Ч. гр. д. № 1513/2017 г. на ВКС, І г. о.
6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 86
гр. София, 17.05.2017
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание нa двадесет и четвърти април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева ч. гр. дело № 1513/2017 год.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. Я. К., Я. К. Т. и М. Я. М., подадена чрез адв. Р., против определение № 348 от 08.02.2017 г. по ч. гр. д. № 141/2017 г. по описа на Варненски окръжен съд (В.), с което е потвърдено определение № 10844/07.10.2016 г. и определение № 12943/29.11.2016 г. по гр. д. № 2815/2016 г. по описа на Варненски районен съд (ВРС). С първото първоинстанционно определение производството по делото е прекратено на основание чл. 130 вр. чл. 299, ал. 2 ГПК, а с второто е оставено без уважение искането за изменение на определението в частта за разноските.
В частната жалба се съдържат оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Приложено е изложение на основанията за допускане до касационна проверка, в което се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Настоящият състав на ВКС, І г. о. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред В. е образувано по предявен от М. Я. К., Я. К. Т. и М. Я. М. иск с правно основание чл.108 ЗС срещу И. К. П.. Ищците са заявили, че са собственици на 1/3 ид. част от имот, находящ се в [населено място], [улица], ПИ № 10135.2554.552, с площ от 305,67 кв.м. по силата на договор от 04.02.2003 г. и договор за доброволна делба от 08.12.2006 г. С нот. акт № 59/16.04.2007 г. е учредено право на строеж на жилищна сграда в имота, както следва: на М. Я. К. – ап. 13, ведно с изба №13 и ап. 9, ведно с изба № 9, на Я. К. Т. и И. М. К. /поч. на 08.05.2014г./ – ап.12, ведно с изба № 12, на М. Я. М. и М. Я. К. – таванско помещение № 3. Твърдят, че с решение, постановено по гр. д. № 1337/2010 г. по описа на ВОС, потвърдено с решение по в. гр. д. № 161/2014г. по описа на Варненски апелативен съд /ВАпС/, е прогласена нищожността на договор за доброволна делба и е обявен за окончателен предварителен договор сключен между З. П., наследодателка на ищеца, действала като [фирма] и [община] за продажба на 1/3 ид. ч. от УПИ ХV, по плана на [населено място], от който ответникът черпил права по отношение на процесните имоти. След влизане в сила на решенията по отношение на ищците, спрямо тях е образувано изпълнително дело № 1987/2014 г. по описа на ЧСИ З. Д. за предаване на владението на ответника на недвижими имоти, както следва от М. К. и Я. К. и наследници на И. К. – 1/9 ид. част от ПИ 10135.2554.552 и съответно по 1/9 ид. част от самостоятелните обекти в сградата. Изпълнението е приключило, като владението върху имотите е предадено на ответника И. П..
С решение № 106/07.07.2015 г. по гр. д. № 142/2015 г. по описа на ВКС, постановено по касационна жалба на А. Д. А. и Д. А. П. и касационна жалба на И. Щ. Ц. и [фирма], са обезсилени постановените по гр. д. № 1337/2010 г. на В. и в. гр. д. № 161/2014г. на Варненски апелативен съд решения в частите, с които е прогласена нищожността на договора за доброволна делба от 2006 г., сключен между съсобствениците на бившия УПИ ХV и са отхвърлени предявените от И. П. срещу останалите съсобственици ревандикационни искове за идеални части от описаните имоти и от построените в тях сгради.
Позовавайки се на обезсилването на решенията на ВОС и ВАпС, в частите, с които е прогласена нищожността на договора за доброволна делба, жалбоподателите, ищци по исковете, намират че, ответникът владее без основание процесните имоти. С това обуславят правния си интерес от предявяване на ревандикационните искове.
С обжалваното определение е потвърден изводът на първоинстанционния съд за недопустимост на предявените искове, тъй като между страните М. Я. К., Я. К. Т. и М. Я. М., последната конституирана като страна в процеса в качеството й на наследник на И. М. К., а от другата – И. К. П., е налице влязло в сила решение. Изводът е обоснован и законосъобразен.
Ищците, жалбоподатели в настоящото производство, не са обжалвали въззивното решение, постановено по гр. д. № 161/2014 г. на ВАпС, с което е потвърдено решението по гр. д. № 1337/2010 г. по описа на ВОС, постановено по предявения срещу тях ревандикационен иск, поради което то е влязло в сила по отношение на тях. Касационното решение, на което се позовават, е постановено по касационни жалби на другите ответници по исковете и не поражда правни последици за тях.
Изводът е обоснован и законосъобразен.
С решение № 1268 от 12.06.2013 г., постановено по гр. д. № 1337/2010 г. от ВОС, потвърдено с решение № 12 от 17.07.2014 г. по в. гр. д. № 161/2014 г. по описа на ВАпС, са уважени предявените от И. П. искове: – за прогласяване нищожността на договор от 04.02.2003 г., с който [община] е продала на [фирма] 1/3 ид. ч. от УПИ ХV в кв. 32 по плана на [населено място], от който са били обособени три поземлени имота с идентификатори: 10135.2554.498 с площ от 315 кв. м.; ПИ с идентификатор 10135.2554.551 с площ от 308 кв.м. и ПИ с идентификатор 10135.2554.552 с площ от 303 кв. м.;
– за обявяване за нищожен договорът за делба на същите имоти
– за обявяване за окончателен на основание чл.19, ал. 3 ЗЗД предварителния договор, сключен чрез изявление в молба от З. В. П. и в заповед № 3079/10.12.2002 г. на кмета на [община], чрез който [община] прехвърля на З. В. П., действаща като ЕТ “З. В. – З.-69“ недвижим имот с административен адрес [населено място], [улица], представляващ 1/3 ид. ч. от УПИ № ХV, кв. 32, 24-ти подрайон, съставляващ по КК и КР описаните по-горе ПИ-ти.
Със същите решения жалбоподателите в настоящото производство – М. Я. К., Я. К. Т. и И. М. К., последната починала и заместена от първите двама и М. Я. М., са осъдени да предадат на ответника по настоящото дело владението върху 1/9 идеална част от ПИ10135.2554.552, придобита въз основа на решение за обявяване на предварителния договор за окончателен, а М. Я. К. – и владението върху 1/9 ид. ч. от апартаменти №№ 9 и 13 и върху 1/18 ид. ч. от таванско помещение № 3, а Я. К. Т. и И. М. К. – и владението върху 1/9 ид. ч. от апартамент № 12, всички самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 10135.2554.552.1, придобити по приращение, при условие, че решението по гр. д. №1337/2010 г. за обявяване на предварителния договор за окончателен, влезе в сила, на основание чл.108 ЗС. По отношение на лицата М. Я. К., Я. К. Т. и И. М. К., чийто правоприемници са страните по делото, и М. Я. М. е прието за установено на основание чл. 108 ЗС, че И. К. П. притежава правото на собственост върху 1/9 ид. част от останалите самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 10135.2554.552.1, при условие, че решението за обявяване на предварителния договор за окончателен влезе в сила.
Ищците в настоящото производство – М. Я. К., Я. К. Т. и наследодателката И. К. не са обжалвали постановеното въззивно решение и поради това по отношение на тях то е влязло в сила.
Въззивният съд е съобразил и това, че страните, участвали в производството по гр. д. № 1337/2010 г. по описа на ВОС., не са необходими другари, поради което и касационното решение не поражда последици за тях.
Изводът на въззивния съд е обоснован и законосъобразен.
Спорът за собственост между страните по настоящото дело е разрешен със сила на присъдено нещо и не може да бъде пререшаван. Предвид на това и по аргумент от чл. 298 ГПК М. Я. К., Я. К. Т. и М. Я. М. не могат да оспорват признатите с влязло в сила решение права на ответника.
По отношение на жалбата срещу определение № 12943/29.11.2016 г. по гр.д. № 2815/2016 г. по описа на ВРС, с което е оставено без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските, въззивният съд е счел, че на основание чл. 78, ал. 4 ГПК на ответника правилно са присъдени извършените от него разноски по делото. Реалното им извършване и размера им се установява от представените по делото доказателства – пълномощно и договор за правна помощ. Посочил е, че присъденият размер от 1000 лв. е в рамките на минималния размер, предвиден по Наредба № 1/2004 г. и не е прекомерен, предвид фактическата и правна сложност на спора, извършените от процесуалния представител на ответника процесуални действия, предполагащи и изискващи проучване на делото и представените с исковата молба доказателства, съответно предявяване на доказателствени искания, както и цената на исковете.
Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалвания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава, с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. В изложението на основанията за допускане на касационна проверка не е формулиран правен въпрос, обуславящ решаващите изводи на въззивния съд. Възпроизведени са отново твърденията, за които касаторите считат, че обуславят правния им интерес да предявят процесните ревандикационни искове и становището, че решението на ВКС, постановено по касационна жалба на техни другари в първоначалното производството, по което са ответници, ги ползва и следва да се възприеме от решаващия съд по настоящото дело като новонастъпил факт по смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Липсата на поставен въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, доколкото съгласно дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационният съд може единствено да конкретизира повдигнатия от касатора въпрос, но не и да го формулира и извлича от подаденото изложение. В този смисъла липсата на общо основание отрича необходимостта от преценка за наличие на специално основание. Наред с това не са изложени конкретни съображения, обосноваващи наличието на някоя от допълнителните предпоставки по т. 1, 2 или 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. По отношение на съдебните разноски единствено са наведени оплаквания срещу правилността на решаващите изводи на съда. Въз връзка с изложените съображения следва да бъде направен изводът, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В случай на основателност на тезата за необходимо другарство на ответниците по гр. д. № 1337/2010 г. с нея не може да се обоснове основание за пререшаване на гражданския спор, разрешен с влязло в сила решение. Единственият способ за защита срещу неправилно влязло в сила решение би била – предвидената в процесуалния закон възможност за извънинстанционен контрол чрез отмяна на влезли в сила решения.
С оглед изхода на настоящото производство на ответната страна по касация се дължат сторените разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. По делото е приложен договор за правна помощ, в който е уговорен хонорар за адвокатска защита в размер на 500 лв. и е отразено, че същият е изплатен на довереника от доверителя в брой.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на І г. о.:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационна проверка на определение № 348/08.02.2017 г. по ч.гр.д. № 141/2017 г. по описа на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА М. Я. К. и Я. К. Т., двамата от [населено място], общ. В., [улица] М. Я. М. от [населено място], ул. Хр. Б.” № 18, вх. 31 ет. 11, ап. 92 да заплатят на И. К. П., от [населено място], ул. Е.. Г.” № 25, вх. Д, ап. 4 сумата от 500.00 (петстотин) лв. разноски по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: