О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 86
София,18.02.2013 година
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди и тринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 43 от 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.2 ГПК.
С определение №639,постановено на 01.10.2012г. от тричленен състав на ВКС, ІІІ ГО по ч.гр.д.№462/2012г. е оставена без разглеждане подадената от М. Г. Г.,В. Г. Г., А. И. М.,Г. И. М. и С. М. П. чрез пълномощника им адв.Е. П. частна жалба срещу определение от 15.05.2012г. по гр.д.№2711/2012г. на Софийски градски съд,с което е оставено без уважение искането им за връщане на подадената от С. о. въззивна жалба и в тази част производството по делото е прекратено. Със същото определение е потвърдено определение от 15.05.2012г. по гр.д.№2711/2012г. на Софийски градски съд,с което е оставена без разглеждане подадената от М. Г. Г.,В. Г. Г.,А. И. М., Г. И. М. и С. М. П. чрез пълномощника им адв.Е. П. насрещна въззивна жалба като недопустима.
Определението е обжалвано от М. Г. Г.,В. Г. Г.,А. И. М.,Г. И. М. и С. М. П. чрез пълномощника им адв.Е. П. с оплаквания, че същото е неправилно поради нарушение на приложимия закон и необоснованост. Поддържат,че неправилно е прието,че ако въззивният съд неправилно е преценил редовността на въззивната жалба, проверката на този процесуален порок може да се извърши от касационната инстанция – по този начин контролът за това тежко процесуално нарушение би се поставили в зависимост от преценката за допустимост на касационното обжалване съобразно изискванията на чл.280,ал.1 ГПК,основанията за което биха били съвсем различни и независими от посочения съществен порок. Излагат и съображения за неправилност на определението,с което съставът на Софийски градски съд е оставил без уважение искането им за връщане на подадената от СО въззивна жалба. Поддържат също така,че неправилно е прието,че насрещната им въззивна жалба е подадена извън срока за обжалване като твърдят,че жалбата е подадена от тях в указания в първоинстанционното решение 14-дневен срок,както и че е дадено неправилно и противоречащо на константната съдебна практика тълкуване на института на насрещната жалба. Молят обжалваното определение да бъде отменено и вместо това подадената от С. о. въззивна жалба бъде върната като недопустима.
В частта,касаеща допустимостта на подадената от М. Г. Г.,В. Г. Г.,А. И. М., Г. И. М. и С. М. П. частна жалба срещу определение от 15.05.2012г. по гр.д.№2711/2012г. на Софийски градски съд,с което е оставено без уважение искането им за връщане на подадената от С. о.въззивна жалба,частната жалба е допустима,подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
За да достигне до извода,че подадената от М. Г. Г.,В. Г. Г.,А. И. М., Г. И. М. и С. М. П. частна жалба срещу определение от 15.05.2012г. по гр.д.№2711/2012г. на Софийски градски съд,с което е оставено без уважение искането им за връщане на подадената от С. о. въззивна жалба, следва да бъде оставена без разглеждане поради недопустимост на касационното обжалване, тричленният състав на ІІІ ГО на ВКС е приел,че обжалваното определение не е преграждащо,а и разпоредбата на чл.267 ГПК не предвижда възможност за обжалването му, т.е. обжалваното определение не е от категорията на определения,които подлежат на по-нататъшен инстанционен контрол.
Така изложените съображения за недопустимост на касационното обжалване следва да бъдат споделени изцяло по причина,че съгласно разпоредбата на чл.274,ал.1 ГПК на обжалване с частна жалба подлежат само определенията,които преграждат по-нататъшното развитие на делото и определенията,за които това е изрично предвидено. Определението,с което се оставя без уважение искането за връщане на въззивна жалба не прегражда по-нататъшния ход на в.гр.д.№2711/2012г. по описа на СГС, нито обжалването на подобен вид съдебни актове е изрично предвидено. Както е отбелязано и в обжалваното определение,контролът за правилността на извършената от въззивния съд преценка за допустимостта на въззивното обжалване ще бъде осъществен при евентуалното касационно обжалване на съдебния акт,с който въззивното производство ще приключи.
Неоснователни са доводите на жалбоподателите,навеждащи на особеностите на производството по допускане на касационно обжалване като пречка за осъществяването на такъв контрол. Както е прието и в т.1 на ТР №1/19.02.2012г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС ,дори недопустимостта на въззивното решение да не е била подведена под основанията за допускане на касационно обжалване,но съществува вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо,ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол,а преценката за валидността и допустимостта ще се извърши с решението по същество по подадената касационна жалба. Въпросът за недопустимостта на въззивното решение по причина,че дадените от съда указания за отстраняване на констатираните нередовности на въззивната жалба /внасяне на дължимата държавна такса/ са изпълнени след определения от съда срок, следователно не е пряко обвързан от основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
Доводите по правилността на постановеното от СГС определение,с което е оставено без уважение искането за връщане на подадената от С. о. въззивна жалба не следва да бъдат обсъждани,тъй като предмет на контрол в настоящето производство е единствено правилността на извода за недопустимостта на обжалването на този съдебен акт,но не и за неговата неправилност.
В частта,касаеща допустимостта на подадената от М. Г. Г.,В. Г. Г.,А. И. М., Г. И. М. и С. М. П. чрез пълномощника им адв.Е. П. насрещна въззивна жалба частната жалба е недопустима.
Съгласно чл.274,ал.2,изр.второ ГПК на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС подлежат само онези определения,постановени от състав на ВКС,които преграждат по-нататъшното развитие на висящото пред тази инстанция делото. Определението,с което се потвърждава съдебен акт на въззивен съд не подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС. Поради това в тази част подадената от М. Г. Г.,В. Г. Г.,А. И. М.,Г. И. М. и С. М. П. частна жалба следва да бъде оставена без разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №639/01.10.2012г. на тричленен състав на ВКС,ІІІ ГО,постановено по ч.гр.д.№462/2012г. в частта,с която е оставена без разглеждане подадената от М. Г. Г., В. Г. Г.,А. И. М.,Г. И. М. и С. М. П. частна жалба срещу определение от 15.05.2012г. по гр.д.№2711/2012г. на Софийски градски съд,с което е оставено без уважение искането им за връщане на подадената от С. о.въззивна жалба и в тази част производството по ч.гр.д.№462/2012г. на ВКС,ІІІ ГО е прекратено.
Определението в тази част е окончателно.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от М. Г. Г.,В. Г. Г.,А. И. М.,Г. И. М. и С. М. П. частна жалба с вх.№10216/22.10.2012г. в частта,с която се иска да бъде отменено определение №639/01.10.2012г. на тричленен състав на ВКС,ІІІ ГО,постановено по ч.гр.д.№462/2012г. в частта,с която е потвърдено определение от 15.05.2012г. по гр.д.№2711/2012г. на Софийски градски съд,с което е оставена без разглеждане подадената от частните жалбоподатели насрещна въззивна жалба като недопустима.
В тази част определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
Председател:
Членове: