1
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 86
София, 26 януари 2016 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 5095/2015 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Х. М., срещу въззивно решение №555 от 19.03.2015 г. по гр. дело №4576/2014 г. на Софийския апелативен съд. С него е отменено решение №129 от 14.03.2014 г. по гр. дело №557/2012 г. на Софийския окръжен съд в частта, с която ЧСИ Г. Н. К. е осъден да заплати на касатора обезщетение за имуществени вреди, причинени по изпълнително дело № 20077920400001 от неправилно начислени такси, ДДС по чл. 67 ЗДДС и лихви върху начислените неправомерно суми в размер на 21 245.50 лв., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 10.VІІ.2010 г. до окончателното и изплащане и съдебни разноски от 1001 лв. Отхвърлен е предявеният от касатора срещу ЧСИ Г. Н. К. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата 21 245.50 лв. като неоснователен. Обезсилено е първоинстанционното решение в частта, с която по предявен обратен иск ЗАД [фирма] на основание чл. 223, вр. с чл. 183 КЗ, вр. с чл. 25 ЗЧСИ е осъдено да заплати на ЧСИ Г. Н. К. сумата 5000 лв. застрахователно обезщетение. Първоинстанционното решение е потвърдено в останалата обжалвана част, с която е отхвърлен искът на [фирма] срещу ЧСИ Г. Н. К. до пълния предявен размер от 26 000 лв. и изцяло искът с правно основание чл.49 ЗЗД срещу [фирма]. Отменено е определение № 560 от 28.V.2014 г. на СОС по гр.д. № 557/2012 г. и вместо това е отхвърлена молбата по чл. 248 ГПК на касатора за изменение на решение № 129 от 14.ІІІ.2014 г. по гр.д. № 557 / 2012 г. в частта за разноските. [фирма] е осъден да заплати на ЧСИ Г. Н. К. 2440 лв. деловодни разноски. Въззивният съд е приел, че искът срещу частния съдебен изпълнител е неоснователен, защото липсва установено негово виновно и противоправно действие или бездействие, с което да е причинил посочените от ищеца вреди – нарастване на задълженията му, поради неправилно изчисление нао такси по Тарифата на ЧСИ, начисление на ДДС и лихви. Освен това ответникът е направил възражение за погасяване на иска по давност, което е основателно. Исковете са погасени и по давност, тъй като твърденията на ищеца са за дължимост от 9.VІІ.2007 г. Давността на главницата е изтекла на 10.VІІ.2012 г. съобразно чл. 110 ЗЗД, а за претенцията на лихви, съобразно чл. 111 ЗЗД – на 10.VІІ.2010 г. Искът с правно основание чл.49 ЗЗД срещу [фирма] е неоснователен, тъй като в качеството си на взискател в изпълнителното производство банката не е „възложител на работа” по смисъла на чл. 49, вр с чл. 45 ЗЗД. Няма и солидарна отговорност по чл. 53 ЗЗД.
Ответникът по касационната жалба ЧСИ Г. Н. К., [населено място], оспорва жалбата.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], не е заявил становище.
Третото лице помагач ЗАД [фирма], [населено място], оспорва жалбата.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по следните правни въпроси:1/ компесаторни или мораторни са лихвите върху обезщетението за непозволено увреждане; 2/ при недопустимост на предявения обратен иск, дължи ли се произнасяне по неговата основателност; 3/ налице ли е празнота в законовата уредба при отчитане дейността на частните съдебни изпълнители; 4/ при прехвърлянето на изпълнително дело от ДСИ на ЧСИ в кой момент се приспадат таксите за опис и от кого; 5/може ли да се приеме за основа съдебно решение по административен спор, което дава правото, обсъждайки материалната отговорност на ЧСИ във връзка със заплащане на недължимо платения ДДС към НАП; 5/чия е отговорността и как следва да бъде проследявано изпълнението на законовите разпоредби, свързани с данъчното законодателство; 6/ по какъв ред се извършва коригиране на сметка по т.26 от ТТРЗЗЧСИ от ЧСИ след наличие на съдебни решения в тази насока, какъв е редът за водене на специалните банкови сметки на ЧСИ и как се начисляват и изчисляват съответните лихви; 7/ нарушение ли е неправилното отразяване на извършената услуга, за която ЧСИ събира такси, като ги завишава; 8/ носят ли отговорност взискателите за пасивността си относно задължението за указване начина на изпълнение; 9/ има ли несъщинска солидарност между ЧСИ и взискателите при неизпълнение задълженията им за указване начина на изпълнение включително и по реда на чл.18, ал.1 ЗЧСИ. Твърди се, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.Представени са ТР №1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС и съдебни решения.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №555 от 19.03.2015 год. по гр. дело №4576/2014 г. на Софийския апелативен съд. Повдигнатите въпроси са неотносими, защото въззивният съд е приел, че исковете са погасени и по давност, те са за обезщетения за вреди от процесуална незаконосъобразност на принудителното изпълнение, за която носи отговорност само съдебният изпълнител съобразно разпоредбата на чл.441 ГПК и липсва произнасяне по основателността на предявения обратен иск.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба ЧСИ Г. Н. К. трябва да бъдат присъдени 2 000 лв. деловодни разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №555 от 19.03.2015 г. по гр. дело №4576/2014 г. на Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], да заплати на ЧСИ Г. Н. К., [населено място], 2 000 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.