3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 86
София, 25.01.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3464 по описа за 2016 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по повод подадена касационна жалба от М. А. Н. чрез адв.В. А. от САК срещу решение № 818 от 19.04.16г.по в.гр.дело № 3875/15г.на Софийски апелативен съд в отхвърлителната му част.С него е отменено решение № 2520 от 16.04.15г.по гр.дело № 13048/12г.на СГС,І -14 състав в частта,с която ПРБ е осъдена да заплати на М. Н. на основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 5200 лв до размер на присъдените 10 200 лв,ведно със законната лихва от 5.04.12г. и искът е отхвърлен за този размер,а в частта,с която първоинстанционният съд е отхвърлил иска за разликата над 10 200 лв до претендирания размер от 250 000 лв,решението е потвърдено.
Жалбоподателката сочи основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса как се прилага критерия за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди,претърпени от пострадалото лице от незаконно наказателно производство,като счита,че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и на другите съдилища.
Ответникът по жалбата не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК ,приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима.Подадена е срещу решение по въззивно дело с цена на иска над 5 000 лв – исковата претенция е за сумата 250 000 лв обезщетение за неимуществени вреди.
В разглеждания случай не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване.Въпросът относно определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство по справедливост,е от значение за изхода на спора,но е разрешен в съответствие със задължителната практика на ВКС,в т.ч.ТР № 3/04.на ОСГК на ВКС,тъй като при подлежащите на обезщетяване вреди и размера на обезщетението съдът е спазил изискването да подходи конкретно съобразно установеното по делото.По делото е установено,че с постановление от 24.03.09г.на младши прокурор по пр.пр.№ 62031/08г.на Софийска районна прокуратура срещу ищцата М. Н. е било образувано досъдебно наказателно производство за извършено престъпление по чл.206 ал.1 НК и по отношение на нея е била взета мярка за неотклонение”подписка”.С изготвен на 17.08.09т.обвинителен акт същата е била обвинена,че в периода от 17.02.06г.-23.01.07г.в [населено място] е присвоила чужда движима вещ – лек автомобил марка”СААБ”,модел 900 С,на стойност 22 230 лв.Въз основа на внесения в съда обвинителен акт е било образувано нохд № 9633/09г.на СРС,Н.О.,10 състав.С присъда № 17 от 12.03.12г.,влязла в сила на 5.04.12г.подсъдимата е била призната за невиновна в това,че на неустановена дата в периода от 17.02.06г.- 23.01.07г.в [населено място] противозаконно е присвоила чужда движима вещ л.а.марка СААБ,модел 900 С,която владеела в качеството на лизингополучател на основание договор за лизинг и е била оправдана по повдигнатото обвинение. Преценено е от въззивния съд,че продължилото три години и дванадесет дни обвинение в престъпление се е отразило негативно на психиката,социалния и личния живот на ищцата.Установените негативни преживявания са влошили показателите на кръвната захар и стойностите на кръвното налягане и са ускорили развитието на стенокардия и макроангиопатия,които обаче са усложнения на съществуващи преди наказателното преследване основни заболявания – захарен диабет и артериална хипертония.Същите негативни преживявания са довели до възникване на адаптационно разстройство с диагноза: смесена тревожно-депресивна реакция с прохтрахиран ход.Другите релевантни за размера на дължимото обезщетение обстоятелства,които е взел предвид въззивния съд са,че ищцата е била призната за невиновна още на първа инстанция,както и социално-икономическите условия в страната към момента на възникване на вредата.Като е съобразил изложеното решаващият съд е приел,че сумата от 5 200 лв е достатъчна да обезщети ищцата за претърпяните от нея вреди от неимуществен характер в резултат на наказателното производство.В утвърдената съдебна практика се приема,че справедливото обезщетяване,каквото изисква чл.52 от ЗЗД,на всички неимуществени вреди,означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията,на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно,а не по общи критерии.Пострадалото лице следва,както изисква закона,да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер и той е различен за всеки отделен случай.По реда на чл.290 ГПК са постановени редица решения/ решение № 407 от 26.05.10г.,по гр.дело № 1273/09г.на ВКС,ІІІ г.о.,решение № 708 от 14.01.11г.по гр.дело № 1389/09г.на ВКС,ІV г.о.,решение № 832 от 10.12.10г.по гр.дело № 593/10г.на ІV г.о.,решение № 302 от 4.10.11г.по гр.дело № 78/11г.на ВКС,ІІІ г.о. и др./,в които е даден отговор на въпроса относно съдържанието на понятието”справедливост”като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди,който включва винаги конкретни факти,относими към стойността ,която засегнатите блага са имали за своя притежател и в този смисъл съдебната практика е уеднаквена.
Като е преценил всички релевантни за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост обстоятелства въззивният съд не се е отклонил от задължителната практика.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че не следва да допуска въззивното решение до касационен контрол.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 818 от 19.04.16г.по в.гр.дело № 3875/15г.на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.