О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№859
Гр. София, 06.08.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на десети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело № 417/2010 г
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационната жалба на К. Б. К. и М. Т. К. и двамата от гр. Л., Пловдивска област, против решение № 1734/30.10.2009 г. по гр.дело № 1787/2009 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение № 109/2.04.2009 г. по гр.дело № 547/2007 г. на Районен съд гр. А. и негаторният иск по чл.109 ЗС е отхвърлен.
Касаторите се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирано в чл.280, ал.1 т.2 ГПК, защото считат, че съдът се е произнесъл по материалноправния въпрос за материалноправната легитимация на ищците в противоречие със съдебната практика в цитираното от тях решение от 20.02.2009 г. по гр.дело № 2589/2008 г. на Пловдивския окръжен съд.
Ответниците по касационната жалба Р. Т. П., Л. Т. В., А. С. П., И. Р. Г., С. Д. Г. , В. Т. С. , Р. С. Ж., Б. К. К. и Т. Е. Б., всички от гр. Л., Пловдивска област изразяват становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят да им бъдат присъдени разноските за настоящето производство.
Касационният съд обсъди доводите на касаторите и счита, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, тъй като са налице предпоставките на чл.280, ал.1 т.2 ГПК.
За да остави в сила първоинстанционното решение, с което искът по чл.109 ЗС е отхвърлен, като неоснователен и недоказан, въззивният съд е изложил подробни съображения за отсъствие на материалноправната легитимация на ищците, изразяваща се в притежавано от тях право на собственост върху недвижимия имот. Направени са констатации, че постановеното решение по адм.дело № 196/2001 г. на Районен съд А. , и представляващо правопораждащия факт за издаване на нот.акт № 109/2006 г., легитимиращ праводателите на ищците с възстановено право на собственост върху процесния имот, представляващ УПИ * „за стопанска дейност” кв.2 по ПУП на гр. Л., с площ от 1 533 кв.м. е нищожно. Въз основа на този нотариален акт, удостоверяващ права на продавачите Ф. М. Г. , М. С. Т. , Дафина И. К. и Е. С. У. касаторите, имащи качество на ищци по делото, те са закупили процесния имот, с нот.акт № 110/2006 г.
Въззивният съд е отрекъл вещноправния ефект на разпоредителната сделка, поради констатираната по реда на косвения с. контрол нищожност на влязлото в сила решение по адм.дело № 196/2001 г. на Районен съд А. , който по реда на чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ се е произнесъл по спора, сезиран от наследниците на С. /Салих А. / Т. , отменяйки отказа на ПК да възстанови правото на собственост върху 2.5 дка, част от нивата, с общ размер от 6 дка, въпреки че по същия спор, между същите страни и на същото основание е имало вече влязло в сила решение № 246/8.07.1996 г. по гр.дело № 323/1996 г. на Районен съд А. , с което е потвърден отказа на ПК, постановен в Решение № 1* от 23.04.1996 г.
В настоящето производство касаторите се позовават на влязло в сила решение, постановено на 20.02.2009 г. по гр.дело № 2589/2008 г. на Пловдивския окръжен съд, в чиито мотиви, за да уважи претенцията на ищците К по чл.59 ЗЗД /касаторите/ срещу Р. Т. П. /една от ответниците по касация/ е обосновал изводи за наличие на материалноправната легитимация на ищците, като собственици на същия парцел, с площ от 1533 кв.м., обсъждайки нотариални актове № 109/2006 г. /на праводателите им/ и № 110/2006 г.,, като неоспорени и правопораждащи правата на ищците, по отношение на имота, върху който ответницата упражнява владение върху обект-постройка с временен статут, изводи, които съществено се различават от разрешения материалноправен въпрос, в обжалваното решение.
По изложените съображения, касационният съд счита, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по чл.280, ал.1 т.2 ГПК,
Делото следва да се насрочи в открито съдебно заседание, с призоваване на страните, след внасяне на дължимата се държавна такса от касаторите, по сметка на ВКС на РБ, в размер на 80 лева, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 1* от 30.10.2009 г. по гр.дело № 1787/2009 г. на Пловдивския окръжен съд, по касационната жалба на К. Б. К. и М. Т. К. от гр. Л., обл. Пловдив, с вх. № 27867/3.12.2009 г.
Делото да се докладва на председателя на Второ г.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание, с призоваване на страните и след внасяне на държавна такса в размер на 80 лева, по сметка на ВКС на РБ, в едноседмичен срок от съобщението до касаторите.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: