О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 86
София, 15.05.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на десети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 1359/2018 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 12748/29.01.2018 г.
на О. С. С., чрез адв. А. Г., срещу определение № 941 от 15.01.2018 г. по ч. гр. д. № 16715/2017 г. на Софийския градски съд за оставяне в сила на разпореждане от 08.11.2017 г. по гр. д. № 7129/2017 г. на Софийския районен съд, с което исковата молба е върната при условията на чл. 129, ал. 3 ГПК.
Иска се отмяна на обжалваното определение като неправилно. Поддържа се, противно на приетото от въззивния съд, че противоречията в исковата молба са отсранени както относно ответниците, така и относно вида на исковете и тяхната цена. Прави се позоваване на Семейния кодекс /чл. 54/, който, като специален закон, стеснява приложното поле на общия Закон за наследството.
В молбата, постъпила в изпълнение на указанието да се представи изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, жалбоподателят заявява, че предвид високата правна сложност на делото, третиращо наболели обществени проблеми, а именно свободата на личността, произнасянето на съда ще допринесе за попълване на наличната в правото празнота.
Върховният касационен съд, състав на I-во г. о., с оглед данните по делото намира, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване като преграждащ и като постановен в производство по неоценяем иск въззивен съдебен акт, така допустима.
По въпроса за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване настоящият състав намира следното:
Производството по гр. д. № 7129/2017 г. по описа на Софийския районен съд е образувано по исковата молба на настоящия жалбоподател срещу Столична община, за приемане на установено, че Г. Н. С. не е наследник на покойния В. С. С., брат на ищеца, като бивша негова съпруга към момента на откриване на наследството, предвид невярното в противоположен смисъл отразяване на същия факт в удостоверение за наследници. Правният интерес от иска е обоснован с висящо дело за делба на наследствени имоти между ищеца и Г. С..
С разпореждане от 01.08.2017 г., редовно съобщено на страната, районният съд е указал да се уточни предметът на оспорването – дали е наследственото правоприемство между бившите съпрузи или верността на съдържанието на удостоверението за наследници, и ако е последното – в коя точно част.
В срока за изпълнение, с последователни молби от адвоката и лично от ищеца, е заявено, че се оспорва правоприемството между Г. и В., но същевременно отново е изтъкнато, че удостоверението за наследници е документ с невярно съдържание и от него следва да се заличи името на Г. Н. С..
С ново разпореждане от 24.08.2017 г. на ищеца е указано да посочи срещу кого предявява иска – Столична община или Г. Н. С..
В срока за изпълнение с молба, подадена лично от ищеца, последният е заявил, че предявява иска срещу Столична община по чл. 1 ЗОДОВ и срещу Г. С. по чл. 45 ЗЗД, които следва да отговорят за причинените му със своите действия и бездействия болки и страдания, първият – заради издадени с невярно съдържание удостоверения за наследници, а втората – чрез създаване и поддържане на заблуждението, че е наследница на починалия му брат, от което и извлича имотна облага.
С разпореждане от 24.10.2017 г. районният съд, след като приел, че ищецът е преминал от отрицателен установителен иск към осъдителен за обезщетяване за вреди срещу двама ответници при различен съдопроизводствен ред, му дал последна възможност да посочи срещу кого предявява иск – срещу Столична община, като изложи твърдения за това, или срещу Г. С., като се придържа към първоначално заявените си твърдения, а не предявява нови искове, и заявения с оглед на висящото дело за делба интерес.
С молба от 30.10.2017 г. адв. Г., като процесуален представител на страната, е уточнила, че се предявяват осъдителни искове срещу двамата ответници, като Столична обшина следва да отговаря за това, че е издала документ с невярно съдържание понеже Г. С. не е наследник на бившия си съпруг, а Г. С. – за това, че, възползвайки се от документа с невярно съдържание, придобива блага от наследствен имот, който не е нейн, като го отдава под наем.
С разпореждането от 08.11.2017 г., след като приел, че нередовностите не са остранени, районният съд върнал исковата молба.
За да потвърди първоинстанционния съдебен акт, градският съд в обжалваното определение приел от една страна, че твърденията на ищеца са противоречиви и тези противоречия са останали неотстранени, като от първоначалната искова молба и последвалите уточнителни такива, в тяхната съвкупност, не може да се направи преценка за естеството на предявените искове, броя на ответниците, тяхната цена и какви вреди- имуществени или неимуществени, се претендират, в случай, че исковете са осъдителни. От друга страна съдът приел, че оспорваното наследствено правоотношение между двамата бивши съпрузи се явява преюдициално спрямо висящото производство за делба, че самото оспорване може да бъде заявено по реда на чл. 344, ал. 1 ГПК, поради което не е налице правен интерес от предявяването на отделен, в самостоятелно производство, иск за отричане качеството наследник.
Както в жалбата, така и в молбата, постъпила като изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, касаторът не е формулирал правни въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл и за които счита, че са обусловили решаващия му извод за наличието на предпоставки за връщане на исковата молба. В молбата само е навел специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съгласно т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция не е длъжна, а и не разполага с правомощието, предвид принципа на диспозитивното начало, сама да извежда обуславящия въпрос вместо касатора. Предвид изложеното настоящият състав на ВКС не дължи преценка за наличието на основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поради липса на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК касационното обжалване не може да бъде допуснато.
С оглед на посочените в чл. 280, ал. 2 ГПК /редакция съгласно публикацията в ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г./ служебни основания за допускане на касационното обжалване, за които ВКС следи сам, независимо от това дали страната се позовава на тях или не, настоящият състав намира, че не е налице вероятност обжалваното определение да е нищожно или недопустимо. Същото не е очевидно неправилно в частта, с която е прието, че въпреки дадените от първоинстанционния съд указания, ищецът не е успял да отстрани противоречията в твърденията си от значение за индивидуализацията на претенциите по основание, петитум и ответник. Не е очевидно неправилно и в частта, с която е прието, че в конкретния случай за страната липсва правен интерес от оспорване на наследственото правоприемство вън от производството за делба като преюдициален към нейната първа фаза въпрос /макар принципно да е налице правен интерес от установяване на наследствено правоприемство извън делбата/.
Удостоверението за наследници е официален свидетелстващ документ и се ползва с материална доказателствена сила относно факта кои са наследниците по закон на починалото лице, поради което оборването на доказателствената сила на конкретно издадено удостоверение за наследници в отделен процес няма да може да формира сила на пресъдено нещо за истинността или неистинността на удостоверението за наследници, представено в делбеното производство, ако то е различно и представлява друг отделно издаден документ. Ето защо в случая липсва правен интерес от такова самостоятелно оспорване. С оглед на висящото делбено производство ищецът е имал правен интерес не от предявяването на установителния иск по чл. 124, ал. 4 ГПК за оспорване истинността на удостоверението за наследници, а от такъв по чл. 124, ал. 1 ГПК за липса на наследствено правоотношение, в какъвто смисъл са били и указанията на районния съд. И на последно място – издаването на удостоверение за наследници е административна услуга, приравнена на индивидуален административен акт, като иск за вреди може да се предявява по реда на ЗОДОВ пред административния съд след обжалването му по реда на АПК.
По изложените съображения обжалваното определение не може да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 941 от 15.01.2018 г. по ч. гр. д. № 16715/2017 г. на Софийския градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: