1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 86
гр. София, 27.02.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 46 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на И. Г. Х., с адрес в [населено място], представляван от адв. А. Б., против въззивно определение № 3028 от 21 юни 2018 г., постановено по възз.ч.гр.д. № 458/2018 г. по описа на окръжния съд в [населено място], с което е потвърдено определение № 1528 от 9 май 2018 г., постановено по гр.д. № 814/2016 г. на районния съд в [населено място] за прекратяване на производството по делото на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, поради неотстраняване в срок на нередовности на исковата молба.
В частната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното определение. Твърди се, че съдът неправилно е възприел фактите по делото, поради което неправилно е определил приложимите правни норми и е допуснал съществено процесуално нарушение като не е дал ясни и точни указания за отстраняване нередовността на исковата молба, което е равнозначно на липса на указания. Иска се отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, тъй като според страната е налице неразбиране на значението на европейските норми и ролята им за националното правораздаване, конкретно в случая по въпроси свързани с приложението на Конвенцията за правата на хората с увреждания, чл. 47 Хартата на основните права на Европейския съюз и чл.4, § 3 от Договора за Европейския съюз.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани процесуалноправни въпроси, за които се претендира, че са обусловили изхода на делото и попадат в приложното поле на чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК.
С обжалваното определение въззивният съд е приел за правилен извода на първата инстанция, че са налице предпоставките за връщане на исковата молба, поради неизпълнени от ищците указания за отстраняване на констатирани в нея нередовности, довели до неяснота на петитума, с който съдът е сезиран. Посочено е, че дадените от районния съд указания са били ясни и конкретни, в т.ч. на страната е указана и възможността да ползва правна помощ. Констатирано е, че с депозираните уточняващи молби е конкретизиран размерът на претендираните суми и техният произход, както и основанията за солидарна отговорност на ответниците – Народно събрание на РБ, Върховен касационен съд, Софийски градски съд и Софийски районен съд, но не е формулиран ясен петитум, от който да се изведе основанието, на което се търси присъждане на претендираните суми. Според съда, от обстоятелствената част на исковата молба би могло да се приеме, че ищецът претендира вреди от осъществено спрямо праводателя му дискриминационно отношение по признак увреждане („здравословен статус” – както е посочено в определението). Посочено е, че такава претенция, касаеща присъждане на парично обезщетение за претърпени имуществени вреди, може да бъде предявена пред съд, наред с иска за установяване на нарушение по чл. 71 ал. 1 т. 1 от ЗЗДискр., в което производство съдът ще изследва налице ли е дискриминационно поведение. Същевременно, изложени са съображения, че при предявяване на иск, спорното материално право следва да бъде индивидуализирано чрез посочването на страните, между които е възникнал правният спор; чрез ясно и точно изложение на обстоятелствата, от които произтича правото, както и какво искане за защита се отправя до съда. По една неясна искова молба обаче, съдът не може да изпълни процесуалното си задължение да даде правна квалификация на иска, да разпредели доказателствената тежест и ответникът не би могъл да упражни надлежно правото си на защита.
След преценка на доводите на жалбоподателя в жалбата и изложението към нея, съдът намира, че са налице предпоставки за спиране на производството по делото, поради следното:
В изложението си касаторът е формулирал процесуалноправни въпроси за редовността на исковата молба, които уточнени от състава на ВКС се свеждат до проблема – може ли да се приеме, че указанията на съда за формулиране на ясен петитум са изпълнени, когато в исковата си молба ищецът е посочил, че претендира от ответниците (процесуални субституенти на държавата) отговорност на държавата за вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз, на основание чл.4, §3 от ДЕС. Този въпрос е правно значим за изхода на спора, доколкото след подадените уточнителни молби, ищецът е формулирал искане, че претендира солидарното осъждане на ответниците да му заплатят обезщетение за претърпени от неговия праводател имуществени вреди, произтекли от нарушаване, от страна на конституираните за участие държавни органи, на правото на Европейския съюз – чл.21 и чл.47 от ХОПЕС, чл.12 и чл.13 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (ратифицирана от България на 21. 04. 2012 г., ратифицирана и от ЕС като колективен субект).
Същевременно, пред ВКС – ОС на ОСГТК и ВАС – Първа и Втора колегии е образувано и е висящо тълкувателно дело № 2/2015 г., по което предмет на тълкуване е въпросът – „по кой процесуален ред и от кой съд следва да се разгледа искът за отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на ЕС”. Произнасянето по този правен въпрос е от преюдициално значение за правилното разрешаване на настоящия спор и касае както допустимостта на касационното обжалване, така и основателността на частната касационна жалба. Поради това, настоящият състав на ВКС, ІV г.о. счита, че са налице предпоставките на закона за спиране на производството по делото до приключването на тълк.д. №2/2015 г. по описа на ВКС – ОСГТК и ВАС – Първа и Втора колегии.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА производството по делото до приключването на тълкувателно дело № 2/2015 г. по описа на ВКС, образувано пред ОС на ОСГТК на ВКС и Първа и втора колегия на ВАС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: