2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 86
гр. София, 30.01. 2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 25 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, във вр. с ал. 1, т. 2, с чл. 95, ал. 5 от ГПК и с чл. 25, ал. 1, изр. 2 от ЗПП.
Образувано е по частна (неточно наименована „касационна”) жалба на Ж. Я. С. срещу определение от 14.10.2014 г., постановено по частно гр. дело № 5004/2014 г. на Софийския градски съд. С обжалваното определение е оставена без уважение молба на жалбоподателката за предоставяне на правна помощ.
Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивния съд и е процесуално допустима. В жалбата се излагат оплаквания, че въззивният съд не е връчил на жалбоподателката обжалваното определение, а вместо това й е връчил препис от подадена от нея молба с „резолюция” на съда върху нея, в която липсват мотиви за отказа за предоставяне на правна помощ.
При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав намира обжалваното определение за нищожно по следните съображения:
Разпоредбите на чл. 95 от ГПК ясно и еднозначно установяват вида на съдебния акт, който се постановява по молбата за предоставяне на правна помощ, а именно – определение. Когато по молбата се произнася въззивен съд, определението се постановява и се подписва от тричленен съдебен състав на същия. В случая обжалваното определение е постановено и подписано еднолично, дори без посочване на имената на лицето, което го е постановило и подписало.
Отделно от горното, основателно е и оплакването в частната жалба, че липсват и мотиви към обжалваното определение – в нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 1, изр. 2 от ЗПП, която изрично изисква отказът за предоставяне на правна помощ да се мотивира. Посочването, че молбата за правна помощ на жалбоподателката се оставя без уважение „на осн. чл. 24, т. 2 ЗПП”, не съставлява надлежно мотивиране на определението, с което се постановява отказ за предоставяне на правна помощ. Както основателно се изтъква в частната жалба, разпоредбата на чл. 24, т. 2 от ЗПП установява три различни хипотези за такъв отказ, поради което съдът следва да посочи и да обоснове в мотивите си, при наличие на коя от тези три хипотези постановява отказа си в конкретния случай.
В заключение, на основание чл. 270, ал. 1, във вр. с чл. 278, ал. 4 от ГПК, следва да се прогласи нищожността на обжалваното определение и делото следва да се върне на въззивния съд за постановяване на валиден съдебен акт по подадената от жалбоподателката молба с вх. № 95042/05.08.2014 г. за предоставяне на правна помощ, – съобразно изложеното по-горе.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на определението от 14.10.2014 г., постановено по частно гр. дело № 5004/2014 г. на Софийския градски съд;
ВРЪЩА делото на Софийския градски съд за постановяване на валидно определение по подадената от Ж. Я. С., молба с вх. № 95042/05.08.2014 г. за предоставяне на правна помощ, – съобразно указанията, изложени в мотивите към настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.