О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 86
София, 04.03.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 29.01.2014 две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №253/2014 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№31182/11.11.2013г.,подадена от К. А. К. от [населено място],чрез пълномощника й адвокат В. А. Р.,против решение №1627/11.10.2013г. на Пловдивски окръжен съд,въззивно гражданско отделение,девети състав,постановено по гр.д.№3482/2011г. по описа на същия съд,с което се отхвърля молбата с вх.№9656/05.08.2013г. на К. А. К.,чрез пълномощника й адвокат В. Р. за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното решение №546/02.04.2012г. по в.гр.д.№3482/2011г. по описа на Пловдивски окръжен съд,в частта на припадащите се идеални части от поземления имот към СОС №00702.513.73.1.5.,като неоснователна.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че молителката К. А. К.,е поискала на основание член 247,ал.1 ГПК,с подадената от нея молба вх.№9596/05.08.2013г. по делото,да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка,която според последната е налице в постановеното въззивно решение по делото,с което се извършва делбата,изразяваща се в погрешно изчисляване на прилежащите общи части на допуснатия до делба самостоятелен обект в сграда с кадастрален идентификатор №00702.513.73.1.5. от общите части на сграда и от ПИ №00702.513.73.Съдът е посочил,че на основание член 271,ал.1 пр.1 ГПК,с постановеното основно решение, въззивният съд е отменил решението на първоинстанционния съд в частта му,в която процесните делбени имоти са били възложени по реда на член 349,ал.2 ГПК на съделителите,като при извършване на разпределение на същите имоти по реда на член 353 ГПК се е основал на допуснатата на основание член 195,ал.1 ГПК съдебно-техническа експертиза,по която неоспореното от страните в първоинстанционното производство заключение на вещото лице от 02.09.2010г.,е прието в с.з. на 17.09.2010г.,вкл. и в частта на разпределение на общите части.В резултат на това,съдът е стигнал до извода,че след като както в мотивите на решението,така и в диспозитива на същото,припадащите се идеални части са възпроизведени съобразно депозираното им изчисление по тяхното разпределение в заключението,поради което в постановения съдебен акт не е налице несъответствие с формирана вола на съда и обективирането й с диспозитива на решението.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторът заявява/цитирам/:
„Обжалваното решение съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси,които са в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото.
При постановяване на решението съдът се е произнесъл по следните въпроси:
1.Длъжен ли е съдът да възприема заключението на вещото лице?
2.Длъжен ли е съдът да преценява експертното заключение във връзка с останалите доказателства по делото и да назначи допълнително или повторно заключение за изясняване на релевантните за правния спор факти,ако депозираното заключение не е достатъчно пълно и ясно или е необосновано и възниква съмнение в правилността му?
3.”Очевидна фактическа грешка” или „непълно решение” се явява несъответствието между размера на делбената вещ/предмета на делото/ в решение по допускане на делбата по член 344 от ГПК и решението за извършване на делбата по член 349,ал.2 от ГПК?
4.По какъв ред следва да се отстрани несъответствието между размера на делбената вещ/предмета на делото/ в решение по допускане на съдебна делба по член 344 от ГПК и решението за извършване на делбата по член 349 ал.2 от ГПК?
Тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС изразена в Решение №168/02.08.2013г. по гр.д.№580 по описа за 2012г.,на ІVго на ВКС и Решение №20/09.03.2011г. по т.д.№311/2010г. на ІІ-ро ТО на ВКС.Тези въпроси са и от значение за развитието на правото,тъй като по тях липсва съдебна практика от която да се ръководят съдилищата при прекратяване на съсобственост в производство по съдебна делба.”
Съгласно въприетото в т.1 на Тълкуванелно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК,касаторът е длъжен точно и ясно да формулира правния въпрос от значение за изхода на делото и който е обусловил правните изводи на съда,като ВКС не е задължен да го изведе от изложението му по член 284,ал.3,т.1 ГПК,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Очевидно формулираните въпроси в изложението на касатора,цитирано изцяло по-горе,са напълно неотносими към приетото от въззивния съд с решаващите мотиви на постановеното в производството по член 247,ал.1 ГПК решение.По-скоро те са свързани с изводите на съда,направени с произнасянето му с въззивното решение №546/2.04.2012г. по гр.д.№3482/2011г. по описа на Пловивдивски окръжен съд,което е било оставено в сила с решение №102/19.07.2013г. на ВКС,Іго,постановено по гр.д.№490/2012г. по описа на същия съд,след което е постъпила на 05.08.2013г. молбата за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка на горепосоченото въззивно решение.
Ето защо,с изложените от касатора въпроси,които са неотносими към обжалваното въззивно решение,всъщност не е налице формулиран правен въпрос от касатора,който да е от значение за изхода на делото и да е обусловил правните изводи на съда,поради което не следва да са налице твърдяните от последния хипотези за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1627/11.10.2013г. на Пловдивски окръжен съд,въззивно гражданско отделение,девети състав,постановено в гр.д.№3482/2011г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: