2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 86
гр. София, 20 февруари 2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 2954 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, предл. 1, във вр. с ал. 1, т. 2, с чл. 248, ал. 3, изр. 2 и с чл. 77 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. Г. Д. срещу определение № 289/12.05.2017 г., постановено по въззивно гр. дело № 99/2017 г. на Варненския апелативен съд (ВарАпС). С обжалваното определение, по реда на чл. 77 от ГПК и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, жалбоподателят е осъден да заплати в полза на Държавата – по бюджета на съдебната власт, по сметка на ВарАпС, дължимите държавни такси по делото за първата и за въззивната съдебни инстанции, съответно – 878.88 лв. и 439.44 лв.
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване пред ВКС определение на въззивния съд – съгласно чл. 248, ал. 3, изр. 2, във вр. с чл. 77 от ГПК, като жалбоподателят е подала и касационна жалба срещу въззивното решение № 43/04.04.2017 г., постановено по същото дело.
В частната жалба се излага оплакване за неправилност на обжалваното определение, като се поддържа, че липсвали мотиви за формирането на определените размери и дали в тях са включени юрисконсултски възнаграждения, и на каква стойност.
Ответникът по частната жалба – ищецът К.. за о.. на н.. п.. и.. (К…), в отговора си излага становище и съображения за неоснователност на жалбата.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
С постановеното по делото въззивно решение № 43/04.04.2017 г., при постановена частична отмяна на отхвърлителното първоинстанционно решение № 12/06.01.2017 г. по гр. дело № 1293/2011 г. на Варненския окръжен съд, е уважен частично иска на К…, предявен срещу жалбоподателя, като от последния е отнета и на основание чл. 4, ал. 2 от ЗОПДИППД (отм.) той е осъден да заплати на Държавата сумата 21 972 лв. Този резултат по делото е останал непроменен и пред касационната инстанция – с определение по гр. дело № 2955/2017 г. на настоящия състав на IV-то гр. отд. на ВКС, произнесено в същото закрито заседание от 08.02.2018 г., не е допуснато касационното обжалване на въззивното решение – в посочената осъдителна част за сумата 21 972 лв. С въззивното решение, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, жалбоподателят-ответник е осъден да заплати на ищеца К…. и сумата 753.32 лв., представляваща разноски пред първата и въззивната инстанция за възнаграждение на вещото лице и за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.
В мотивите към обжалваното определение № 289/12.05.2017 г., въззивният съд е констатирал, че с решението си е пропуснал да осъди жалбоподателя-ответник да заплати дължимата, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, държавна такса по делото, съответно – 878.88 лв. за първата инстанция и 439.44 лв. за въззивната инстанция, поради което жалбоподателят-ответник е останал задължен за тези разноски и следва да ги заплати по реда на чл. 77 от ГПК.
От изложеното е видно, че са налице както процесуалните предпоставки за допълване на въззивното решение по реда на чл. 77 от ГПК, така и материалноправните предпоставки по чл. 78, ал. 6 от ГПК за осъждането на жалбоподателя-ответник да заплати по сметка на ВарАпС, дължимите държавни такси за първата и за въззивната съдебни инстанции, съобразно крайния изход на материалноправния спор по делото.
В мотивите към обжалваното определение пределно ясно е посочено, че осъждането на жалбоподателя-ответник е именно за дължимите от него държавни такси по делото, а не за разноски за юрисконсултско възнаграждение, които вече са били присъдени в полза на ищеца К…., още със самото въззивно решение.
Правилно са определени, съгласно разпоредбите на чл. 1 и чл. 18, ал. 1, предл. 1 от ТДТССГПК, във вр. с чл. 78, ал. 6 от ГПК, и размерите на присъдените държавни такси, съответно: за първата инстанция – сумата 878.88 лв., възлизаща на 4 % от сумата 21 972 лв., за която е уважен иска по делото; и за въззивната инстанция – сумата 439.44 лв., възлизаща на 50% от сумата 878.88 лв., представляваща държавната такса за първата инстанция.
По изложените съображения, обжалваното определение, като валидно, процесуално допустимо и правилно, следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 289/12.05.2017 г., постановено по въззивно гр. дело № 99/2017 г. на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: