ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 86
София, 06.02.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 61/ 2009 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на ЗПАД “Д” АД – гр. С. срещу Определение № 914 от 13. ХІ.2008 г. по ч.гр.д. № 2180/ 2008 г. на Софийски апелативен съд. По изложените съображения, че е неправилно, жалбоподателят иска определението да се отмени и да се постанови друго, с което да се отмени допуснатото обезпечение. Жалбоподателят поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК – въпросът за допускане обезпечение на бъдещ иск срещу застраховател (и най-вече преценката на обезпечителната нужда и за вероятната основателност на иска) се решава противоречиво от съдилищата, в подкрепа на което представя копия от Определение от 29.І.2007 г. по ч.гр.д. № 449/ 2007 г. на САС и от Определение № 161 от 22.І.2007 г. по ч.гр.д. № 132/ 2007 г. на Пловдивски ок ръжен съд.
Ответницата по частната жалба В. С. Г. – от гр. С. по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на частната жалба, като обосновава, че са налице предвидените в закона условия за допускане на обезпечение на бъдещ иск и не изразява становище по основателността на искането за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение и че обжалваемият интерес пред въззивната инстанция не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, на основание чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е оставена без уважение частна жалба на “ ЗПАД “Д” АД – гр. С. срещу Определение от № 267 от 27.VІ.2008 г. по гр.д. № 558/ 2008 г. на Пернишки окръжен съд, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск за неимуществени вреди по чл. 226 ал. 1 КЗ, предявен от В. С. Г. – от с. Л., Пернишка община срещу ЗПАД “Д” АД – гр. С., с цена 200 000 лв. Изложени са съображения, че на прекия причинител на ПТП, в резултат на което е причинена смъртта на дъщерята на молителката, с влязла в сила присъда е наложено наказание, и е уважен за 200 000 лв. гражданският иск, въз основа на което съдът е приел, че бъдещият иск е допустим, увреденият не е удовлетворен чрез плащане, поради което може да търси обезщетение и пряко от застрахования – ищцата има интерес от обезпечението. Съдът е упражнил правото си на преценка и е допуснал обезпечението без внасяне на гаранция. Направил е извод, че е налице обезпечителна нужда, като елемент от “интереса от обезпечаването”, която не следва да се доказва във всички случаи и такава обезпечителна нужда няма да е налице, когато липсата е очевидна – при бъдещ иск за парично вземане в минимален размер, насочен срещу банка. Съдът е заключил, че финансовото състояние на ответника е въпрос на доказване и че в случая ответникът не е установил запорирането на посочените банкови сметки да е застрашило дейността му с оглед евентуално причинени вреди.
Касационно обжалване на така постановеното определение не следва да се допусне, тъй като разрешения от въззивния съд правен въпрос: следва ли срещу застраховател – ответник по бъдещ иск – да се допуска обезпечение на иска с обезпечителна мярка запор на негови сметки, който въпрос е съществен, може да се решава противоречиво от съдилищата, което се установява от представените от жалбоподателя определения, но с обжалваното определение въззивният съд е решил въпроса в съответствие с постоянната практика на ВКС по този въпрос.
Непротиворечива е съдебната практика, че предпоставките за допускане на обезпечение на иска са посочени в чл. 391 ал. 1 ГПК – т. 1 ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или т. 2 ако бъде представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД и че за да допусне обезпечение на иска, съдът трябва да установи, че ищцата има право на иск (предявеният иск да е допустим и вероятно основателен – да е подкрепен с доказателства) и че е налице интерес от обезпечаване на иска (нужда от обезпечаване).
В случая от данните по делото може да се направи извод, че е допустим бъдещият иск, който междувременно е предявен и уважен за сумата 200 000 лв. с невлязло в сила решение, който иск е бил вероятно основателен към датата на искането за допускане на обезпечение. В правомощията на съда, съгласно чл. 391 ал. 2 ГПК, е да задължи ищцата да представи гаранция и в случая по ал. 1 т. 1., следователно внасянето на гаранция е по преценка на съда с оглед конкретните обстоятелства и нуждата от обезпечение.
Преценката на съда относно нуждата от обезпечаване е комплексна – съдът, когато прави тази преценка, може да съобрази и това коя е страната, срещу която се иска обезпечение, и какво е финансовото й състояние, но не изолирано, а с оглед и на останалите обстоятелства, които са от значение за тази преценка – размера на претендираното вземане, каква е практиката на страната и дали когато дължи изпълнение, доброволно го осъществява и др. При доказана обезпечителна нужда не може да се откаже обезпечение срещу ответника само защото се касае за застрахователно дружество с добро финансово състояние. Както е посочил и въззивният съд, липсата на нужда е очевидна, когато за иск за парична сума в минимален размер, искането за обезпечение на иска е насочено срещу банка. Финансовото състояние на длъжника не съставлява отделно обстоятелство при преценката налице ли е обезпечителна нужда. С оглед обезпечителната нужда на молителката, наложената на ответника обезпечителна мярка е оправдана.
Поради изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 914 от 13. ХІ.2008 г. по ч.т.д. № 2180/ 2007 г. на Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: