4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 2583/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 86
гр.София, 18.02. 2014 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 2583/2013 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на едноличен търговец В. Ц. В. с фирма „Вева-В. В.” от [населено място], подадена чрез процесуалния й представител адвокат И. Б. от АК-П. срещу въззивното решение на Окръжен съд Пазарджик № 100/04.03.2013 год., постановено по в.гр.дело № 109/2013 год. С това решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Пазарджишкия районен съд № 652/20.07.2013 год. по гр.дело № 1929/2012 год. в частта, с която е уважен предявеният иск по чл.233, ал.1, пр.първо ЗЗД и е осъдена ответницата-бивш наемател да освободи и върне на ищеца Мюсюлманско изповедание [населено място] описаните два недвижими имота, които ползува без правно основание след развалянето от страна на наемодателя на сключените договори за наем от 27.01.2010 год.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е преценил фактите по делото, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения. Навежда доводи, че с оглед заявения от ищеца петитум и твърдението, че е собственик на процесните недвижими имоти, претенцията му следва да се квалифицира като иск по чл.108 ЗС за ревандикация, а не по чл.233, ал.1 ЗЗД, каквато е дадената от съда правна квалификация.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Повтаряйки оплакванията за неправилност на въззивното решение поради съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила касаторът поддържа, че е бил лишен от процесуална възможност да представи доказателства по измененото основание на иска, без да конкретизира релевантния за изхода на спора материалноправен или процесуален въпрос и без да изложи доводи в какво се изразява твърдяното противоречие в съдебната практика на съдилищата. Приложени са два броя решения на Пазарджишкия районен съд по гр.дело № 1230/2012 год., по гр.дело № 1284/2012 год., както и първоинстанционното решение по настоящото дело, за които липсват данни, че са влезли в законна сила.
Ответниците по касационната жалба „Мюсюлманско изповедание”, [населено място] и „Мюсюлманско джамийско настоятелство”, [населено място] не изразяват становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че същата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията, дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение в частта му, с която е уважен предявеният срещу ответницата-касатор иск по чл.233, ал.1, пр.първо ЗЗД. Анализирайки събрания по делото доказателствен материал съдът е приел за безспорно установено, че между страните е съществувало наемно правоотношение във връзка с процесните два имота по силата на сключени на 27.01.2010 год. наемни договори, които са били едностранно прекратени от наемодателя-ищец поради неплащане на дължимата наемна цена. При тези фактически данни е направен решаващият извод, че след прекратяването на наемните договори, ответницата-бивш наемател държи без основание процесните помещения, които на основание чл.233, ал.1 ЗЗД следва да освободи и върне на ищеца.
Видно от съдържанието на касационната жалба и допълнителното изложение към нея, касаторът не е конкретизирал релевантния за изхода на делото материалноправен или процесуален въпрос, който е обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение, нито е изложил доводи, обосноваващи соченото основание за допускане на касационно обжалване – противоречива практика на съдилищата по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Съгласно т.1 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, задължение на касатора е да формулира изрично правният въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд и който е от решаващо значение за крайния изход на делото. Касационният съд не е длъжен да го извежда от съдържанието на касационната жалба. Наведените в касационната жалба доводи представляват оплаквания за необоснованост и допуснати процесуални нарушения, които са относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касиране по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК. Що се касае до конкретните изводи, до които е достигнал въззивния съд в резултат на извършената суверенна преценка на фактическия и доказателствен материал, тези изводи не могат да бъдат ревизирани в производството по чл.288 ГПК, тъй като касаят правилността на постановения съдебен акт и са предмет на самия касационен контрол, в какъвто смисъл са и задължителните указания в цитираното тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС. Както вече беше посочено, основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност предвидени в чл.281, т.3 ГПК.
Неоснователно е позоваването на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като липсват данни, че приложените към жалбата решения на Пазарджишкия районен съд са влезли в законна сила. Цитираната разпоредба има предвид противоречие в практиката на съдилищата произнесли се с влезли в сила решения по съществения правен въпрос, който е предмет и на настоящото дело, а не за противоречие между първоинстанционното и въззивното решение по едно и също дело.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд № 100/04.03.2013 год., постановено по в.гр.дело № 109/2013 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ