1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 86
гр. София, 05.04.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и шестнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 1053/2016 г. по описа на ВКС, гражданска колегия, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 307 ГПК.
Т. Г. К. е поискала да се отмени на основание чл.303, ал.1, т.2, предл.2 ГПК влязлото в сила на 03.12.2013 г. решение № 764 от 30.07.2013 г. на Районен съд [населено място], постановено по гр.д. № 4757/2012 г. С посоченото решение, Т. Г. К. е осъдена да заплати на [фирма], представляван от С. Д. П., сумата от 1 075.00 (хиляда седемдесет и пет) лева, представляваща дължим остатък от цената по сключения между страните договор за изработка и монтаж на дограма от 06.08.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба – 05.12.2012 г., до окончателното изплащане, както и съдебни разноски.
Молителката представя към молбата за отмяна препис от протоколно определение от 17.12.2015 г., с което е утвърдено споразумение по НОХД № 2665/2015 г. Обосновава се наличие на основание за отмяна по чл. 303, ал.1, т.2, предл.2 ГПК, тъй като видно от приложения протокол, С. Б. Палеников, разпитан като свидетел в съдебно заседание по гражданското производство, приключило с решението, чиято отмяна се иска, се е признал за виновен в лъжесвидетелстване, представляващо престъпление по чл.290, ал.1 НК.
Ответникът по молбата за отмяна – [фирма], представляван от С. Д. П., изразява становище, че показанията, за които свидетелят е признат за виновен, не са в пряка причинна връзка с крайния резултат, постановен със съдебното решение, на което се иска отмяна. По този начин обосновава липса на предпоставката по чл.303, ал.1, т.2, предл.2 ГПК – неистинност на показания на свидетел, установена по надлежния съдебен ред.
В рамките на производството по чл.307 ГПК , Върховният касационен съд проверява формалните критерии за допустимост на молбата за отмяна, които се ограничават до наличието на подлежащ на отмяна съдебен акт, правен интерес за страната, инициирала отмяната, съблюдаване на изискванията на чл.260, ал.1 ГПК относно съдържанието и приложенията към молбата за отмяна и спазването на сроковете по чл.305 ГПК. С оглед последния критерий, съдът констатира, че срокът по чл.305, ал.1, т.2 ГПК е спазен, тъй като молбата за отмяна е подадена на 08.02.2016 г. – преди изтичането на 3 месеца от постановяването на протоколно определение от 17.12.2015 г., с което по надлежния съдебен ред е установена неистинността на свидетелските показания.
В конкретния случай, всички предпоставки за допустимост са налице, поради което молбата следва да се допусне за разглеждане по същество.
Възраженията на ответника в отговора по чл.306, ал.3 ГПК се отнасят до основателността на молбата за отмяна и ще бъдат обсъдени при разглеждането й по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска за разглеждане по същество молбата на Т. Г. К. вх.№ 2193 от 08.02.2016 г., за отмяна на основание чл. 303 ал.1 т.2, предл.2 ГПК на влязлото в сила решение № 764 от 30.07.2013 г. на Районен съд [населено място], постановено по гр.д. № 4757/2012 г.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните с призовки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: