О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 86
[населено място], 14.02.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на десети февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: EЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от председателят ч.т.д. № 23/2017 г.,и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на М. Б. И.- М. от [населено място] против определение № 224 от 26.10.2016 г. по т.д. № 1954/2016 г. на Върховен касационен съд, І т.о.
Ответникът – [фирма], [населено място] в депозирания писмен отговор, счита частната жалба за неоснователна а постановеното от ВКС, І т.о. определение правилно.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна, подадената жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество -неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от М. Б. И. молба за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на определение № 309/06.03.2015 г., постановено по в.ч.гр.д. № 131/2015 г. на Окръжен съд – Плевен, тричленният състав на Върховен касационен съд, ТК, е приел, че това определение не е съдебен акт от категорията на онези, при които е допустимо извънредното производство по отмяна. Изложени са мотиви, че съобразно разрешенията дадени с ППВС № 2/1977 г. отмяната, като извънреден способ, е допустима единствено за определения, с които се разрешава материалноправен спор, свързан с предмета на делото, респ. по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани или повдигани отново пред съд.
Частната жалба е неоснователна.
Производството пред ВКС, ТК,І т.о. е било образувано по молба на М. Б. И. – М. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК на влязлото в сила определение № 309 от 06.03.2015г. по ч. гр.д. 131/15 на Плевенски окръжен съд, с което е отменено определение № 1045 от 01.12.2014 г. на Районен съд – [населено място], постановено по ч.гр.д. № 487/2012 г., в частта му, в която е постановено спиране на основание чл.420, ал. 2 ГПК на изп. дело № 20148320402008 по описа на ЧСИ И. Х. и по същество е отхвърлена молбата за спиране на предварителното изпълнение по заповед за незабавно изпълнение. При тези фактически данни, правилна е преценката на състава на ВКС, І т.о.,че отправеното искане е недопустимо. Предмет на извънинстанционното производство за отмяна са влезлите в сила съдебни решения, които се ползват със сила на пресъдено нещо. Определенията, доколкото нямат такава правна последица, са ограничени само до тези, с които се разрешава материалноправен спор, свързан с предмета на делото. При произнасяне по реда на чл.420,ал.2 ГПК, съставът на Плевенски окръжен съд не е постановил съдебен акт, разрешаващ със сила на пресъдено нещо материалноправен спор, включен в предмета на делото, нито е третирал материалноправните отношения между страните във връзка с повдигнатия правен спор. В тази насока законосъобразни са изводите на състава на ВКС, І т.о., основани на формираната задължителна практика, обективирана в т. 1 и 2 на Постановление № 2 /29.11.1977 на Пленума на ВС на РБ.Предвид изложеното, определението като правилно следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 224 от 26.10.2016 г. на Върховния касационен съд, ТК, Първо отделение, постановено по т.д. № 1954/2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: