О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 86
София, 17.02.2017 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на осми февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 245/2017 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Т. Я. К. от [населено място] срещу определение № 226 от 26.10.2016 г. по т. д. № 2061/2016г. на ВКС, Търговска колегия, състав на Първо отделение, с което е оставена без уважение молбата на същото лице за възстановяване на срока за подаване на молба за отмяна на влязлото в сила решение по гр. д. № 56366/2011 г. на Софийски районен съд, 40 състав и като последица от това е оставена без разглеждане подадената от него молба за отмяна вх. № 1108988/13.07.2016 г.
Частният жалбоподател поддържа становище, че обжалваният акт е неправилен. Изразява несъгласие с извода на първия тричленен състав на ВКС за неприложимост на разпоредбата на чл. 64 ГПК по отношение на извънинстанционното производство по отмяна на влезли в сила съдебни решения, като счита, че същият е резултат от недопустимо стеснително тълкуване на закона. В частната жалба са изложени подробни съображения за причините, довели до пропускането на срока, както и аргументи, касаещи основателността на самата молба за отмяна.
Ответниците по частната жалба – Н. Д. А. и Р. А. А., двамата от [населено място] – оспорват същата и молят за оставянето й без уважение като неоснователна по съображения в писмен отговор от 29.11.2016 г.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество същата е неоснователна.
Гражданският процесуален кодекс съдържа детайлна регламентация на въпросите, свързани със сроковете, в които следва да бъдат извършвани процесуалните действия на страните. Предмет на тази уредба, обаче, са само сроковете, свързани със самия съдебен процес – извод, който се налага от нормата на чл. 59 ГПК, даваща легално определение на сроковете и посочваща изрично, че касае сроковете в процеса, т. е. в започналия съдебен процес. С оглед на това, разпоредбите на Глава Седма на ГПК „Срокове и възстановяване на срокове” са неприложими по отношение на всички останали срокове, които са извън рамките на висящия съдебен процес, в т. ч. и по отношение на установените в закона преклузивни срокове за предявяване на определена категория искове или за иницииране на определени самостоятелни съдебни производства, каквото именно е уреденото в чл. 303 и сл. ГПК производство по отмяна на влезли в сила съдебни решения. Поради това, този срок не подлежи на възстановяване по реда на чл. 64, ал. 2 ГПК, както правилно е приел и предходният тричленен състав на ВКС. Ето защо, постановеното от него определение следва да бъде потвърдено.
Независимо от този изход на делото, искането на ответниците по касация за присъждане на разноски е неоснователно, предвид липсата на доказателства за извършването на такива.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 226 от 26.10.2016 г. по т. д. № 2061/2016г. на ВКС, Търговска колегия, състав на Първо отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: