О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 86
София, 26.04.2017 г.
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова ч. гр. д. № 1379 по описа за 2017 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на И. П. И., П. И. Т., В. П. С. и П. В. С.,всички от [населено място], чрез процесуалния им представител адвокат С. Д., срещу определение № 3966 от 28.11.2016 г. по ч. гр. д. № 5305/2016 г. на Софийски апелативен съд.
Жалбоподателите поддържат незаконосъобразност на обжалваното определение и искат неговата отмяна.
Искането за допускане на касационно обжалване се обосновава в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поставят се следните въпроси, които според касаторите са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС: 1./Следва ли при няколкократно ненамиране на упълномощения по делото адвокат на посочения от него адрес и при наличие на основателни съмнения за дезинтересирането му от делото и предвид защита интересите на ищците, които са внесли държавна такса в немалък размер, да бъде направен опит за връчване на съобщенията и книжата на посочените по делото постоянни адреси на ищците; 2./Следва ли след като в исковата молба са посочени само адреси лично на ищците и не е посочен адвокат-съдебен адресат, съдът да изпраща всички съобщения по делото на адвоката, а не на адресите на физическите лица – ищци по делото, още повече, че явно адвокатът не се намира на адреса. Приложени са определения на ВКС, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК : определение № 277/2011 г., по ч. гр. д. № 134/2011 г., I г. о., определение № 35/2010 г. по ч. гр. д. № 523/2009 г., I г. о., определение № 553/2012 г. по ч. гр. д. № 572/2012 г., II г. о. и определение № 260/2009 г. по ч. гр. д. № 97/2009 г., IV г.о.
Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирани лица и е процесуално допустима.
Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
С обжалваното определение е оставена без уважение частна жалба срещу определение от 25.08.2016 г. по гр. д. № 4572/2016 г. на Софийски градски съд. С последното е върната исковата молба на И. П. И., П. И. Т., В. П. С. и П. В. С. поради неотстраняване на нейната нередовност и е прекратено производството по делото. Въззивният съд е приел, че исковата молба е нередовна, което е констатирано от първоинстанционния съд и с разпореждане от 09.05.2016 г., на ищците са дадени конкретни указания да внесат държавна такса за исковото производство и да индивидуализират надлежно имота, предмет на предявения ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС. Разпореждането за отстраняване на констатираните нередовности е връчено на 02.06.2016г. на пълномощника на ищците – адвокат А., който в предоставения от съда срок е изпълнил частично указанията като е представил документ за внесена държавна такса. С молба от 16.06.2016 г. пълномощникът е поискал продължаване на срока за отстраняване на другата нередовност по индивидуализация на процесния имот. Искането е уважено и срокът е продължен с един месец. Разпореждането за продължаването на срока не се съобщава на страната, нито удълженият срок тече от съобщението за продължаването му, но въпреки това първоинстанционният съд надлежно е уведомил адвокат А. за удължения срок на 11.07.2016г. Нередовностите не са били отстранени до изтичане на новия срок. За неоснователни са приети доводите на жалбоподателите, че съобщенията не са връчени надлежно на адвокат А. /не на посочения от него адрес, а в Бюро Призовки на СГС/ и че трябвало да се изпратят до всеки от ищците на личните им адреси,както и им се дадат указания да упълномощят друг адвокат.
Върховният касационен съд, състав на II г. о., намира, че не следва да се допусне касационно обжалване. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Въпросът трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, както и да е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая поставените правни въпроси са неотносими. Това е така защото въззивният съд е приел съобразно установената съдебна практика, че разпореждането за продължаването на срока по чл.63 ГПК не се съобщава на страната, нито удълженият срок тече от съобщението за продължаването му. При това положение е ирелевантно дали съобщението е изпратено на ищците или на техния процесуален представител. Освен това в исковата молба са посочени както адресите на ищците, така и на редовно упълномощения от тях адвокат. Отделно от това следва да се има предивид, че връчването на процесуалния представител е законосъобразно. Приетото от въззивния съд не влиза в противоречие с приложената практика на ВКС по приложението на чл. 39 ГПК, която не може да се приеме за относима. С цитираните определения се дава решение на други процесуални въпроси – дали е надлежно посочен съдебен адресат, когато страната е посочила само адрес, на който да се връчват съобщенията, какво е необходимото съдържание на съобщението с указанията на съда, което се изпраща на страната, на кого следва да се изпрати съобщението за решението, когато страната е посочила адрес, на който следва да се връчат съобщенията.В случая е прието, че съобщенията са връчени надлежно на пълномощника на ищците лично в канцеларията на съда и не е имало основание да бъдат изпращани отделно до всеки от тях на личните им адреси, нито да им бъдат давани указания да упълномощят друг адвокат. Ето защо не е налице специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Задължителната практика на ВКС приема, че извършените процесуални действия до датата на оттегляне на пълномощното по реда на чл.35 ГПК запазват своите правните последици. В този смисъл е произнасянето на въззивната инстанция, тъй като по делото няма данни за оттегляне на учредената в полза на адвокат А. представителна власт към момента на извършване на процесуалните действия по съобщаване указанията на съд. Това е направено в по-късен момент – с подаване на частната жалба срещу определението на първоинстанционния съд за връщане на исковата молба.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3966 от 28.11.2016 г. по ч. гр. д. № 5305/2016 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: