О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№86
София, 24.04.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Камелия Маринова
Членове: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдията Донкова ч. гр. д. № 861/2019 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК.
С определение № 137 от 17.07.2018 г. по ч. гр. д. № 3985/2018 г. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Д. Т. Г.-Н. е осъдена да заплати на Н. В. Н. сумата от 12 396,40 лв., събрана в нейна полза в производството по изп. д. №20147780400317 от ЧСИ В. И., рег.№ 778, въз основа на изпълнителен лист, издаден от Софийски районен съд на 16.07.2013 г. по гр. д.№ 8617/2001 г. въз основа на разпореждане от 24.06.2013 г., отменено с определение №459/12.10.2015 г. по ч. гр. д. № 3985/2015 г. на Първо ГО на ВКС, ведно със законната лихва от 04.05.2015 г. до окончателното изплащане. Постановено е на основание чл.245, ал.3 ГПК в полза на Н. В. Н. да се издаде изпълнителен лист за сумата 12 396,40 лв., ведно със законната лихва от 04.05.2015 г. до окончателното изплащане.
Срещу това определение в срока по чл.275, ал.1 ГПК е подадена частна жалба от адв. Й. като пълномощник на Д. Т. Г. – Н. с искане да бъде обезсилено като недопустимо, евентуално – отменено като неправилно. В жалбата се твърди, че с влязло в сила на 16.07.2018 г. разпореждане по гр. д. № 8617/2001 г. на Софийски районен съд, е била отхвърлена молбата на Н. В. Н. за издаване на обратен изпълнителен лист срещу нея.
Ответникът по жалба Н. В. Н., чрез процесуалния си представител, е изразил становище за неоснователност на същата.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
Определението, предмет на частната жалба, е постановено в производство по чл.245, ал.3 ГПК, с което Върховният касационен съд се е произнесъл по молба на Н. В. Н. за издаване на обратен изпълнителен лист срещу частната жалбоподателка за заплащане на посочената по-горе сума и законната лихва върху същата. Прието е, че разпоредбата на чл.245, ал.3 ГПК намира приложение и в хипотеза, при която изпълнителният лист е бил неправилно издаден /издаден без правно основание, т. е. без да е налице влязло в сила съдебно решение /или заповед за изпълнение/, с което да е разрешен спорът за дължимостта на вземането, за което изпълнителният лист е бил издаден и съответно е отменен по реда на инстанционния контрол. Посочено е, че по този ред обратен изпълнителен лист се издава само за връщане на суми или вещи, които са отнети от молителя с помощта на държавната принуда, без да е необходимо успешно провеждане на осъдителния иск по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, т. е. само когато изпълнителното основание е съдебно решение за предаване на вещи или за плащане на парична сума, и това съдебно решение е било отменено, като с влязло в сила решение осъдителният иск за притезанието, за което е бил издаден първоначалният изпълнителен лист, е отменено. Обоснован е извод, че в случая изпълнителен лист в полза на жалбоподателката е бил издаден с разпореждане от 24.06.2013 г. на Софийски районен съд по гр. д. № 8617/2001 г., в което е посочено, че основание за издаването му е обезсилването на възлагането на делбен имот по реда на чл.288, ал.7 ГПК/отм./ и удостоверения с представено платежно нареждане факт на плащане на сумата като уравнение на дяловете в делбения процес. Видно от удостоверение изх. №3694/12.11.2015 г., издадено от ЧСИ В. И., въз основа на така издадения изпълнителен лист е образувано изп. д.№20147780400317 срещу длъжника Н. В. Н. и на 04.05.2015 г. е събрано изцяло вземането на взискателя в общ размер 12 396,40 лв., включващо главница, такси и разноски. С определение от 12.10.2015 г. по ч. гр. д. № 3985/2018 г. на ВКС е отменено цитираното по-горе разпореждане за издаване на изпълнителен лист и молбата за издаването му е отхвърлена.
С обжалваното определение съставът на Върховния касационен съд, І-во г. о., правилно е приел, че процесната сума е била отнета с помощта на държавната принуда, като съдебният акт, послужил като формално основание за това отнемане е бил отменен, поради което са налице предпоставките на чл.245, ал.3 ГПК и инстанцията, която е постановила отменителния съдебен акт, разполага с правомощието да издаде изпълнителен лист на това основание.
Не може да се приеме, че в производството по чл.407 ГПК, развило се по гр. д. № 8617/2001 г. на Софийски районен съд, с отхвърляне на молбата на ответника по частната жалба за издаване на обратен изпълнителен лист, е била формирана сила на пресъдено нещо, представляваща процесуална пречка за разглеждането й от касационната инстанция, която е разполагала с компетентност да се произнесе по направеното искане.
В обобщение частната жалба срещу определението, с което е уважена молбата за издаване на обратен изпълнителен лист, е неоснователна и следва да се остави без уважение.
По отношение на искането за спиране на изпълнителното производство по изп. д. № 20147780400317 по описа на ЧСИ В. И., рег. № 778 в КЧСИ, следва да се посочи, че същото не може да бъде постановено по реда на чл.277 ГПК. Съобразно цитираната разпоредба съществува възможност единствено за спиране на производството по делото до разрешаване на спора по частната жалба, но не и на изпълнителното производство.
С оглед изхода на делото жалбоподателката трябва да заплати на ответника по жалба направените разноски /за адвокатско възнаграждение/ в размер на 300 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Д. Т. Г.-Н. срещу определение № 137 от 17.07.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 3985/2018 г. на състав на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Осъжда Д. Т. Г.-Н. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на Н. В. от [населено място], [улица], [жилищен адрес] сумата 300 лв. – разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: