1
1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 86
гр.София, 17.02.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
дванадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 4007/ 2019 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. В. П. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Хасковски окръжен съд № 245/ 20.06.2019 г. по гр.д.№ 281/ 2019 г., с което е потвърдено решение на Хасковски районен съд по гр.д.№ 2076/ 2018 г. и по този начин касаторът е осъден да заплати на Г. П. Г. 8 000 лв обезщетение за неимуществени вреди, причинени на 12.03.2018 г. от собствено на Г. В. П. животно, със законната лихва върху тази сума от същата дата до окончателното й изплащане и разноските по делото. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника Н. Д. М..
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят повдига материалноправния въпрос „Следва ли собственикът да носи отговорност за щети, дължащи се на виновното поведение на трето лице, а не на свойствата и качествата на вещта?”. Счита, че в обжалваното решение този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Ответната страна Г. Г. оспорва жалбата като поддържа, че по формулираният от касатора правен въпрос въззивният съд не се е произнесъл, поради което отговорът на този въпрос няма значение за изхода от спора. Излага и съображения за правилност на обжалваното въззивно решение.
Третото лице – помагач Н. М. не взема становище по жалбата.
Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
За да уважи предявения иск, въззивният съд приел за установено чрез препращане към мотивите на първата инстанция, че ищцата живеела със сина си в [населено място], където отглеждали крави. В селото крави отглеждали и други хора, включително ответникът, а третото лице – помагач М. било наето за пастир на животните. Всички крави от селото сутрин били пускани от собствениците си на паша, като всеки стопанин сам извеждал животните на улицата си, а те сами се включвали в стадото, водено от пастира. Вечер пастирът връщал стадото по главната улица на селото, като всяко животно си знаело пътя до дома, само се отклонявало по него и било посрещано от стопанина си. На 12.03.2018 г. към 19,30 ч., ищцата била близо до дома си, за да посрещне прибиращите се животни. В този момент тя била нападната от крава, притежавана от ответника, която я блъснала в областта на гърдите, след което закачила с рога си носеният от ищцата елек и я вдигнала във въздуха. С помощта на свой съселянин, който чул виковете на ищцата и прогонил животното, и на сина си, ищцата била отведена и приета за лечение в „МБАЛ – Хасково“ АД, където са констатирани уврежданията й, след подобрение е изписана, като е продължила възстановяването си у дома с прием на аналгетици, отхрачващи медикаменти и антибиотик. През първия месец тя е била на леглови режим, като е била обслужвана и хранена от друго лице, след четвъртия месец е започнала да ходи, но само в дома си за по няколко метра. В резултат от инцидента от 12.03.2018 г. при ищцата са констатирани фрактури на 1, 3 и 8 ребро в дясна гръдна половина, двустранна контузия на белите дробове, двустранни малки плеврални изливи. Тя не могла да движи снагата си дълго време, дишането й било повърхностно и учестено, залежала се е. Била принудена към леглови режим 4-5 месеца поради бавното отзвучаване на болковия синдром, на фона на придружаващи заболявания. Непосредствено след инцидента, кравата, причинила уврежданията на ищцата, изчезнала от стадото на селото, а по-късно се разбрало, че е била продадена. Съдът посочил, че страните не спорят по тези факти с едно само изключение: дали животното, причинило инцидента, е било притежавано от ответника в настоящото производство към датата на събитието. Като анализирал свидетелските показания, съдът заключил, че това е безспорно установено по делото и че отговорността на ответника да обезщети причинените на ищцата вреди, като собственик на увреждащото животно, е ангажирана.
С оглед тези мотиви на инстанцията по същество, поставеният от касатора правен въпрос е необуславящ. Той не е разрешен от въззивния съд, тъй като не е поставен пред него с въззивната жалба. В качеството си на въззивник ответникът е навел в жалбата си три оплаквания: че не е доказано по делото кой е собственик на причинилото вредите животно; че отговорността следва да бъде понесена от третото лице – помагач, под чиито надзор това животно е било към момента на причиняване на вредите; и че размерът на определеното обезщетение за неимуществени вреди е многократно завишен. Довод за това, че собственикът отговаря само ако вредите се дължат на свойствата и качествата на вещта, причинила увреждането, ответникът не е правил. Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд не би могъл да разглежда невъведени в жалбата доводи, освен ако те касаят валидността и допустимостта на обжалваното решение. Затова той не е разрешил при постановяване на акта си въпросът „Следва ли собственикът да носи отговорност за щети, дължащи се на виновното поведение на трето лице, а не на свойствата и качествата на вещта?” и по този въпрос касационно обжалване на решението му не може да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Хасковски окръжен съд № 245/ 20.06.2019 г. по гр.д.№ 281/ 2019 г.
ОСЪЖДА Г. В. П., Е. [ЕГН], [населено място], да заплати на Г. П. Г., Е. [ЕГН], [населено място], 650 лв (шестстотин и петдесет лева) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: