О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№858
С. 29.09.2010
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 15 юни 2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж. СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : Дияна Ценева
Б. ДЕЧЕВА
от съдията Д. Ц. гр.д. № 1661/09 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от 25.02.2009 г. по гр.д. № 4341/06 г. на Софийски градски съд е оставено в сила решението от 23.06.2006 г. по гр.д. № 1149/05 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от А. А. А. против Х. М. К. и Х. К. К. искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да преустановяват действията си, с които са обособили самостоятелни складови помещения като жилищен обект – молитвен дом, със застроена площ 63.1 кв.м., находящ се на партерния етаж в жилищната сграда, построена в гр. С. , ул.”К.” № 59, парцел Х.- 638 в кв. 230 по плана на м. ”Г. М. – П. – Р.”, като възстановят съществуващото по архитектурния проект положение, а именно общия коридор, стълбищната площадка и сервизното помещение, като бъде премахнато зазиждането на вратите на двата гаража – среден и западен, да бъде възстановен съществуващия по архитектурен проект прозорец, а вратата откъм двора да бъде отстранена, като бъде премахнато масивното стълбище.
Против въззивното решение е подадена касационна жалба от ищцата А. А. А. чрез адв. Н. В.. В жалбата са изложени подробно доводи за неправилност на решението поради необоснованост, нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон. Жалбоподателката поддържа, че изводите на въззивния съд не се подкрепят от събрания по делото доказателствен материал. В допълнително представена касационна жалба се сочи, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване, тъй като с него е разрешен съществен материалноправен въпрос, касаещ приложението на чл. 109 ЗС.
Ответниците по касация Х. и Х. К.и не са взели становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като взе предвид наведените в касационната жалба и допълненията към нея доводи, приема следното:
За да остави в сила първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че предявените от А. А. А. искове с правно основание чл. 109 ЗС са неоснователни по две съображения – поради това, че в хода на делото ищцата се е разпоредила с правото си на собственост върху притежаваните от нея обекти в сградата – етажна собственост, както и поради това, че към момента на придобиването им молитвения дом е бил изграден и следователно тя е придобила отделните обекти при съществуващите ограничения на правото на собственост.
В касационната жалба и двете допълнения към нея не е формулиран конкретен правен въпрос, който да е свързан с предмета на спора и да е от значение за изхода по него, нито се обосновава наличието на някое от специалните основания по чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалният въпрос, като обща предпоставка за достъп до касационното обжалване, е винаги конкретен, включен в предмета на делото и обуславя пряко или косвено решаващите изводи по спора. Касационната инстанция няма задължение да извлича въпрос от доводите в касационната жалба и изложението към нея. Посочването му е вменено в задължение на жалбоподателя, който, съгласно чл. 284, ал.3, т.1 ГПК следва да представи точно и мотивирано изложение на основанията за касационно обжалване. В този смисъл общо формулираният в допълнителната касационна жалба от 25.05.2009 г. въпрос относно приложението на чл. 109 ЗС, без да се свърже с произнасянето на съда по конкретния правен спор, не може да обоснове основание за допускане до касационно обжалване, още повече при липсата на позоваване на някоя от специалните предпоставки – този въпрос да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, да е противоречиво разрешаван от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Касационната жалба и двете допълнения към нея имат сходно съдържание и съдържат оплаквания във връзка с допуснати нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на доказателствата по делото. Тези доводи са относими към правилността на решението, но не могат да се обсъждат във фазата по селектиране на касационните жалби, която се свежда до произнасяне на ВКС относно наличието на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК, при които за него се поражда задължението да разгледа касационната жалба по същество..
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като не са налице законовите предпоставки за това по чл. 280, ал.1 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски градски съд, постановено на 25.02.2009 г. по гр.д. № 4341/06 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: