4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 86
С., 14.02.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седми февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 397/ 2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Н. С. Г. – от [населено място] срещу Решение от 23.ХІІ.2010 г. по гр.д. № 5721/ 2010 г. на Софийски градски съд, в частта, с което е отменено Решение от 28.ХІІ.2009 г. по гр.д. № 37 734/ 2008 г. на СРС, 70 с. в частта, с която искът на Н. С. Г. – от [населено място] срещу [фирма] – [населено място] по чл. 226 ал. 1 КЗ е уважен за разликата над 5000 лв. до 11 250 лв. – обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП на 4.ІІ.2008 г. в [населено място], за която разлика искът е отхвърлен, с оплакване за необоснованост и незаконосъобразност. Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която искът е уважен за 5000 лв., в която част въззивното решение е влязло в законна сила. В Изложение за допустимост на касационното обжалване жалбоподателката сочи, че съдът се е произнесъл по въпросите за съответстващото на причинените вреди обезщетение съобразно принципа на чл. 52 ЗЗД и за съпричиняването на вредоносния резултат, които счита, че са съществени. По първия въпрос поддържа основание по чл. 280 ал. 3 (вероятно чл. 280 ал. 1 т. 3) ГПК, по съображения, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона. По втория въпрос поддържа основание по чл. 280 ал. 1 (вероятно чл. 280 ал. 1 т. 1) ГПК, по съображения, че е налице практика на ВКС в смисъл, че причинната връзка не следва да се предполага като факт, а подлежи на доказване, в противоречие с която съдът е приел принос само въз основа на предположение, без доказателства, че вредоносният резултат е следствие и на поведението на пострадалата. Прилага по първото поддържано основание копие от Определение на ВКС №106/9.ІІ.2009 г. по гр.д.№ 65/2009 г. и по второто поддържано основание – копия от решения на ВКС: Р.№986/8.ХІІ.2008 г. по гр.д.№3863/2007 г., Р.№583/25.VІ.2009 г. по гр.д.№ 722/2008 г., Р.№242/20.ІІІ.2009 г. по гр.д.№ 5739/2007 г. и Р.№45/15.ІV.2009 г. по т.д.№525/2008 г. Иска да се допусне разглеждане на касационната жалба.
Ответникът по жалбата Застрахователно акционерно дружество [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмено Изложение, възразява, че касационната жалба е недопустима, тъй като не са налице предпоставките по чл. 280 ГПК, оспорва жалбата и по същество, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него частично е отменено и потвърдено първоинстанционно решение, с което е уважен осъдителен иск, както и че цената на иска не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Посочените от жалбоподателката разрешени по делото материалноправни въпроси: за приложението на чл. 51 ал. 2 ЗЗД и на чл. 52 ЗЗД, са релевантни за спора, тъй като обуславят решението относно това кои са предпоставките за уважаване на иска по чл. 226 ал. 1 КЗ и в какъв размер следва да се определи обезщетението за неимуществени вреди, с оглед критерия на чл. 52 ЗЗД, и налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата. Тъй като решението, като необжалвано, е влязло в сила в частта, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди 5000 лв., е решен въпросът налице ли са условията на закона за ангажиране отговорността на ответника за причинените неимуществени вреди, и предмет на обсъждане са въпросите за размера на обезщетението и за приноса на ищцата в настъпване на вредоносния резултат.
По въпроса за размера на обезщетението не е налице поддържаното от жалбоподателката основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. По въпроса е създадена постоянна съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД, което изключва основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Съблюдавайки трайната практика на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД за определяне размера на обезщетението, и като е обсъдил събраните доказателства, съдът е определил обезщетение за неимуществени вреди 10 000 лв., съобразно критерия за справедливост и въз основа на конкретните обстоятелства по делото – възрастта на ищцата, характера и степента на увреждането, понесените оперативни намеси и лечение, включително гипсова имобилизация, ограничаване възможността за придвижване на ищцата, периода на възстановяване и претърпените болки и страдания – с което не се е отклонил от практиката на ВКС за съблюдаване на критерия за справедливост. Определеното обезщетение за неимуществени вреди 10 000 лв. не е в противоречие със съдебната практика за определяне на обезщетение за такъв вид неимуществени вреди и този размер на обезщетението не е несправедливо занижен, а е определен в съответствие с критерия за справедливост, съдържащ се в чл. 52 ЗЗД. Въпросът за размера на обезщетението няма значение за “точното прилагане на закона по см. на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК”, както поддържа жалбоподателката, а е въпрос специфичен по конкретното дело и обуславя решаващата воля на съда, разглеждащ спора. Изискването на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК е кумулативно: разрешените правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важни правни въпроси е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящият случай.
По въпроса за приложението на чл. 51 ал. 2 ЗЗД: за да приеме, че ищцата е допринесла за настъпването на вредите и да намали обезщетението, съдът е приел, че същата е пресича пътното платно рано сутрин през м. февруари – при намалена видимост и на неозначено място – застанала на бялата непрекъсната линия между двете двойки платна, с което се е лишила от възможност правилно да прецени пътната обстановка и да избегне преминаващия в пътното си платно автомобил, както и че заставайки на това място, е намалила възможността на водача, причинил увреждането, своевременно да я забележи и избегне удара. Установената съдебна практика по приложението на чл. 51 ал. 2 ЗЗД е в смисъл, че когато пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите, следва да се намали обезщетението, като във всеки конкретен случай поведението на пострадалия подлежи на доказване. В случая това е налице – събрани са гласни доказателства – св.Г. и св.С. и е налице извънсъдебно признание на ищцата за мястото и начина на увреждането – направено в досъдебното производство.
Въпросът не е за причинната връзка между вредата (причиненото увреждане) и противоправното действие на водача, застрахован по риска ”гражданска отговорност” при ответника, която връзка е налице, поради което представените от жалбоподателката Р.№986/8.ХІІ.2008 г. по гр.д.№3863/2007 г., Р.№583/25.VІ.2009 г. по гр.д.№ 722/2008 г. и Р.№242/20.ІІІ.2009 г. по гр.д.№ 5739/2007 г. нямат приложение. От представените решения само Решение на ВКС №45/15.ІV.2009 г. по т.д.№525/2008 г. касае принос на пострадалия, в което ВКС приема, че този принос е личен, че трябва да е конкретен и да е от такова естество, че да се изразява в определени действия или бездействия на пострадалия и само присъствието на пътник в превозно средство не е достатъчно, за да се приеме, че същият има принос в настъпване на ПТП.
По изложените съображения е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване. Жалбоподателката следва да плати на ответника по жалбата 200 лв. – разноски за касационната инстанция – юрисконсултско възнаграждение. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение от 23.ХІІ.2010 г. по гр.д. № 5721/ 2010 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Н. С. Г. – от [населено място] да плати на Застрахователно акционерно дружество [фирма] – [населено място] 200 лв. – разноски за касационната инстанция – юрисконсултско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: