О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 86
С. 27.03.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди и сеедемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 1081 по описа за 2017 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от Д. О. И. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Ю. против въззивно определение № 4092 от 8.12.2016г. по в.гр.д. № 5768 по описа за 2016г. на Софийски апелативен съд, в частта с която е потвърдено определение от 26.10.2016г. по гр.д. № 386/2016г. на Софийски окръжен съд като е оставена без уважение молбата му по чл.248 ал.1 ГПК Счита същото /в обжалваната част/ за неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което иска да бъде отменено, а въпросът решен по същество с присъждане на направените разноски.
В подадената частна касационна жалба – се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса: Налице ли е основание за прилагане на разпоредбата на чл.78 ал.4 ГПК когато делото е прекратено поради частично оттегляне на иска и изпращане на делото за разглеждане на родово подсъдния съд? Позовава се на постановени по чл.274 ал.3 ГПК определения № 745 от 19.11.2015г. по ч.гр.д.№ 5032/2015г. на ІV г.о. и № 289 от 12.05.2011г. по ч.гр.д.№ 255/2011г. на ІV г.о.
Срещу така подадената частна касационна жалба е постъпил отговор, с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Становището на ответната страна е, че не е налице прекратяване на производството по смисъла на чл.78 ал.4 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
В случая предмет на обжалване е определение на въззивен съд, с което е потвърден акт на съд, за който е предвидена възможност за обжалване, поради което с оглед разпоредбата на чл.274 ал.3 от ГПК – допустимостта на настоящето касационно обжалване е в зависимост от наличието на предпоставките за допустимост, посочени в чл.280 ал.1 от ГПК. За да може да разглежда по същество подадената касационна жалба, настоящият съдебен състав следва да прецени допустимостта й съобразно наличието на поставен материално или процесуално– правен въпрос, за който да е налице някое от трите изчерпателно предвидени в чл.280 ал.1 от ГПК специални основания.
В случая поставеният въпрос, доколкото е свързан с решаващите мотиви на съда, е от значение за изхода на спора и съставлява годно общо основание за допустимост. По него не следва да се допуска касационно обжалване, защото не е налице посоченото от частния касатор специално основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Представената от касатора задължителна практика е ирелевантна, защото не е постановена по поставения в настоящето производство въпрос. Определения № 745 от 19.11.2015г. по ч.гр.д.№ 5032/2015г. на ІV г.о. е постановено по въпрос: ”допустимо ли е след прекратяване на производството, в което не е проведено открито заседание, страната да поиска присъждане на разноски чрез молба за допълване и без представен списък”, а определение № 289 от 12.05.2011г. по ч.гр.д.№ 255/2011г. на ІV г.о. е постановено във връзка с въпрос, касаещ възможността да се присъждат разноски без да се даде възможност за подаване на възражение за прекомерност и преди да е проведено първото заседание по делото. Съгласно т.2 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалвания въззивен акт, поставеният правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с вече дадено в практика на ВКС разрешение на същия въпрос. В случая – в цитираните от частния жалбоподател определения въпросът за приложимостта на нормата на чл.78 ал.4 ГПК при изпращане на делото за разглеждане на родово подсъдния съд, не е обсъждан. Независимо от това, следва да се посочи, че в установената съдебна практика не съществува спор относно разбирането, че предвидената възможност за ответника да пратендира направените по делото разноски съществува само когато производството по спора е прекратено. Следователно когато – по правилата на родовата подсъдност – делото е прекратено пред един съд и е изпратено по подсъдност на друг, прекратяване на делото по смисъла на чл.78 ал.4 ГПК не е налице, защото висящността на спора е запазена, като промяната е само досежно компетентния да се произнесе по спора съд.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане по същество на частната жалба, подадена от Д. О. И. със съдебен адрес: [населено място] [улица], Търговски дом, ет.3 ап.308, адвокат Ю. против въззивно определение № 4092 от 8.12.2016г. по в.гр.д. № 5768 по описа за 2016г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.