1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 86
София, 18.04. 2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети април двехиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия З. гр. дело № 162/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от А. И. З. Е. [ЕГН] от[населено място], приподписана от адвокат С. М. против въззивно решение на К. окръжен съд, ГК от 1.12.2010 г., постановено по гр. д. № 661/2010 г., с което е потвърдено решение на К. районен съд № 441/13.08.2010 г., постановено по гр. д. № 1/2009 г. в частта, с която е осъден А. И. З. да заплати на В. Д. Д. суми в размер на 3 000.00 лв. и на 1 960.33 лв., като е констатирано, че в останалата част /отхвърлителна/ решението е влязло в сила като необжалваемо.
С изложение относно допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по формулирал следния правен въпрос: на какви изисквания следва да отговаря един устен договор за изработка и не следва ли той да се характеризира с основните белези на един писмен договор за изработка. Поддържа, че решенията на въззивния съд и на районния съд са в противоречие с практиката на Върховния касационен съд съгласно Р. № 1100/4.07.2003 г. на ВКС по гр. д. № 1876/2002 г., V г. о.; Р. № 557/24.10.2008 г. на ВКС по т. д. № 268/2008 г., І г. о. и Р. № 196/5.03.2010 г. на ВКС по гр. д. №.747/2009 г., ІІІ г. о. Сочи и основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което е обосновано с разбирането, че по посочения въпрос няма достатъчно практика на съдилищата.
За ответника по касация В. Д. Д. жалбата е оспорена като неоснователна с писмен отговор от адвокат Д. М..
Касационната жалба е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд според разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /изм., ДВ, бр. 100/21.12.2010 г., в сила от 21.12.2010 г./, съгласно която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000.00 лв.
Такъв е конкретният случай.
Предмет на делото са два обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД вр. чл. 262, ал. 2 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неизпълнение на договор за поръчка на строително-монтажни работи с цена на иска 3 000.00 лв. и иск с правно основание чл. 265, ал. 1, т. 2 ЗЗД за присъждане на стойността на разходите, които са необходими за поправка на недостатъци на извършени в изпълнение на договора строително-монтажни работи с цена на иска също 3 000.00 лв. или всеки един от обективно съединените искове е с цена на иска под 5 000.00 лв., а касационната жалба е постъпила във въззивния съд на 5.01.2011 г. или при действието на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК ДВ, бр. 100/2010 г, в сила от 21.12.2010 г./.
Ето защо касационната жалба е процесуално недопустима и следва да се върне, а производството по делото следва да се прекрати, поради което Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА касационна жалба, подадена от А. И. З. Е. [ЕГН], адрес:[населено място], [улица], приподписана от адвокат С. М., подадена против въззивно решение на К. окръжен съд, ГК, постановено на 1.12.2010 г. по гр. дело № 661/2010 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 162/2011 г. по описа на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховен касационен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщение от страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: