6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 86
София, 18.02. 2019 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Маргарита Соколова
Светлана Калинова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 3114 от 2018 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№1656/10.05.2018г., подадена от държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез областния управител на Област с административен център [населено място], срещу решение №1629/02.04.2018г., постановено от Окръжен съд-Благоевград по в.гр.д.№86/2018г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е признато за установено по предявените от Е. Р. Д. и Л. Р. Б. искове срещу държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, че към момента на одобряване на КККР на [населено място] двете ищци са бил собственици общо на ? идеална част от нива с площ от 2.808 дка, находяща се в строителните граници на [населено място], местност „П.“ и представляваща имот №… по кадастралния план на града от 1993г., на основание наследствено правоприемство /от наследодателя им И. Р. Ю., починал на 15.07.1990г./ и реституция /решение №2733/13.10.2010г., влязло в сила на 29.10.2010г. и решение №2733/21.11.2011г., влязло в сила на 06.12.2011г., и двете издадени от ОСЗ-гр.П./, който имот е нанесен в зелен цвят и чиято площ от 2808кв.м. е защрихована на комбинираната скица към заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице инж.И. Д. М., която скица е приподписана от съда и представлява неразделна част от решението, както и че е налице непълнота в кадастралната карта и в кадастралните регистри на [населено място], изразяваща се в незаснемането на този имот като самостоятелен обект на кадастъра.
В изложението към подадената от държавата касационна жалба се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК, както и поради недопустимостта на обжалваното решение.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване като недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл при липса на пасивна процесуална легитимация. Според касатора съдът е разгледал иск, предявен срещу държавата, представлявана от Министерство на регионалното развитие и благоустройството, което не е легитимирана процесуална страна да отговаря по предявения по реда на чл.54, ал.2 ЗКИР иск, доколкото легитимирана да отговаря е държавата, представлявана от министъра /а не от министерството/ на регионалното развитие и благоустройството. Поддържа, че по въпроса за надлежната процесуална легитимация на държавата въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №224/11.04.2016г., постановено по т.д.№19/2015г. на ТК, Първо ТО на ВКС.
Касаторът поддържа също така, че ищците не са процесуално легитимирани да предявят този иск, тъй като процедурата по възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ не е завършена – липсва скица към решение №2733/13.10.2010г. Излага съображения, че по въпроса дали наличието или липсата на скица и удостоверение по чл.13, ал.5 и 6 ППЗСПЗЗ има за последица липса на приключила реституционна процедура въззивният съд се е произнесъл в противоречие с определение №216/20.06.2006г., постановено по гр.д.№194/2006г. на Четвърто ГО на ВКС; решение №24/01.02.1999г. по гр.д.№1912/1997г. на Четвърто ГО на ВКС; определение №1297/18.11.2009г. по гр.д.№1054/2009г. на Първо ГО на ВКС и ТР №1/1997г. на ВКС
Касаторът поддържа също така, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса дали е приложима хипотезата на чл.10б, ал.5 ЗСПЗЗ и налице ли са пречки за реституиране на имота, установени в чл.24 ЗСПЗЗ в противоречие с решение №1992/21.01.2002г., постановено по гр.д.№317/2001г. на Четвърто ГО на ВКС; решение №1213/02.02.2009г. по гр.д.№5074/2007г. на Първо ГО на ВКС; решение №1113/14.11.2008г. по гр.д.№3789/2007г. на Трето ГО на ВКС; решение №139/27.06.2011г. по гр.д.№1291/2010г. на Второ ГО на ВКС; решение №1363/20.07.1995г. по гр.д.№3378/1994г. на Трето ГО на ВКС.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба Е. Р. Д. и Л. Р. Б., чрез процесуалния си представител адв.С. Б., изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендират присъждане на направените по делото разноски.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК третото лице-помагач Министерство на младежта и спорта, изразява становище, че подадената от държавата касационна жалба е основателна и въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:
Е. Р. Д. и Л. Р. Б. са предявили иск за признаване правото им на собственост върху имот с площ 2.808дка, който по кадастралния план на [населено място] от 1993г. представлява имот №… и за непълнота на кадастралната карта и кадастралните регистри с искане за нанасяне на имота в КККР като самостоятелен обект, с твърдението, че правото на собственост върху този имот им е възстановено по реда на ЗСПЗЗ в качеството им на наследници на И. Р. Ю..
Първоначално като ответници в подадената на 12.12.2014г. искова молба /въз основа на която е образувано производството по гр.д.№1064/2014г. по описа на Петрички районен съд/ са посочени Министерство на младежта и спорта и държавата чрез областната администрация на [населено място], а след подаване на поправена искова молба на 16.02.2015г. – Министерство на регионалното развитие и благоустройството. В производството по гр.д.№413/2017г. по описа на П. Районен съд, образувано след обезсилване на решението, постановено по гр.д.№1064/2014г., след надлежно дадени от съда указания е подадена поправена искова молба вх.№1708/16.05.2017г., в която като ответник е посочена държавата, представлявана от министерство на регионалното развити и благоустройството, но всички съдебни книжа по делото са връчвани чрез областната администрация на област с административен център [населено място] при наличие на представено по делото пълномощно №02-01-223/15.05.2017г., съгласно което областният управител представлява министъра на регионалното развитие и благоустройството като представител на държавата. Областният управител е подписвал всички становища по делото и е преупълномощил експерт в Дирекция „Административно правно обслужване, финанси и управление на собствеността“ при областната администрация за осъществяване на процесуалното представителство на държавата.
Въз основа на тези данни и при съобразяване становището на предявилите иска лица, изразено в отговора на подадената от държавата въззивна жалба, въззивният съд е приел, че държавата е била надлежно представлявана в производството по делото, поради което и оставянето на исковата молба без движение пред въззивната инстанция е безпредметно
Изводът за надлежно осъществяваното процесуално представителство на държавата съответства на трайно установената практика на съдилищата, според която е допустимо министъра на регионалното развитие и благоустройството да упълномощи областния управител да представлява държавата по дела с предмет право на собственост върху недвижим имот, както и че е допустимо областният управител да преупълномощи с тези права юрисконсулт или специалист с юридическо образование от областната администрация.
Не може да бъде споделена тезата на касатора за противоречие между изразеното от въззивния съд становище и решение №224/11.04.2016г. по т.д.№19/2015г. на ТК, Първо ТО на ВКС. Разгледаната в това решение хипотеза е съвършено различна, тъй като първоначално искът за парично вземане е бил насочен срещу Министерство на регионалното развитие и благоустройството и държавата е била конституирана служебно във въззивното производство като ответник без да е имало такова искане от страна на ищеца. В настоящия случай, както беше посочено по-горе, държавата е участвала в производството пред първоинстанционния и въззивния съд чрез надлежните си процесуални представители, като в този смисъл предявилите иска лица са направили и уточнение пред въззивния съд.
По наведения от страна на държавата довод за недопустимост на иска поради неприключила земеделска реституция /липса на скица и удостоверение при издаване на решенията на ОСЗ, на които предявилите иска лица основават правата си/ въззивният съд е изложил съображения, че в процесната хипотеза, когато заявеният бивш земеделски имот попада в регулационните граници на населеното място, възстновяването на собствеността е регламентирано в чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ и чл.11 ППЗСПЗЗ и приключва с постановяване на решението на ОСЗ, като индивидуализацията на имота се извършва с удостоверението по чл.13, ал.5 и скицата по ал.6 ППЗСПЗЗ, които установяват дали имотът е нанесен в кадастралния план, номера и размера му според плана, размера на застроената част по чл.13, ал.3 и 4 ППЗСПЗЗ, за която се дължи обезщетение и размера на свободната земя, подлежаща на възстановяване. Взето е предвид също така, че когато спорът е внесен за разглеждане в съда по общия исков ред, правата на страните се преценяват на общо основание с оглед всички събрани по делото доказателства и не може само поради формалната липса на скица да се отричат правата, придобити с решението за възстановяване, ако по делото има достатъчно данни за индивидуализацията на имота, т.е. когато от съдържанието на решението на ОСЗ може да се определи кой е възстановения имот. Прието е, че в случая чрез начина на описване на имота във възстановителните решения следва да се приеме, че имотът е достатъчно индивидуализиран.
С оглед така изложените от въззивния съд съображения и установената по делото фактическа обстановка, следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения от касатора въпрос за правните последици при липса на удостоверение и скица по чл.13, ал.5 и 6 ППЗСПЗЗ. На първо място по причина, че доводите, с които касаторът обосновава наличието на това основание за допускане на касационно обжалване, не съответстват на данните по делото – в обжалваното решение изрично е посочено, че в забележка върху решение №2733/21.11.2011г. на ОСЗ-гр.П. е посочено, че имотът се възстановява на основание удостоверение №…/30.09.2011г. и скица №… на техническата служба при [община], като съдът е възпроизвел и съдържанието на удостоверението по чл.13, ал.4 и 5 ППЗСПЗЗ и данните по приложената скица.
В съответствие с практиката на ВКС, посочена и в обжалваното решение /решение №225/06.07.2011г. по гр.д.№559/2010г. на ВКС и решение №206/18.10.2016г. по гр.д.№2103/2016г. на ВКС/ въззвният съд е основал изводите си досежно индивидуализацията на възстановения имот и съответствието на решението на ОСЗ с изискванията на закона на всички доказателства по делото, вкл. и на съдържащите се в тях данни за издадени удостоверение и скица по чл.13 ППЗСПЗЗ. Още повече, че и самото удостоверение е представено като доказателство по делото.
По въпроса дали е приложима хипотезата на чл.10б, ал.5 ЗСПЗЗ и налице ли са пречки за реституиране на имота, установени в чл.24 ЗСПЗЗ, въззивният съд е приел доводите на държавата за недопустими с оглед невъзможността за извършване на косвен съдебен контрол в настоящия процес на материалната законосъобразност на решенията на ОСЗ, тъй като по отношение на наследниците на И. Р. е постановено съдебно решение №144/17.07.2000г. по гр.д.№11/2000г. по описа на РС-Петрич по реда на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, с което след отмяна на отказ на органа по земеделска реституция е постановено възстановяване правото на собственост на наследниците на И. и Ф. Р.. Взето е предвид, че не остава съмнение от начина на индивидуализиране на имота в диспозитива на решението /като нива от 2.880 дка, находяща се в строителните граници на [населено място] и представляваща имот с пл.№4… в м.“П….“, включена в парцел…., кв…. по плана на града/, че става реч за имота, предмет на настоящето дело, както и че в това решение съдът е обсъждал предпоставките на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, изключващи възстановяването на имота, както и предпоставките на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, и е приел, че не са проведени мероприятия, непозволяващи възстановяване на собствеността върху него. С оглед на това е прието, че държавата е обвързана от съдебното решение за възстановяване правото на собственост и е недопустимо упражняването на косвен съдебен контрол по иск за собственост срещу държавата, доколкото по отношение предпоставките за възстановяване на собствеността е упражнен пряк съдебен контрол в производството по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ.
Така изразеното становище съответства изцяло на задължителната практика на ВКС – ТР №5/14.01.2013г. по тълк.д.№5/2011г. на ОСГК на ВКС. Въпросите за наличието на предпоставки за възстановяване правото на собственост върху имота на наследниците на И. Р., чийто пряк низходящ е бащата на ищците Р. И. Ю. и от когото ищците черпят правата си върху процесния недвижим имот, следва да се приемат за преклудирани, поради което не биха могли да обосноват наличие на основание за допускане на касационно обжалване, след като въззивният съд се е съобразил с влязлото в сила решение, постановено по реда на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение №1629/02.04.2018г., постановено от Окръжен съд-Благоевград по в.гр.д.№86/2018г. по подадената от държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез областния управител на Област с административен център [населено място] касационна жалба.
ОСЪЖДА Република България, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на Е. Р. Д. с ЕГН [ЕГН], от [населено място],[жк] и Л. Р. Б. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] по 750лв./седемстотин и петдесет лева/ на всяка една от тях, представляващи направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: