищата,то следва да се приеме,че не е налице на основание за допускане до касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 29.10.2010г. по гр.д.№612/2010г. по описа на Пернишкия окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: