4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 858
С., 28.12. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 700/2012 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК образувано по частна касационна жалба на А. С. А. и частна касационна жалба на Р. В. А. против въззивно определение № 1500 от 02.07.2012 г. по ч. гр. дело № 441/2012 г. на Благоевградски окържен съд, с което е потвърдено протоколно определение от 03.04.2012 г. по гр. дело № 1394/2011 г. на Сандански районен съд, с което е отхвърлено искане на жалбоподателката за главно встъпване на основание чл. 225 ГПК и е оставена без разглеждане частната жалба на Р. В. А. против протоколно определение от 03.04.2012 г. по гр. дело № 1394/2011 г. на Сандански районен съд, с което е отказано спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката А. С. А. поставя въпроса – може ли съдът да откаже главно встъпване по реда на чл. 225 ГПК на лице, което има правен интерес от отхвърляне на иска. Представя определение по ч. гр. дело № 190/2009 г. на ВКС, чрез което обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Р. В. А. в частната си жалба излага съображения за неправилност на определението като твърди, че са налице предпоставките за спиране на производството по настоящето дело, поради преюдициалното значение на спора по друго висящо дело.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о. като взе предвид, че определението е въззивно, с което се дава разрешение по същество на друго производство намира, че касационните жалби са допустими, подадени са в срок и за редовни.
По жалбата на А. С. А..
Прието е с обжалваното определение, че жалбоподателката, която е поискала главно встъпване по делото с предмет ревандикационен иск не заявява самостоятелни и несъвместими, тъждествени права с правото предмет на първоначалния иск, което изключва фактическия състав на чл. 225 ГПК, тъй като предявения от нея иск е за недействителност на разпореждане със семейно жилище – лична собственост на разпоредилия се съпруг по чл. 26 СК.
Жалбоподателката поставя въпроса може ли съдът да откаже главно встъпване на страна, която има интерес да се отхвърли първоначалния иск.
Обжалваното определение не е постановено в противоречие с представената от жалбоподателката съдебна практика. Определението постановено по ч. гр. дело № 190/2009 г. ВКС разглежда случай, при който главно встъпващото лице е предявило установителен иск за собственост срещу ищеца и ответника по първоначалния иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, като съдът е констатирал, че по конститутивния иск за сключването на окончателен договор, съдът проверява дали отчуждителят е собственик на имота.
В настоящия случай жалбоподателката е поискала да встъпи във вече образуван процес с предмет ревандикационен иск, като предявява иск срещу ищеца и ответника по първоначалния иск с правно основание чл. 26 СК – да се обяви за непротивопоставимо спрямо нея извършено разпореждане от съпруга-ответник с имот негова лична собственост в полза на ищеца по първоначалния иск чрез покупко-продажба без нейно съгласие, което е семейно жилище на съпрузите. Чрез този иск жалбоподателката не заявява собствени права върху имота, такива тя и не притежава. Чрез него тя иска да отмени силата на договора спрямо себе си, като прогласи неговата относително недействителен (непротивопоставимост) по отношение на себе си, а договорът запазва действието си в отношенията между страните, които са го сключили.
Главното встъпване е особен случай на другарство и средство за защита на правоимащия по повод на образуван вече процес да упражни правото си на иск спрямо ищеца и ответника като ги конституира като другари. Основанието на другарството е в предмета на двата иска, който е за едно и също спорно право, макар че относно него спрямо всеки от ответниците може да се търси различен вид защита. П. е заинтересуван не само да получи защита по предявените от него искове, но и да осуети уважаването на вече предявения иск, затова главно встъпилото лице е ищец по предявените от нето искове и помагач на ответника по вече предявения иск. За да е осъществен фактическия състав на чл. 225 ГПК, встъпващият трябва да предявява самостоятелни права върху предмета на спора, да претендира за себе си спорното право, затова самостоятелността на правото на встъпващия се състои в неговата несъвместимост с правото претендирано по първоначалния иск, което налага тяхната тъждественост.
Предвид изложеното постановеният правен въпрос с обжалваното решение не е разрешен в противоречие с установената съдебна практика по приложението на чл. 225 ГПК, респ. с представената съдебна практика, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
По жалбата на Р. В. А..
Прието е с обжалваното определение, че производство по гр. дело № 285/2011 г. Б., обуславящото настоящия спор е било прекратено, поради неотстраняване нередовностите на исковата молба в срок, обжалвано от А. А. пред Софийски апелативен съд. Липсата на влязло в сила определение е дало основание на първоинстанционния съд да откаже да спре производството по дело, а на въззивният съд да приеме, че отказът не препятства възможността страната отново да поиска спиране, при което обжалваното определение не е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 1 ГПК.
В частната си жалба жалбоподателят не е извел правен въпрос, но твърди, че определението за прекратяване на производството по гр. дело № 285/2011 г. на Б. било отменено, без да е представил доказателства за това. По делото липсват доказателства за предмета на спора по това дело, за което се поддържа, че има значение за изхода на спора по настоящето дело. Това препятства възможността да се провери връзката между двете дела – преюдициалност на едното спрямо другото и изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 1500 от 02.07.2012 г. по ч. гр. дело № 441/2012 г. на Благоевградски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ