6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 858
гр. София, 30.12.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1401 по описа за 2013г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] /в несъстоятелност/ чрез процесуален представител адв. Г. В. срещу решение № 1259 от 11.10.2012г. по т. дело № 1060/2012г. на Пловдивски апелативен съд, граждански състав, с което е потвърдено решение № 294 от 24.04.2012г. по т. дело № 739/2010г. на Окръжен съд Пловдив. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт са отменени като незаконосъобразни взетите решения на проведеното на 11.11.2010г. О. събрание на съдружниците в [фирма], [населено място], а именно: решението по т. 1 за изключване на съдружника [фирма], [населено място] поради увреждане интересите на дружеството и за уреждане на имуществените последици с изключения съдружник и поемане на дяловете му; решението по т. 2 за освобождаване управителя на дружеството Славейка Т. М.; решението по т. 3 за ангажиране на имуществена отговорност на управителя Славейка Т. М. по реда на чл. 145 ТЗ, и ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца [фирма] /сега с наименование [фирма]/ сумата 90 лв. – разноски за първоинстанционното производство.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускане на касационно обжалване с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Касаторът поддържа становище, че въззивният съд не е взел предвид обстоятелствата, че в хода на производството по делото ищецът [фирма] е променил наименованието си на [фирма], и че ответното дружество [фирма] е обявено в несъстоятелност, причина за която са били именно процесните договори с [фирма] и [фирма], като несъобразяването на посочените обстоятелства води до нарушаване на разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 155 ГПК във връзка с чл. 23, ал. 4 ГПК, а липсата на произнасяне по тези въпроси е в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата, обективирана в посочени определения и решения. Касаторът релевира доводи, че непроизнасянето по настъпилите факти в хода на исковото производство формира два въпроса, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1/ „Длъжен ли е съдът да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на исковата молба, които имат значение за спорното право, относими към приложението на чл. 235, ал. 3 ГПК, като в конкретния случай обстоятелство, настъпило след предявяване на иска, е обявяването на дружеството ответник в несъстоятелност, станало въз основа на същите договори, за сключването на които съдружникът е бил изключен.“; 2/ „В случаите, когато дружеството има двама управители, които го представляват заедно и поотделно, и ако единият от тях не допуска другия до имуществото и документацията на дружеството, като първият освен управител на дружеството представлява по закон изключения съдружник, следва ли действията му да се третират като такива извършени от изключения съдружник“.
Ответникът [фирма], [населено място] /предишно наименование [фирма]/ чрез процесуалния си представител адв. И. Ш. оспорва касационната жалба, като релевира доводи за нейната недопустимост като подадена от лице без представителна власт и евентуално неоснователност. Прави възражение за липса на твърдените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поддържа становище, че доводите за необсъждане на обстоятелствата по обявяване на жалбоподателя в несъстоятелност и причините за това представляват въпроси по същество на спора и касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване, от една страна. От друга страна, излага съображения, че релевираните доводи са неверни, а цитираната съдебна практика е неотносима.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна и оправомощено лице с оглед предмета на делото в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Доводите на ответника за недопустимост на касационната жалба като подадена от лице без представителна власт са неоснователни, тъй като правомощията на органите на [фирма] /в несъстоятелност/ са прекратени с решение № 30/30.01.2013г. по т. дело № 109/2012г. на Пловдивски окръжен съд, а касационната жалба е подадена на 30.11.2012г., когато Р. М. е имал представителна власт.
За да направи извод, че предявеният иск по чл. 74 ТЗ е основателен, въззивният съд се е аргументирал, че решенията на Общото събрание на съдружниците на [фирма], [населено място] от 11.11.2010г. са незаконосъобразни, тъй като не е установено наличие на поведение на изключения съдружник [фирма], което да подлежи на санкциониране при условията на хипотезите на чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 3 ТЗ.
Решаващият съдебен състав е приел, че не е налице първото основание за изключване на съдружника [фирма], а именно, че ищецът по неправомерен начин е отнел фактическата власт върху извора от другия съдружник [фирма], считано от 23.05.2010г., и чрез препятстване достъпа на служители на [фирма] до водоизточника се увреждат интересите на [фирма]. Изложил е няколко аргумента: действия на единия съдружник спрямо другия не представляват поведение от видовете, посочени в чл. 126, ал. 3 ТЗ, тъй като не са насочени спрямо дружеството; интересите на [фирма] не се увреждат поради препятстване достъпа на служители на [фирма] до водоизточника поради това, че и двете бутилиращи предприятия, черпещи минерална вода от извора /съдружници/, са преустановили работата си поради предписания на надлежните държавни органи и забрана за добиване на вода от водоизточника, а следователно и забрана за осъществяване на търговска дейност. Изводите си въззивната инстанция е изградила след обсъждане на представени по делото относими и допустими писмени доказателства.
Второто основание за изключване на ищеца поради това, че без съгласието на общото събрание на [фирма] е сключил договор с [фирма] за извършване на оздравителни мероприятия на водоизточника, но такива не са осъществени, е прието за недоказано, като съдебният състав се е аргументирал с правомощията и представителната власт на управителите на дружеството съгласно чл. 26, ал. 1 и чл. 27, т. 1 от дружествения договор и липсата на клауза за вземане на решение от ОС на съдружниците за сключване на подобен вид договори. След обсъждане на събраните по делото писмени доказателства, свидетелски показания и заключение на съдебно-техническа експертиза въззивният съд е изложил съображения, че по делото не е установено твърдяното неизвършване на оздравителни мероприятия от страна на [фирма] да се дължи на действия или бездействия на [фирма], не е установено какви конкретни действия е следвало да бъдат предприети и че такива не са предприети от ищцовото дружество, както и не е доказано, че констатираното през м. юни 2010г. замърсяване се дължи на действия на съдружника [фирма], чиито служители отворили бетонния капак на каптажа.
Относно третото основание за изключването на [фирма] като съдружник, а именно препятстването от страна на ищеца на достъпа на [фирма] посредством назначена от него охрана от [фирма], е прието, че доколкото не е доказано, че охраната се осъществява по нареждане на изключения съдружник, не е установено и увреждане на [фирма] чрез препятстване провеждането на необходимите оздравителни действия и спиране изцяло на търговската дейност на ответното дружество.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора въпроси, твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посочените от касатора правни въпроси не обуславят твърдяните основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Въпросът дали въззивният съд е длъжен да съобрази обстоятелствата, настъпили в хода на производството не е решен в противоречие с практиката на ВКС по приложението чл. 235, ал. 3 ГПК, съгласно която съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. В настоящия случай от направените в търговския регистър вписвания за откриване на производство по несъстоятелност не се установява, че състоянието на неплатежоспособност на ответното дружество се дължи на действия или бездействия на ищеца като съдружник, послужили като основания за изключването му. Доказателствената тежест за установяване на твърдението, че ищецът е допринесъл за състоянието на неплатежоспособност на ответното дружество се носи от ответника и след като такива данни по делото не са налице, то въззивната инстанция не се е отклонила от постоянната практика на ВКС. Не е налице противоречие с решение № 178/13.05.2011г. по гр. д. № 984/2010г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о. и решение № 217/26.05.2011г. по гр. д. № 999/2010г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., тъй като се касае до различни искове, различна фактическа обстановка и преценка във всеки конкретен случай доколко настъпилите факти след предявяване на иска са от значение за спорното право.
Посоченото от касатора определение № 708/30.10.2012г. по т. д. № 290/2012г. на ВКС, ТК, І т. о. не е от категорията на актовете по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалваното въззивно решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС, с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994 г. /отм./, с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Посоченото определение е постановено по реда на чл. 288 ГПК, поради което не попада в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Постановеното по същото дело решение № 21/25.03.2013г. по чл. 290 ГПК също не обуславя допускане на касационно обжалване на настоящия съдебен акт, тъй като в горепосоченото решение е разрешен процесуалноправен въпрос, свързан с допустимостта на иска по чл. 74 ТЗ, а именно влияе ли се правото на иск и отразяват ли се на активната легитимация на ищеца – съдружник в дружество с ограничена отговорност, последващи факти, основани на съдебни актове, настъпили след датата на провеждане на общото събрание, чиито решения се атакуват. В настоящия случай не се касае до допустимост на иска по чл. 74 ТЗ и до преценка за активната легитимация на ищцовата страна.
Определение № 567/13.07.2010г. по ч. т. д. № 472/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. е ирелевантно за спора, тъй като в него се разглежда въпрос за приложението на чл. 23, ал. 4 ЗТР в хипотезата на установяване на идентичност между дружеството – заявител в заповедното производство и кредитора по записа на заповед с оглед на извършена промяна във фирменото наименование. В настоящия случай се касае до исково производство и въззивната инстанция е съобразила промененото наименование на ищцовото дружество.
Вторият, посочен от касатора въпрос е материалноправен, но същият не обуславя допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради това, че направените от въззивната инстанция изводи за липса на посочените в протокола от Общото събрание на съдружниците на [фирма] от 11.11.2010г. основания за изключване на [фирма] като съдружник са направени след установяване на фактическата обстановка въз основа на обсъждане в тяхната съвкупност на събраните по делото допустими и относими доказателства. Доколко при обсъждане на доказателствата и установяване на твърдените факти и обстоятелства въззивният съд е приложил правилно правилата на логическото мислене е въпрос, който касае правилността на решението, респективно неговата обоснованост/необоснованост и в този смисъл представлява основание за касиране на съдебния акт съгласно чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Поради липса на твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени в касационното производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1259 от 11.10.2012г. по т. дело № 1060/2012г. на Пловдивски апелативен съд, граждански състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.