О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 86
София, 20.02.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди и девета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя Н. Х. ч. търг. д. № 32/2009 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Т” АД – гр. С. против определение № 617 от 27.10.2008 г. по ч. гр. д. 3732/2008 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане № 249 от 11.06.2008 г. постановено по гр. д. № 15805/2008 г. по описа на Софийски районен съд, ГК, 47 с – в, за отхвърляне на заявлението на „Т” АД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. П. И. за сумите – 3415,67 лв. – главница, лихви за забава в размер на 748,99 лв. и разноски в размер на 83,29 лв., произтичащи от парично вземане срещу ползвана, но неплатена топлинна енергия за периода декември 2004 до април 2007 г.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и необосновано, постановено при нарушение на материалния закон, а допускането на касационното обжалване обосновава с твърдението, че същото съдържа произнасяне по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата – чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът В. П. И., гр. С. не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като извърши проверка на обжалвания съдебен акт, констатира, че частната касационна жалба е процесуално допустима. Подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК във вр. чл. 413, ал. 2 ГПК, и е спазен преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. Не следва обаче да се допуска касационно обжалване на атакуваното с нея определение по следните съображения:
Атакуваното определение е от категорията на актовете по чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК и допустимостта на касационно обжалване се определя от въведените от частния жалбоподател основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното разпореждане за отхвърляне на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, въззивният Софийски градски съд е приел, че заявлението не отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 2 вр. чл. 127, ал. 1 ГПК. Съображенията на съда са, че не са посочени правопораждащи факти – налице ли е договорно правоотношение между страните, както и не са изложени обстоятелства относно възникването на вземането. Съставът на градския съд е изложил и довод, че в производството по издаване на заповед за изпълнение не е предвидена възможност на отстраняване на нередовност на заявлението по реда на чл. 129 ГПК.
Частният жалбоподател поставя като съществени за делото въпросите за необходимите реквизити на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и за възможността за отстраняване на евентуални нередовности на заявлението по чл. 129, ал. 2 от ГПК.
Съставът на Първо отделение на Търговска колегия намира, че частният жалбоподател е поставил съществени процесуалноправни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Изводите на въззивния съд са основани на тълкуването на нормите на чл. 410, чл. 411, чл. 127 и чл. 129 от ГПК, приложими към разглеждания казус, и същите са от значение за крайния резултат от произнасянето на съда.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК предпоставя противоречие в практиката на съдилищата по влезли в сила съдебни актове. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалвания въззивен акт съществува и друг влязъл в сила съдебен акт, в който същият въпрос е разрешен по различен начин. В случая частният жалбоподател сочи издадени заповеди за изпълнение в негова полза, постановени от състави на Софийския районен съд. При уважаване на заявлението издадената заповед за изпълнение не подлежи на обжалване съгласно чл. 413, ал. 1 от ГПК, но влиза в сила по реда на чл. 416 от ГПК. Частният жалбоподател е представил само една заповед за изпълнение, върху която е направено отбелязване на издаване на изпълнителен лист, т. е. не е било подадено възражение срещу заповедта за изпълнение или подаденото е оттеглено, поради което е постановено и издаването на изпълнителен лист. За останалите съдебни актове може да се направи предположение, че са влезли в сила, доколкото са представени и издадени изпълнителни листове по същите граждански дела, но констатираното противоречие е само между обжалвания акт и представената практика. Приложените от частният жалбоподател съдебни актове – определения № 355/15.08.2008 г. по ч. гр. д. № 877/2008 г., определение № 445/08.08.2008 г. по ч. гр. д. № 1035/2008 г. и определение № 342/15.08.2008 г. по ч. гр. д. № 864/2008 г., и трите постановени от Софийски градски съд, и без данни, че са окончателни се явяват правноирелевантни за приложението на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. По отношение на следващите въпроси – за конкретизацията обстоятелствата по заявлението и възможността за отстраняване на евентуалните му нередовности, частният жалбоподател е представил заявления по други дела и съобщения, изпратени му от СРС с указания. Тези актове не се ползват със сила на присъдено нещо и не биха могли да служат за аргументиране на наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК.
В изложението си за допускане на касационно обжалване частният жалбоподател заявява, и че разрешаването на тези въпроси „допринасят за запълване на празнините в правната уредба, както и за развитие на правото”. Бланкетното посочване на законовия текст – чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК, не обосновава приложното поле на касационното обжалване по тази точка. Точното прилагане на закона е във връзка с развитие на правото – правото не може да се развива при неточно прилагане на закона. Точното прилагане на закона е един от аспектите на развитие на правото, което може да се реализира при точно прилагане на правните норми. Така например, развитие на правото ще е налице: а) в случай, при който произнасянето по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнотата, неяснотата или противоречивостта на самия закон – чл. 5 ГПК, б) когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго – чл. 124, ал. 1 ЗСВ. Не е налице и липса на практика, защото с определения № 431/09.12.2008 г. по ч. т. д. № 414/2008 г. на II т. о., № 30/16.01.2009 г. по ч. т. д. № 361/2008 г. на I т. о. и др., ВКС се е произнесъл по поставените въпроси.
Законосъобразни са изводите на въззивната инстанция, че за районния съд не съществува задължение за даване на указания за отстраняване на нередовностите на заявлението. Разпоредбата на чл. 410, ал. 2 от ГПК не препраща изрично към чл. 129 ГПК относно проверката за редовност на заявлението. По силата на чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК съдът се произнася едновременно по редовността на заявлението по чл. 410, ал. 2 във вр. чл. 127 и чл. 128 от ГПК и по основателността на искането по чл. 411 ГПК. В Глава 37 – чл. 425, ал. 2 ГПК е предвидена изрична възможност районният съд да дава писмени указания, но само когато не е използван образец на заявлението или използвания е неправилен. Разпоредбата на чл. 101 ГПК, вменяваща задължение на съда да следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия, не намира приложение при констатирана нередовност на заявлението по чл. 410 ГПК. Същата въвежда общи правила за поправяне на процесуалните действия на страните, но не и при нередовност на сезиращия съда акт – заявление за издаване на заповед за изпълнение. Липсата на изрична или препращаща норма налага извода, че при нередовност по чл. 127, ал. 1 и 3 или по чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК съдът се произнася с разпореждане за отхвърляне на заявлението.
По изложените съображения, частната касационна жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 617 от 27.10.2008 г. на Софийски градски съд, АО, III В с-в постановено по ч. гр. д. № 3732/2008 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :