2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 86
[населено място], 27.01.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на РБ, трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети януари две хиляди и единадесета година, в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.№ 445 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. А. М., от[населено място], приподписана от процесуалния му представител- адв. И. Ц. срещу въззивно решение № 157 от 10.12.2009 г. по гр.д. № 312/2009 г. на Т. окръжен съд в частта, с която е обезсилено решение № 139 от 28.08.2009 г. по гр.д. № 472/2008 г. на Поповския районен съд в частта му, с която Б. А. О. е осъден да заплати на М. А. М. обезщетение за пропуснати ползи в размер на 1022.40 лв., отхвърлен е до пълния му размер, като недопустимо и е прекратено производството в тази част.
Ответникът Б. А. О. не е подал писмен отговор на касационната жалба.
Третото лице помагач- [фирма],[населено място] чрез пълномощника си – адв. Н. С. в писмения отговор на касационната жалба изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
Търговишкият окръжен съд е обезсилил решението на първоинстанционния съд и прекратил производството по делото в частта, с която Б. О. е бил осъден да заплати на жалбоподателя обезщетение за пропуснати ползи в размер на 1022.40 лв. и в частта, с която искът до пълния размер е бил отхвърлен. Приел е, че заявената от ищеца след приключване на първото заседание по делото претенция за обезщетение за вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, представляващи стойността на недобитото мляко за периода от смъртта на животното до предявяване на иска представлява нов иск. Изложил е съображения, че двата иска – за обезщетение за претърпяни вреди и пропуснати ползи могат да бъдат разгледани съвместно, ако са предявени по правилата за предявяване на иска- най –късно в първото по делото заседание, а в случая искът за пропуснати ползи е предявен извън този срок, което недопустимо.По тези съображение е приел, че решението на първата инстанция в частта, в която се произнесъл по иска за пропуснати ползи като постановено по непредявен иск е недопустимо.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба и изложението към нея не съдържат основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени с ТР № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС касаторът трябва да посочи правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Правният въпрос, който е значение за конкретното дело, следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Този въпрос трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемане на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси, които касаторът евентуално би имал предвид. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. В случая не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд, разрешаван противоречиво от съдилищата или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, т.е. не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Изложените оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на съдопроизводствените правила и за преценката на решаващия съд на доказателствата и фактите по делото биха могли да се квалифицират като касационни основания по чл.281, т.3 ГПК, както впрочем са квалифицирани и от самия жалбоподател в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК при вече допусната касация, но не са основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 157 от 10.12.2009 г. по гр.д. № 312/2009 г. на Т. окръжен съд. Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :