4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 86
София, 06.02. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети февруари, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 3842 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано по касационна жалба на Г. Л. Х. от [населено място], чрез адвокат Д. Ш. от АК-К., срещу решение № 129 от 03.07.2018 г. по в.гр.д. № 111/2018 г. на Окръжен съд Кърджали, с което се отменя решение от 28.03.2018 г. по гр.д. № 12/2018 г. на Районен съд Ардино и е отхвърлен предявения иск на Г. Л. Х. против В. С. Ч., за обявяване на предварителния договор от 18.10.2017 г. за покупко-продажба на недвижим имот, за окончателен на основание чл.19, ал.3 ЗЗД.
Касационната жалба съдържа доводи за неправилност и допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила, а в изложение към жалбата се поддържа, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса – „Налице ли е нищожност по смисъла на чл.26, ал.1, пр. второ от ЗЗД – сключен при заобикаляне на закона, на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен при свободно договаряне между физически лица, държавни служители, придобит от продавача при преференциални условия по реда на ведомствена Наредба за продажба на недвижими имоти, когато купувача е придобил веднъж имот по същия ред, и от същото ведомство, без наличие на предварителна уговорка между тях за споделяне на обща цел за постигане на един непозволен резултат”, който според касатора е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото (чл.280, ал.1, т.3 ГПК).
От ответника по касационната жалба В. С. Ч. не е постъпил писмен отговор.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че страните са сключили предварителен договор от 18.10.2017 г. за покупко-продажба на апартамент в [населено място], включен в протокол от 03.10.2017 г. на Комисия за разглеждане на преписки за продажба на жилища от фонда на Министерство на отбраната за цена от 8500 лева. Съдът е установил, че продавачът /ответник по делото/ е придобил право на собственост върху апартамента с договор от 21.12.2017 г., но ищецът е закупил ведомствено жилище по същия ред през 2015 г., поради което направеното възражение за нищожност на сключения предварителен договор е основателно, тъй като купувачът няма право на второ ведомствено жилище съгласно чл.4 от Наредбата за продажба на жилища, гаражи и ателиета от жилищния фонд на Министерството на отбраната, които се намират в населени места, в които няма структури на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и на Българската армия. Според мотивите на решението, предварителният договор съдържа съществените условия на окончателния договор да се прехвърли правото на собственост на недвижим имот срещу цена, платена от купувача при подписване на договора, но като сключен при заобикаляне на закона е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД.
Настоящият състав на Върховният касационен съд намира, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване поради следните съображения: Поставеният в изложението въпрос, налице ли е нищожност поради заобикаляне на закона по чл.26, ал.1 ЗЗД на предварителен договор за закупуване на ведомствено жилище от служител на същото ведомство, който вече е придобил в собственост друг имот по този ред, но няма изрична уговорка между тях за постигане на непозволен резултат, не обуславя изхода на делото, тъй като отговорът му е свързан с преценка на конкретни обстоятелства по делото и в този смисъл няма характеристиката на правен въпрос като общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Възивната инстанция по същество е приела за доказано, че страните са обвързани от предварителен договор за продажба, а продавачът е получил цената на обещания имот при подписване на договора, без да е спорно, че купувачът вече е закупил жилище по реда на Наредба за продажба на жилища, гаражи и ателиета от жилищния фонд на Министерство на отбраната, поради което ищецът няма право да закупи второ жилище по същия ред. Тези изводи не могат да бъдат проверявани за необоснованост в настоящото производство, а въззивното решение е постановено в съответствие със съдебната практика на ВКС, че когато отделните уговорки между страните са обективирани по начин, че при тълкуването им няма съмнение, че правото да се иска прехвърляне на имота е упражнено с плащането на продажната цена, предварителния договор следва да се обяви за окончателен, доколкото не се преследва непозволен или забранен от закона резултат. Сделката е сключена при заобикаляне на закона, когато забранена от закона цел се постига с позволени средства; когато макар и от външна страна правната форма да е спазена, целта е чрез нея да се постигне един непозволен или забранен от закона резултат. Сключената при заобикаляне на закона сделка е поначало позволена – недопустима е нейната по-далечна цел /В този смисъл са решение по гр.д. № 621/2009 г. на ВКС, ІV г.о., решение по гр.д. № 1207/2010 г. на ВКС, ІV г.о., решение по гр.д. № 111/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение по гр.д. № 1057/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о./.
Въззивният съд е приел в случая, че е налице хипотезата на нищожност при заобикаляне на закона по чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД, тъй като предварителният договор за покупко-продажба на недвижим имот съдържа съществените условия на окончателния договор, но с него се преследва непозволен от закона резултат – покупката на второ жилище на същата цена чрез друго лице, което има право да придобие имот от жилищния фонд на Министерството на отбраната по специалния ред на преференциални цени. Съдът е тълкувал волята на страните в съответствие с практиката на Върховния касационен съд, според която при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните – върху какво те са се споразумели и какъв правен резултат трябва да бъде постигнат; отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка да се схваща в смисъла, произтичащ от целия договор, с оглед целта му, обичаите в практиката и добросъвестността – какви са и как се съчетават отделните правомощия на страните (решение по гр.д. № 215/2012 г. на ВКС, IV г.о., решение по гр.д. № 1476/2011 г. на ВКС, ІV г.о. и решение по гр.д. № 222/2009 г. на ВКС, ІV г.о.,).
След като съдебната практика е уеднаквена и липсват аргументи за необходимостта да се изменени съществуващата или да бъде създадена нова съдебна практика по тълкуването и прилагането на конкретни разпоредби на закона, не може да се приеме, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Отделно от това, когато се твърди, че е необходимо да се създаде съдебна практика по определен въпрос също следва да се изложат съображения в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречието на конкретните правни норми, чието тълкуване се иска. В случая, не са изложени съображения в посочения смисъл, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 129/03.07.2018 г. по в.гр.д. № 111/2018 г. на Окръжен съд Кърджали.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.