4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 858
[населено място], 30.06..2011 г.
Върховен касационен съд на РБ, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юни, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Б.
С. Д.
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 214 описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. С. К. от [населено място], приподписана от пълномощника й- адв. Ев. А. срещу въззивно решение от 26.11.2010 г. по гр.д.№ 1233/2010 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение от 5.05.2010 г. по гр.д.№ 2931/2010 г. на Бургаския районен съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу Г. С. Д. от [населено място] искове с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД и 86 ЗЗД за заплащане на сумата 10 000 лв., представляваща частично предявена претенция от общия размер от 20 000 лв.- обезщетение за претърпяни имуществени вреди от незаконно прекратяване на трудовото й правоотношение за периода 23.10.2004 г до 23.07.2008 г., и мораторна лихва върху сумата от датата на настъпване на непозволеното увреждане до предявяване на иска.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В писмения отговор на касационната жалба ответницата Г. С. Д. чрез пълномощника си- адв.М. Б. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноските за касационното производство.
Върховния касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд, с което предявените от М. С. К. искове за осъждане на ответницата да заплати обезщетение за претърпяните от нея имуществени вреди в резултат на незаконно уволнение, извършено със заповед № 652-400/23.04.2004 г. и мораторна лихва върху сумата 10 000 лв. са отхвърлени. Приел е, че не е налице основание по чл.45 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответницата, тъй като по делото не е установено при издаване на отменената уволнителна заповед от нея като ръководител недобросъвестно да е използвала служебното си положение за да постигне лични или други неслужебни цели, т.е. че липсва противоправно поведение, нито може да й се вмени във вина даденото от назначената комисия за извършване на подбор предложение за бъде прекратено трудовото правоотношение на жалбоподателката.
В изложение за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправения въпрос: когато с влязло в сила съдебно решение е отменено като незаконно уволнение, поради незаконен подбор и работодателят извърши същия незаконен подбор при последващо повторно уволнение, което отново е отменено като незаконно налице ли е виновно поведение на директора, в случая ответницата; при наличие на комисия за подбор и информираност на работодателя за влязло в сила решение, с което е отменено уволнението, поради незаконосъобразен подбор, освобождава ли се работодателя от отговорност по чл.45 ЗЗД.
Не е налице основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
С ППВС № 4/1975 г. е посочено, че при уволнение на работник или служител, признато от надлежните органи за неправилно, организацията или учреждението дължат заплащането на обезщетението най-много до размер на двумесечното трудово възнаграждение на уволнения /чл. 93, ал. 1 КТ отм./, защото се касае до вреди от неизпълнение на трудов договор, а законът при този договор не допуска заплащане на по-високо обезщетение, а по сега действащия КТ до размер на шестмесечното трудово възнаграждение- чл.225, ал.1 КТ. Върховният касационен съд е последователен в практиката си, че при незаконно уволнение работодателят дължи обезщетение за имуществени вреди в размер, определен от специалния закон- КТ. При наличие на изрична разпоредба-чл.225, ал.1 КТ, работникът или служителят не може да разшири обема на отговорността му чрез предявяване на иск на общо основание- чл.49 вр.чл.45 ЗЗД. По въпросът дали издалият отменената заповед за уволнение ръководител на организацията или учреждението дължи заплащане на обезщетение на възстановения на работа работник или служител извън посоченото в КТ обезщетение е дадено разрешение в т.1 на постановлението. Прието е, че когато при издаване на неправилната заповед ръководителят е причинил непозволено увреждане на работника или служителя, той носи отговорност за действително причинените вреди. Тази последица настъпва, когато ръководителят на организацията или учреждението, в които е издадена заповедта, недобросъвестно е ползвал служебното си положение, за да постигне лични или други неслужебни цели, когато му е било известно, че липсват основания за уволнение на работника или служителя и въпреки това е издал заповед в този смисъл и в други подобни случаи.
Константната практика на ВКС намерила отражение и в посоченото ППВС е съобразена от въззивния съд, поради което в случая не може да се поставя въпрос за наличие на неточно приложение на материалния закон, което да налага произнасяне на Върховният касационен съд за налагане на единна практика, поради което не е налице приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Грешките във формирането на вътрешното убеждение на съда сами по себе си не съставляват основание за допускане на касационно обжалване, а съставляват порок на решението по който съдът може да се произнесе само ако обжалването бъде допуснато. Значението на поставените въпроси се определя от правните аргументи на съда по същество. За да приеме, че не е налице основание за ангажиране отговорността на Д. въззивният съд е приел, че по делото не е установено противоправно поведение от страна по последната, като елемент от фактическия състав по чл. 45, ал.1 ЗЗД.
Предвид изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1 ГПК.
При този изход на делото на ответницата по касация следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 200 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение за адв. М. Б..
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 26.11.2010 г. по гр.д.№ 1233/2010 г. на Бургаския окръжен съд.
Осъжда М. С. К. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на Г. С. Д. от [населено място], к-с “Меден рудник”, [улица] направените разноски за касационното производство в размер на 200 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: