1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 759
гр.София, 17.07.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
единадесети юли две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 730/ 2012 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Н. Н. С. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 1394 от 21.11.2011 г. по гр.д.№ 2191/ 2011 г., с което е потвърдено решение на Варненски районен съд по гр.д.№ 19186/ 2010 г. и по този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателката против [фирма] искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 161/ 28.09.2010 г., за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „Мениджър продажби пенсионен фонд” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 12 000 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката формулира правните въпроси (уточнени от касационния съд) 1. могат ли да се приемат за установени факти (в частност нарушения на трудовата дисциплина) от документи, съставени от лице и адресирани до лице, неявяващи се страна по делото; 2.може ли съдът да разгледа по същество спор за законността на дисциплинарно наказание уволнение, ако нарушенията не са индивидуализирани по време на извършване и проявна форма в заповедта за налагане на наказание; и 3.може ли за едно нарушение да се налага повече от едно наказание. Жалбоподателката счита, че по тези въпроси има противоречива практика и че имат значение за точното прилагане на закона, поради което моли за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответната страна [фирма] оспорва жалбата. Счита, че доколкото жалбоподателката е успяла да формулира правни въпроси по чл.280 от ГПК, на тях въззивният съд не е отговарял и че същите се явяват без значение за крайния резултат. Поддържа също, че не се установяват твърдените от жалбоподателката противоречия в съдебната практика. Моли обжалването да не бъде допуснато.
Съдът намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
За да отхвърли предявените искове, въззивният съд е приел за установено, че ищцата е работила от 2008 г. по трудов договор в ответното дружество, заемала е длъжност „Мениджър продажби пенсионен фонд”. Работодателят е установил, че същата, през периода месец януари – месец юни 2010 г., задължавала осигурителни посредници от района й да предоставят заявления за промяна на участие и прехвърляне на натрупани суми без вписани индивидуални номера. Впоследствие вписвала в заявленията номер на друг посредник, който реално не е извършвал дейността по посредничество. По този начин лишавала от доход посредниците, които действително са извършили работата, а самата тя се облагодетелствала неправомерно. Освен това изисквала от осигурителните посредници от района си неследващи се имуществени облаги и услуги. За тези нарушения е издадена заповед за дисциплинарно наказание, която е надлежно мотивирана – посочени са време на извършване на нарушенията (периодът януари – юни 2010 г.), достъпно и ясно са описани самите нарушения. Извършването им е доказано и дисциплинарното уволнение е адекватно наказание, с оглед тяхната тежест.
При тези изводи на въззивния съд обуславя въззивното решение единствено въпросът могат ли да се приемат за установени факти (в частност нарушения на трудовата дисциплина) от документи, съставени от трети за гражданскоправния спор лица. Това е така, доколкото съдът се е позовал именно на такива документи (съставени от осигурителни посредници и адресирани до ПОД „А. Б.”), за да приеме за доказано извършването на нарушенията. По този въпрос обаче не се установява да има противоречива съдебна практика. Следва да се отбележи, че извод за противоречия в практиката може да се направи само при разрешаване по противоположен начин на идентичен правен въпрос в два влезли в сила акта по същество (Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). Представените от жалбоподателката решения на Несебърски районен съд и Врачански окръжен съд няма данни да са влезли в сила, следователно въз основа на тях не може да се направи извод за наличие на противоречива практика. Що се касае до представените решения на ВКС, ІІІ г.о. по гр.д.№ 2941/ 2001 г. и № 408/ 1999 г., те не разглеждат въпроса за доказателствената стойност на документи, които не изхождат от страни по делото, следователно и с тях не може да се обоснове наличието на предпоставките по т.2 на ал.1 на чл.280 от ГПК. Не са налице и предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, тъй като процесуалният закон не е непълен или неясен, а практиката по него е установена и съобразена от въззивния съд. Доказателствена сила частните документи имат само за тяхното авторство, а доказателствената им стойност се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото. Съдът не е обвързан да приеме за установени отразените в такива документи факти, но може да стори това, ако в процеса на анализ на доказателствата се убеди в съществуването им (в производството по чл.288 от ГПК фактическите констатации на въззивния съд не подлежат на проверка). След като практиката по поставения въпрос е установена и не се нуждае от промяна, този въпрос не може да има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото (съгласно цитираното ТР № 1 от 19.02.2010 г.).
Останалите формулирани от жалбоподателката въпроси не обуславят въззивното решение. Изрично въззивният съд е приел, че актът на работодателя, с който е наложено дисциплинарно наказание, е надлежно мотивиран. Изложено е, че в същия нарушенията са описани ясно и достъпно, посочен е периодът в който са извършени (както вече бе посочено, фактическите констатации на въззивния съд в производството по чл.288 от ГПК не подлежат на проверка). При това положение питането може ли съдът да разгледа по същество спор за законността на дисциплинарно наказание уволнение, ако в заповедта за налагането му нарушенията не са индивидуализирани по време на извършване и проявна форма, е без значение за крайния резултат. В случая е прието, че нужната индивидуализация е налице.
Що се касае до въпроса може ли за едно нарушение да се налага повече от едно наказание, той не е повдиган от ищцата в хода на първоинстанционното и въззивното производство, съответно не е разрешаван от съдилищата, тъй като произнасянето им е ограничено в рамките на изложените от нея основания за незаконност на уволнението. Така че този въпрос не е разглеждан и разрешаван, по него е дефинитивно изключено допускането на касационно обжалване. И доколкото единственият релевантен повдигнат от ищцата въпрос няма значението по чл.280 ал.1 от ГПК, искането за допускане на обжалването не следва да бъде уважено.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 1394 от 21.11.2011 г. по гр.д.№ 2191/ 2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: