2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 86
София, 27.02. 2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 686/2015 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 3830/13.06.2014 г. на В. Д. Ж. от [населено място] чрез адв. С., срещу определение № 328 от 21.05.2014 г. по ч. гр. д. № 266/2014 г. на Сливенския окръжен съд, с което е отменено определение № 868 от 17.03.2014 г. по гр. д. № 1389/2014 г. на Сливенския районен съд за допускане на обезпечение по предявените от жалбоподателя искове с правно основание чл. 135 ЗЗД и е обезсилена издадената обезпечителна заповед.
Жалбоподателят поддържа оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт като постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и иска неговата отмяна. В отделно изложение на основанията за допускане на касационно обжалване формулира три правни въпроса, за които счита, че са от значение за изхода на делото и за които развива аргументи за наличието на специалните основания по чл. 280, ал.1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК, прилага и задължителна практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 и чл. 274, ал. 3 ГПК. Въпросите се свеждат до активната легитимация при иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, в т. ч. до допустимостта на такъв иск при последващо отчуждаване на имуществото, предмет на сделката, пасивната легитимация, както и дали в производство по допускане на обезпечение съдът може да извършва преценка за основателността на иска, във връзка с който то се претендира.
Ответните страни не изразяват становища.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което се явява недопустима.
С ТР № 1/2010г. от 21.07.2010 г. по т. д. № 1/2010г. на ОСГТК на ВКС се прие, че определението, постановено от въззивния съд по повод жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което е допуснато обезпечение на иск или молбата за допускане на обезпечение е оставена без уважение, не подлежи на касационно обжалване. ВКС се произнася по тях, само когато са постановени за първи път от въззивния съд.
След изменението на чл. 396, ал. 2 ГПК съгласно публикацията в ДВ, бр. 100/2010 г., действието на това тълкувателно решение е запазено частично. С посоченото изменение се прие в ал. 2 на чл. 396 ГПК, че определенията, свързани с обезпечение на иска, подлежат на на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, ако са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, само когато въззивният съд отменя определение на първоинстанционния съд, с което е отказано обезпечение, и на свой ред го допуска. В разглеждания случай въззивният съд е отменил първоинстанционния съдебен акт за допускане на обезпечение и е обезсилил обезпечителната заповед за допуснатото обезпечение, което е равнозначно на отхвърляне на молбата по чл. 389 ГПК, поради което постановеното от него определение не подлежи на обжалване.
Предвид изложеното, частната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по нея да бъде прекратено, поради което Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба вх. № 3830/13.06.2014 г. на В. Д. Ж. срещу определение № 328 от 21.05.2014 г. по ч. гр. д. № 266/2014 г. на Сливенския окръжен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 686/2015 г. по описа на ВКС на РБ, І-во г. о.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването на препис от него на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: