1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 86
[населено място], 03.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІІІ г.о.в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3505/19 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Т. П. В. чрез пълномощник адв.Н. Ц. срещу решение № 5275 от 11.07.19г. по в.гр.дело № 4245/19г.на Софийски градски съд.С него е отменено решение № 536835 от 16.11.18г.по гр.дело № 55213/18г.на СРС,168 състав в частта, с която са уважени предявените от същата страна искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – т.3 КТ против „ЧЕЗ Разпределение България „АД и в отменената част е постановено друго,с което исковете са отхвърлени.
Жалбоподателят поддържа,че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса: Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички обстоятелства, които са установени по делото и при преценката дали наложеното наказание съответства на извършеното нарушение следва ли да прецени обстоятелствата, при които е извършено, чистото дисциплинарно минало, поведението и критичното отношение на работника към нарушението; както и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса: Длъжен ли е съдът да вземе предвид обстоятелствата по делото, относно бездействие на работодателя, изразяващо се в липса на създадена организация за събиране, съхраняване и унищожаване на документи, съдържащи лични данни, както и липсата на конкретни указания до служителите и работниците,как да процедират при работа с документи,съдържащи лични данни и може ли работодателят да използва правото си на дисциплинарно уволнение, въпреки липсата на конкретни правила,задължаващи работниците и служителите.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по жалбата „ЧЕЗ Разпределение България”АД счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № B-FRD-51/11.07.18г.на работодателя, с която е прекратено трудовото правоотношение на Т. В., на длъжност „ отчетник измервателни уреди”, на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ – поради дисциплинарно уволнение, е законосъобразна.Прието е за безспорно между страните,че на 14.03.18г.при изпълнение на служебните си задължения във вилна зона „Витошица” ищецът е изхвърлил от управлявания от него служебен автомобил „Сузуки дижимини”служебни документи,в т.ч.такива,които съдържали лични данни на оправомощените да управляват автомобила служители, като поведението му е забелязано от клиент на „ЧЕЗ Разпределение България”АД. С тези действия, според съда, ищецът е осъществил фактическите състави на по чл.190 ал.1 т.4 и т.7 КТ – злоупотреба с доверието на работодателя или разпространяване на поверителни за него сведения, както и друго тежко нарушение на трудовата дисциплина – неизпълнение на задължения по длъжностна характеристика.По спорния въпрос дали тежестта на извършеното от В. е достатъчно тежко,за да обоснове най-голямото по интензивност дисциплинарно наказание – уволнение,са изложени мотиви,че на първо място,изхвърлянето на хартиени отпадъци от него на нерегламентирани места е било забелязано от клиент на работодателя, с което доброто име и престижа на последния е накърнено.Спазването на изискванията за екологосъобразно поведение е изрично предвидено в т.25 от длъжностната характеристика на ищеца,с която той се е запознал на 21.09.13г.На второ място,е посочено,че в т.9.1 от трудовия договор служителят се е задължил да не разгласява поверителна информация за работодателя и доколкото изхвърлените от него документи съдържат лични данни на негови служители и представляват поверителна информация по смисъла на т.9.1.1 от трудовия договор, тежестта на дисциплинарното нарушение с оглед на неблагоприятните последици ,които биха могли да настъпят за личния живот и имуществото на засегнатите служители, обосновава налагане на най -тежкото дисциплинарно наказание – уволнение.
Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Въпросът : Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички обстоятелства, които са установени по делото и при преценката дали наложеното наказание съответства на извършеното нарушение следва ли да прецени обстоятелствата, при които е извършено, чистото дисциплинарно минало, поведението и критичното отношение на работника към нарушението, не е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС.
Според трайно установената практика на ВКС,в т.ч. и в приложените решения /р.№ 293/21.11.16г.по гр.д.№ 238/11г.на ІІІ г.о. и р.№ 112/7.05.15г.по гр.д.№ 5348/14г.на ІІІ го./ преценката на критерия – тежест на допуснатото нарушение по чл.189 ал.1 КТ следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение.За тежестта на нарушението от значение е характерът на изпълняваната работа, степента на отговорност на възложените трудови функции, значимостта на неизпълнение на трудовите задължения с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, както и субективното отношение на работника или служителя към неизпълнението.При спор относно законността на наложено дисциплинарно наказание съдът следва да извърши съдебен контрол по въпроса за съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и извършеното нарушение.В разглеждания случай въззивният съд е извършил тази преценка въз основа на установените по делото факти и е изложил правни съображения.
Преценката на доказателствата би могла да доведе до необоснованост на решението, която подлежи на контрол по реда на чл.281 т.3 ГПК при проверка на правилността на решението, но не е основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване /разрешен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото/ по поставения от жалбоподателя втори въпрос.
Довод за бездействие на работодателя, изразяващо се в липса на създадена организация за събиране, съхраняване и унищожаване на документи, съдържащи лични данни, не е въведен в исковата молба и не е разглеждан от въззивния съд.Въпросът може ли работодателят да използва правото си на дисциплинарно уволнение, въпреки липсата на конкретни правила, задължаващи работниците и служителите как да процедират при работа с документи, съдържащи лични данни, не е от значение за изхода на спора, доколкото въззивният съд е приел за установено от сключения между страните трудов договор, че ищецът се е задължил да не разпространява поверителна информация за работодателя,в т.ч. списъци на служителите и данни за тях.Ето защо,настоящият състав приема,че по отношение на втория въпрос не е налице общото основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалбата направените пред тази инстанция разноски на основание чл.78 ал.8 ГПК в размер на 150 лв юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.37 ЗПП и чл.23 ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 5275 от 11.07.19г.,постановено по в. гр.дело № 4245/19г.на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Т. П. В., ЕГН [ЕГН] да заплати на „ЧЕЗ Разпределение България”АД [населено място] сумата 150 лв / сто и петдесет / разноски за ВКС, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.