2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 858
гр. София, 07.11.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 3334 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. против решение № 564/09.03.2018 г., постановено по гр.д.№ 3411/2017 г. от 10-ти състав на Апелативен съд – С..
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор, като е подал и насрещна касационна жалба.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът е приел, че предявеният иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е основателен за сумата от 15000 лева, като е отменил решението на първоинстанционния съд, с което е присъдена сумата над посочения размер до сумата от 30 000 лева, отхвърлил го е за тази част и го е потвърдил в останалата част.
Съдът е приел, че ищецът е бил обвинен в извършването на пет престъпления по чл. 311, ал. 1 във вр. с чл.20,ал.2НК. С обвинителен акт прокурорът е повдигнал обвинения на още осем лица за тежки престъпления по смисъла на чл.93,т.7 от НК. С присъда № 51 от 23.11.2007 г., постановена по н.о.х.д. № 859/2003 г. от Софийски градски съд, ищецът е бил признат за невиновен и оправдан по по всичките обвинения. Присъдата е била протестирана от прокурора и потвърдена с присъда № 5 от 04.03.2015 г., постановена по в.н.о.х.д. № 652/2013 г. от Софийски апелативен съд. Присъдата е влязла в сила на 20.03.2015 г. Съдът е приел, че съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, съобразно критериите на съдебната практика, установени с ППВС № 4/1968 г. и конкретните данни по делото, които е посочил – възрастта на ищеца, неговото обществено положение, образование и чисто съдебно минало, подробно описани в обстоятелствената част на решението; продължителността на наказателното преследване;
Прието е , че с обвинителния акт ищецът е бил обвинен в извършването пет престъпления по чл. 311, ал. 1 от НК, които не са тежки по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, като
няма доказателства наказателното преследване да е препятствало развитието на ищеца в професионален план от деня на привличането му като обвиняем до влизане в сила на оправдателната присъда. Прието е, че няма доказателства по делото наказателното преследване да е било предмет на медийно отразяване, което допълнително да е повлияло негативно върху физическото и психическо здраве на ищеца;
Въз основа на горното и на събраните доказателства съдът е приел, че вредите не надхвърлят обичайните, които съпътстват всяко едно наказателно преследване.
Въз основа на горното, въззивният съд е приел, че с оглед на тези конкретни данни, справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, вследствие на незаконното обвинение възлиза на сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, който размер удовлетворява обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот.
В изложението на касационните основания към касационната жалба на П. се поставят правни въпроси, във връзка с приложението на чл.52 ЗЗД, оценката на неимуществените вреди и съдържанието на понятието справедливост. По тези правни въпроси също е налице съдебна практика, съобразена от въззивния съд. Съобразно тази практика, в различните фактически хипотези при различните дела, е налице различие при определянето на размера, но това не води до противоречиво разрешаване на правния въпрос, доколкото критериите дори и да се единни, за всеки различен случай те са различават като степен на определяне на вредите, оттам и на различните обезщетения. Критериите за определянето на обезщетението по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД са многократно посочвани от ВС и ВКС в задължителна съдебна практика, като при спазването им, но определяне на различен размер, с оглед преценката на различните състави на съда, повтарянето на мотивите относно критериите, въз основа на които се определя по справедливост обезщетение, повторението на залегналите в трайната и задължителна съдебна практика критерии не следва да се счита за противоречие в практиката, доколкото размера на обезщетенията, макар и определени при еднакви критерии, е различен, предвид и различния обем на търпените неимуществени вреди във всеки един случай. Иначе, по приложението на понятието „справедливост”, е налице богата и единна практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, например №407 по гр.д.№ 1273/2009 г. на ІІІ г.о., №394 по гр.д.№ 1520/2011 г. на ІІІ г.о., №391 по гр.д.№ 201/2011 г. на ІІІ г.о., № 395по гр.д.№ 159/2011 г. на ІІІ г.о., №3 по гр.д.№ 637/2011 г. на ІІІ г.о, № 51 по гр.д.№ 465/2011 г. на ІV г.о. и др. Съгласно тази съдебна практика на ВКС, справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. Наличието на съдебна практика, както и съобразяването й от страна на въззивния съд с обжалваното съдебно решение, води до липса на основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване, като повторението на критериите по отношение на които се определя обезщетението, не следва да води и до един и същ размер на обезщетенията при различните казуси, предвид различния по вид и обем вреди, които те обезщетяват.
Съобразяването на тази практика от въззивния съд води и до липсата на соченото касационно основание относно допустимостта на касационното обжалване. Насрещната касационна жалба не следва да се разглежда, при този изхода на производството по чл.288 ГПК по касационната жалба на ответника.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение№ 564/09.03.2018 г., постановено по гр.д.№ 3411/2017 г. от 10-ти състав на Апелативен съд – С..
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.