4
гр. д. № 3789/2016 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 86
София, 21.02.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на седми февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 3789/2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от [фирма], [населено място] срещу решение № 32 от 18.04.2016 г. по гр. д. № 53/2016 г. на Видински окръжен съд. С него е потвърдено решение № 110 от 10.12.2015 г., поправено с решение № 10 от 12.01.2016 г. по гр. д. № 165/2015 г. на Белоградчишки районен съд, с което по отношение на касатора е прието за установено, че ищеца Б. А. А. и останалите наследници на А. И. С., починал на 16.11.1999 г., – А. А. А., С. Б. И., Т. П. С. и Г. А. И. са собственици на недвижим имот – нива от 26.912 дка в м. „Дългите нива”, съставляваща имот № 015001 в землището на [населено място], обл. В.; на основание чл. 194, ал. 4 ГПК е обявил за неистински документи удостоверение за наследниците на А. И. С. № 5783/17.04.2006 г. на [община], поради невярното му съдържание и нот. акт № 63 от 27.07.2006 г., т. ХІІІ, н. д. № 2492/2006 г. и ги е изключил от доказателствата по делото. Касационните доводи са за необоснованост и незаконосъобразност. В изложението по чл. 284, ал. ГПК се иска допускане на касационна проверка на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК по процесуалния въпрос за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото при постановяване на решението. Касационна проверка се иска и по материалноправните въпроси: прекъсва ли се давностният срок на владение само с посочените в чл. 116 ЗЗД действия във вр. с чл. 84 ЗС или и с други нерегламентирани в закона действия; – придобива ли правото на собственост добросъвестния владелец, който присъединява към своето владение и владението на праводателя си, ако то е продължило непрекъснато пет години.
Ответникът по касация не е подал отговор на касационната жалба в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд за да се произнесе взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е установено, че правото на собственост върху имота, предмет на иска, е възстановено на наследниците на А. И. С., бивш жител на [населено място], с решение № 02100 от 26.03.1998 г. на ОСЗ (ПК) [населено място].
Наследодателят А. И. С. е починал през 1990 г. и оставил за наследници Т. П. С. – внучка от починала дъщеря Т. П. С.; снаха и внуци от починал на 16.11.1999 г. син А. А. И.: С. Б. И., А. А. А., [дата на раждане] , Б. А. А., [дата на раждане] и син Г. А. И., [дата на раждане]
През 2006 г. нивата е била продадена от пълномощник М. В. М., преупълномощен от Ц. Б. Ф., последният в качеството му на пълномощник на наследниците на праводателя А. Ив. С. – А. А. И. (син) и А. А. И. (син). Имотът е продаден на „Е. фонд земеделска земя” АДСИЦ-София, за което е съставен н. а. № 63 от 27.07.2006 г., по н. д. № 2492/2006 г. Посочените в акта като продавачи наследници на А. С. не се легитимират като собственици, а единия и като наследник, към датата на упълномощаването, тъй като синът А. А. И. е починал значително преди това през 1999 г., а наследодателят не е имал син на име А. А. И..
Процесният имот е бил продаден от „Е. фонд земеделска земя” АДСИЦ-София на М. М. (н. а. № 103 от 16.05.2007 г.). М. е продал имота на Ц. Т. (н. а. №33 от 29.05.2007 г.), а той го е продал
на ответника по иска „Р.” на 22.10.2010 г. (н. а. № 166).
След обстоен анализ на установените факти съдът е намерил, че договорът, сключен от пълномощник на наследниците на А. С., не е породил транслативно действия. Представляваното лице А. А. И. е бил починал 1999 г., т. е. седем години преди сделката, поради което пълномощникът е извършил действие от името на несъществуващо физическо лице. Вторият продавач А. А. И. не е бил наследник на А. С., което се установява от представеното удостоверение за наследниците от ищците, поради което договорът за продажба като сключен от лице, което не е носител на вещни права върху имота, не е транслирало такива в полза на купувача. Такива са последиците и на следващите разпоредителни сделки с имота.
Доводът на ответника, за придобиване право на собственост върху имота на основание добросъвестно давностно владение, е намерен за неоснователен.
По делото е установено, че в периода 2010/2011г. имотът е бил разпределен за ползване след проведена процедура по чл. 37в ЗСПЗЗ. През 2011 г. имотът е бил предоставен от ответника за ползване на трето лице за срок от пет години. От така установените факти съдът е направил извод, че ответникът не е осъществил владение върху имота в продължение на установения в чл. 79, ал. 2 ЗС петгодишен срок до предявяване на иска, поради което не е придобил вещни права на това основание. За неоснователено е прието твърдението, че с присъединяване владението на праводателя на ответника Ц. Т., ответникът е владял имота в продължение на пет години преди предявяване на иска, поради това, че владението не е било непрекъснато. В стопанската година 2010/2011 г. имотът не е бил владян от праводателя на ответника, което следва от липсата на подадена декларация на основание чл. 37б, ал. 1 ЗСПЗЗ, което е дало основание той да бъде регистриран и разпределен по реда на чл. 37в, ал. 3 ЗСПЗЗ.
От изложеното по горе е намерено, че предявеният иск е основателен.
Поставените въпроси в изложението по чл. 284, ал.1 ГПК не обуславят основанието по чл. 280, ал.1 т. 1 ГПК за допускане касационна проверка. Процесуалният въпрос за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото е решен в съответствие със закона и трайната задължителна практика на съда. Както първоинстанционният така и въззиният съд са обсъдили всички установени факти поотделно и в тяхната съвкупност и са дали оценка за правните им последици.
Въпрос № 2 за това дали се прекъсва давностният срок на владение само на посочените в чл. 116 ЗЗД действия или и с други регламентирани в закона действия, не е разрешаван от съда, поради което не обуславя общо основание за допускане на касационна проверка.
Владението е упражняване на фактическа власт върху имота с намерение за придобиване на вещни права върху него. То трябва да бъде явно спокойно и непрекъснато. От факта, че имотът не е използван в стопанската година 2010/2011, съдът е направил извод, че в този период върху него не е осъществявана фактическа власт, т. е. че владението е изгубено. Способите за прекъсване на владението, уредени в чл. 116 ЗЗД, намират приложение, за прекъсване на такова явно действие, което съставлява упражняване на фактическа власт върху имота, с намерени да се придобие правото на собственост върху него. Те са действия, които се предприемат от собственика на имота. Съдът не е обсъждал дали владението е прекъсвано, тъй като е приел, че то не е осъществявано в периода от 2010 до 2011 г. поради изоставянето на имота.
Регистрирането на имота на основание чл. 37в, ал. 3 ЗСПЗЗ и предоставянето му за ползване на ползвател, представлява упражняване на фактическа власт по разпореждане на закона, а не по волята на собственика или владелеца, поради което то не може да бъде определено като владение, което е осъществявано за другиго.
Поставеният въпрос не е обусловил решаващите изводи на съда, поради което не може да бъде определен като общо основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка.
Третия въпрос, за присъединяването на владението, също не обуславя поддържаното основание за допускане касационна проверка по аргументите изложени по предходния въпрос.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 32 от 18.04.2016 г. по гр. д. № 53/2016 г. на Видински окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: