6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 859
[населено място] , 15,11, 2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седми ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№1685/16г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. К. В. и Н. К. К. против решение №76/24.03.2016г. по т.д.№646/15г. на Варненски апелативен съд, с което е отменено решение №628 от 21.07.2015г. по т.д.№2033/2014г. на Варненски окръжен съд и са отхвърлени предявените от тях срещу [фирма] искове с правно основание чл.29 от ЗТР за установяване несъществуването на вписани по партидата на дружеството обстоятелства.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и необоснованост на атакуваното решение. Изразява се несъгласие с извода за неоснователност на исковете,като се твърди,че при постановяването на крайния резултат въззивният съд не е извършил задълбочено изследване на фактите, свързани с възникването и съществуването на вписаните обстоятелства и е приложил неотносими правни норми.Касаторите считат,че правилото на чл.599 ал.2 от ГПК и чл.10 ал.2 ЗТР,на което се е позовал в мотивите си въззивният съд,не би могло да намери приложение,доколкото добросъвестността на приобретателя на дружествените дялове е отречена в предходни процеси с влезли в сила съдебни решения и присъда.
Ответникът по касация [фирма]/н/,чрез управителя си П. М., е оспорил наличието на основания за допустимост на касационното обжалване и основателността на изложените в касационната жалба съображения.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани да обжалват лица и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
При постановяването на въззивното решение ВАпС е приел,че е сезиран с допустими искове по чл.29 от ЗТР,с които се атакуват извършени с четири регистърни решения от 19.11.2012г., 27.03.2013г.,11.03.2014г. и 22.05.2014г., вписвания на обстоятелства,като несъществуващи, по сделки с дружествени дялове по причина – неосъществен състав по чл.129 ал.1 изр.2 предл.2 от ТЗ; по увеличаване на капитала, нов дружествен договор и избор на нов управител по причини – липса на упражнени правомощия по чл.137 ал.1 т.4, т.1 и т.5 от ТЗ.Посочил е,че в тежест на ищеца е да установи,че вписаните обстоятелства не са валидно възникнали към датите на регистърните решения.При разрешаването на основните спорни и относими към изхода на спора въпроси нищожни ли са договорите за прехвърляне на дружествени дялове при разпореждане,извършено от несобственик и нищожно ли е /като невзето/ при такива обстоятелства решение на О. по чл.129 ал.1 изр.2 предл.2 вр. чл.122 от ТЗ съдът е приложил разпоредбите на чл.599 ал.1 от ГПК и чл.8 от ЗТР,като е съобразил действието занапред на вписването,респ. на заличаването на предходно вписани обстоятелства по партидана на дружеството.. Отнасяйки тези разпоредби към фактите по делото, ВАпС е посочил,че към датата на първото вписване на прехвърлянето на дялове от капитала на дружеството от съдружника И. Д. на С. Н. и Р. Н. не е било налице влязло в сила решение,с което да са били отречени правата на праводателя на Д. върху прехвърлените му дялове.Тъй като и последващите сделки с дружествени дялове са извършени от лица,които са били вписани в Търговския регистър като собственици, преди заличаването на И. Д. като съдружник въз основа на съдебното решение,постановено по предходни искове по чл.29 от ЗТР /извършено на 15.09.2014г./,съдът е приел,че по отношение на всички приобретатели следва да намери приложение презумпцията ,че за тях като трети добросъвестни лица вписаното обстоятелство съществува. На възражението на въззиваемите /касатори в настоящото производство/,релевирано във връзка с приложението на чл.300 от ГПК и с оглед наличието на влязла в сила присъда срещу лицето Д. А. /легитимирал се като първоначален приобретател на дяловете на ищците в резултат на извършено от него документно престъпление/,съдът е отговорил,че тази присъда не е ноторно известен факт и не може да бъде противопоставена на последващите приобретатели, доколкото по делото не е доказана тяхната недобросъвестност.В заключение съдът е приел,че след като към датата на вземане на решенията на О. в Търговския регистър като съдружници и собственици на дружествените дялове са били вписани лицата,посочени в протоколите от О.,не е налице хипотезата на липсващо /невзето/ решение.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 280 ал. 1 ГПК касаторите формулират като въпроси,включени в предмета на спора и по които съдът се е произнесъл,обуславяйки с разрешението им крайния изход на спора,при хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК следните: Имат ли действие вписаните несъществуващи обстоятелства срещу съдружниците /в случая касаторите/,които са пострадали от престъпление,доказано с влязла в сила присъда,без да са прекратявали членството си в дружеството,без да са назначавали друг управител и които водят производство за заличаване на гражданско-правните последици от деянието?; Намира ли приложение чл.300 от ГПК в производството по чл.29 от ЗТР?; Има ли дружеството-ответник по иска по чл.29 от ЗТР,легитимацията да се позовава на неистинското удостоверяване по реда на вписванията в ТР на невзето решение на О. и на добросъвестност на трети лица?; Намират ли приложение в производството по чл.29 от ЗТР императивните правни норми на чл.309 от НК и чл.129 ал.1 от ТЗ и няма ли задължение съдът по смисъла на чл.5 от ГПК да приложи точния смисъл на тези императивни норми,както и общия им разум? Според касаторите в атакуваното въззивно решение на тези въпроси е отговорено в противоречие със задължителната съдебна практика – ТР №1/06.12.2002г. по тълк.д.№1/2002г. на ОСГК на ВКС,според което от момента на вписването на несъществуващото обстоятелство до момента на заличаването му вписването няма действие по отношение на членовете на дружеството. Твърди се и противоречие с ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС,с което е прието,че чл.5 от ГПК вменява на съда задължение да осигури точното прилагане на закона в хипотезата,когато следва да намери приложение установена в публичен интерес материално-правна норма /каквито касаторите визират тези на чл.309 от НК,чл.300 от ГПК,чл.129 ал.1 и чл.137 от ТЗ/.
С допълнителния критерий на чл.280 ал.1 т.3 ГПК касаторите поставят въпросите : Какви процесуални действия за защита правото на собственост върху дружествените дялове трябва да предприеме собственикът им ако не може да проведе успешно иск по чл.29 от ЗТР,поради невъзможност да спре вписванията по партидата на дружеството; не може да заведе иск по чл.108 от ЗС и да спре придобивната давност спрямо трети лица и не може да спре производство по несъстоятелност на дружеството или да се конституира като трето лице-помагач в това производство?; Съществува ли право на собственост върху дружествени дялове след влизане в сила на присъдата относно престъпното им отнемане или условие за съществуването на това право е наличието на извършено вписване в ТР по партидата на дружеството?; Ако задължителният характер на влязлата в сила присъда не е достатъчен за заличаване на вписаните по партидата на дружеството в ТР несъществуващи обстоятелства ,не е ли той необходима предпоставка за допускане на обезпечение на исковете по чл.29 от ЗТР чрез спиране на вписванията?; Имат ли пострадалите от престъплението съдружници процесуална легитимация да заведат искове за опазване на дружественото имущество и не е ли задължителният характер на присъдата процесуалната предпоставка за защитата пред гражданския съд на имуществото на дружеството?; След като престъплението,в резултат на което са извършени вписвания в ТР предхожда осъдителната присъда и нейното влизане в сила,санират ли се гражданските последици от деянието ако съдилищата приемат за правно валидна поредността на вписванията в полза на вписаното обстоятелство,последица от престъпление и съответно добросъвестността на третите лица?.
Настоящият състав на ВКС намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението.
Първият от първата група въпроси е поставен некоректно и е от фактически характер,тъй като, за да получи отговор, следва да е прието,че са вписани несъществуващи обстоятелства,което е и основния спорен проблем,поставен за решаване от съдилищата.Въпросът е свързан с правилността на възприетата от съда фактическа обстановка,която не е предмет на преценка в настоящото производство.Поради това въпросът няма характер на правен такъв и следователно – не осъществява общия критерий за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК вр. т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Вторият въпрос е поставен общо и не кореспондира с частта от мотивите на въззивния съд,в които същият ,без да игнорира действието на чл.300 от ГПК, е посочил,че присъдата срещу легитимиралия се като първоначален приобретател на дяловете въз основа на неистински документи,не може да бъде противопоставена на последващите приобретатели, доколкото тяхната недобросъвестност /знание за първоначално прехвърляне на дяловете чрез неистински документи/ не е доказана в конкретния процес.Дори при положителен отговор на така поставения от касатора въпрос,той не би могъл да обуслови постигането на обратен на постановения правен резултат. Същите аргументи, обосноваващи липса на общ критерий по чл.280 ал.1 ГПК, са важими и спрямо четвъртия, формулиран от касатора въпрос,който освен това има абстрактен характер и е с неясен спрямо спора смисъл.
Третият въпрос е свързан със защитната теза на ответното дружество, развита в производството пред двете инстанции и основана на действието на вписванията,извършени преди тези,предмет на предявените искове по чл.29 ЗТР. Въпросът съдържа позоваване на собствени възприятия на касаторите и интерпретация на факти /„неистинско удостоверяване … на невзето решение на О.…“/,които са различни от установеното по делото,че само първото вписване по партидата на дружеството – извършено с решение на СГС от 23.01.2008г. е въз основа на подправени документи /т.е. е било налице неистинско удостоверяване/. По отношение на атакуваните вписвания изложените твърдения за прехвърляне на дяловете от несобственик не обосновават нито неистинско удостоверяване,нито невалидност на вписванията,а само непротивопоставимост на правата на последващите приобретатели спрямо тези на действителните собственици на дяловете.
Липсват основания за приложение и на допълнителния критерий на чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с така поставените въпроси.Не е налице противоречие на решаващите изводи на въззивния съд с постановките на ТР №1/2002г. на ОСГК на ВКС.Съгласно мотивите към т.3 от него хипотезите на „несъществуващо обстоятелство“ включват изначално липсващо,но вписано такова /и тогава се касае за неистинско удостоверяване/ или съществуващо към определен момент преди вписването,но последващо признато по исков ред за нищожно. При вписвания на обстоятелства,подлежащи на вписване по чл.129 ал.2 и чл.122 изр.2 от ТЗ въз основа на представени при вписването договори за прехвърляне на дружествени дялове с нотариална заверка на подписите, очевидно първата хипотеза е неприложима.Касаторите не са се позовали и на порок,водещ до невалидност на сделката по прехвърляне на дружествените дялове,която да е установена по съдебен ред с участието на страните по нея /което би обусловило приложението на втората хипотеза/. По отношение на позоваването на противоречие на решението с ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС,такова би било относимо само с наведен довод за допуснато от ВАпС процесуално нарушение при осъществяването на правомощията му като въззивна инстанция,какъвто не е релевиран в касационната жалба.Доколко съдът е приложил материалния закон точно и според духа му,съобразно вмененото му с чл.5 от ГПК задължение,това касае правилността на решението,която би била предмет на проверка едва в производството по допуснато касационно обжалване.
Втората група въпроси също не осъществяват общия критерий за допустимост на обжалването пред ВКС по чл.280 ал.1 ГПК.Първият от тях цели на страната да бъде посочен друг положителен за нея път на защита на нарушените й права.Останалите се явяват ирелевантни,доколкото не са свързани с доводи,въведени в предмета на спора,по които въззивният съд се е произнесъл или не, при задължение да стори това и липсват доводи за допуснати в тази връзка процесуални нарушения.
Освен това не е налице и соченият от касаторите допълнителен критерий по т.3 на чл.280 ал.1 от ГПК – същият не е обоснован съобразно постановките на т.4 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Изложеното мотивира настоящия състав на Първо търговско отделение на ВКС да постанови определение,с което да откаже допускане на касационно обжалване на решението на Варненски апелативен съд.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №76/24.03.2016г. по т.д.№646/15г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.