1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 86
гр.София, 17.02.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
петнадесети февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 568/ 2017 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 пр.1 ГПК.
Образувано по частни жалби на В. Т. Д., Л. Ц. Д., А. Р. А., П. Р. А. и [фирма], [населено място], срещу определение на Софийски апелативен съд от 05.12.2016 г. по гр.д.№ 3207/ 2016 г. С него на основание чл.229 ал.1 т.4 и 5 ГПК е спряно, до приключване на гр.д.№ 15278/ 2013 г. на Софийски градски съд, производството по предявените от А. Б. Б. против частните жалбоподатели и Л. А. К. искове, както следва:
– за обявяване на окончателен на сключения на 16.01.2000 г. между А. Б. Б. и Л. А. К. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот – апартамент № 1, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес];
– за признаване за установено в отношенията между А. Б. Б., В. Т. Д. и Л. Ц. Д., че договорът от 07.03.2001 г., с който В. Т. Д., като представител на Л. А. К., продал същият имот на себе си, е недействителен, както и за обявяване на недействителността на пълномощното с нотариална заверка на подписа от 14.02.2001 г., дадено от Л. А. К. на В. Т. Д. за продажба на същия имот;
– за осъждане на А. Р. А., П. Р. А. и [фирма], [населено място], да предадат на А. Б. Б. същия имот;
– за отмяна на нотариалните актове, които легитимират В. Т. Д., Л. Ц. Д., А. Р. А., П. Р. А. и [фирма], [населено място] като собственици на този имот.
За да спре производството по делото, съдът посочил, че са налице данни за висящо производство по установяване на престъпно обстоятелство – съставяне и използване на неистинско пълномощно. Решението по този спор би имало обвързващото действие на влязла в сила присъда, която е от значение за предявените искове, поради което следва да се изчака влизането му в сила.
Частните жалбоподатели поддържат, че не са налице предпоставките по чл.229 ал.1 т.5 ГПК. Въззивният съд не е посочил какво е престъпното обстоятелство, нито е констатирал невъзможност същото да бъде установено в рамките на висящото производство. Не е съобразил и съдебната практика, че на това основание исковото производство се спира само при висящо за същото обстоятелство наказателно производство в съдебна фаза. Гр.д.№ 15278/ 2013 г. на СГС е образувано по искова молба на Л. К., която е неясна и поради това оставена без движение. Поддържат, че А. Р. А., П. Р. А. и [фирма], [населено място], не са от кръга на лицата, на които решението по това дело може да бъде противопоставено. Считат, че препятстването на възможността спора да се реши по същество накърнява правото им на защита и молят определението за спиране да бъде отменено.
Ответната по частната жалба страна А. Б. Б., както и ответницата Л. А. К., вземат становище за неоснователност на частните жалби. Според тях въззивният съд е установил, че процесният имот е продаден с неистински документ и това престъпно обстоятелство правилно е счетено за преюдициално относно гражданскоправния спор кой е собственик на процесния имот. Молят обжалваното определение да бъде потвърдено.
Съдът намира частните жалби за допустими, а разгледани по същество, те са и основателни.
Като правно основание на решението си да спре производството по делото въззивният съд е посочил разпоредбите на чл.229 ал.1 т.4 и чл.229 ал.1 т.5 ГПК. Фактически решението му е сновано единствено на висящността на гр.д.№ 15278/ 2013 г. на Софийски градски съд, по което се разглежда иск за установяване на престъпно обстоятелство. Инстанцията по същество не е мотивирала определението си с разкрито от самата нея, в хода на производството по делото, престъпно обстоятелство, нито е конкретизирала в какво се състои то и как ще бъде установено, за да може да възобнови производството. Поради това не може да се обсъжда наличието на предпоставките по чл.229 ал.1 т.5 ГПК.
Като фактическо основание на процесуалното си решение въззивният съд е посочил единствено обстоятелства, относими към хипотезата на чл.229 ал.1 т.4 ГПК. Той се е позовал на висящо съдебно производство, по което се установява престъпно обстоятелство – съставяне и използване на неистинско пълномощно. Макар да не е казал изрично, очевидно съдът е имал предвид пълномощното с нотариална заверка на подписа от 14.02.2001 г., дадено от Л. А. К. на В. Т. Д. за продажба на процесния по делото имот. Апелативният съд приел, че това престъпно обстоятелство е предмет на установяване във висящо производство по гр.д.№ 15278/ 2013 г. на Софийски градски съд. Изводът му е необоснован, тъй като липсват данни за предмета на делото по другото висящо производство. В издаденото от Софийски градски съд удостоверение от 07.11.2016 г. по гр.д.№ 15278/ 2013 г. е посочено единствено, че делото е образувано по искова молба на Л. А. К., че ответници са В. Т. Д., Л. Ц. Д., А. Р. А., И. Т. И. и [фирма], [населено място], както и че с протоколно определение от 05.10.2016 г. исковата молба е оставена без движение за отстраняване на нередовности. От съдържанието на документа по никакъв начин не следва, че предявеният по делото на Софийски градски съд иск е за установяване на престъпно обстоятелство, още по-малко кое е това обстоятелство, за да се прецени значението му за исковете, предявени в настоящето производство.
Поради изложеното не може да бъде направен извод, че са налице предпоставките по чл.229 ал.1 т.4 ГПК и определението, с което производството по делото е спряно, следва да бъде отменено.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ протоколно определение на Софийски апелативен съд от 05.12.2016 г. по гр.д.№ 3207/ 2016 г. за спиране на производството и ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: