О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 86
София, 09.02. 2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1259 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Х. П. Д. чрез адвокат Р. П. и адвокат К. Е. срещу решение № 7799/21.11.2012 г. на Софийски градски съд /СГС/, ГО, ІV „В” въззивен състав по гр.д. № 5633/2012 г., с което е потвърдено уважително решение на Софийски Районен съд /СРС/ по иск на Г. фонд /ГФ/ срещу настоящия касатор по чл.288 ал.12 КЗ за сумата 13415.32 лв. със законните последици.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – ГФ оспорва допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред СРС е предявен иск от ГФ срещу Х. П. Д. по чл.288 ал.12 КЗ за сумата 13415.32 лв. – заплатено от ГФ обезщетение за неимуществени вреди на Б. Г. П. от ПТП, настъпило на 14.10.2009 г. по вина на ответника, управлявал МПС без задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. За да потвърди уважителното решение на СРС по предявения иск на ГФ по чл.288 ал.12 КЗ СГС е приел, че са налице предпоставките за уважаване на регресния иск на ГФ срещу делинквента – ответник: процесното ПТП е реализирано по вина на ответника и от него са настъпили неимуществени вреди на трето лице, на което ГФ е заплатило на 16.03.2006 г. сумата 7000 лв. – главница и 5970.32 лв. изтекла законна лихва до 16.03.2006 г., както и разноски от 445 лв. Този извод е направен с оглед представените по делото доказателства: съдебно решение от 14.02.2006 г. на САС, ТО по гр.д. № 1553/2005 г., уважаващо иск на пострадалата П. срещу ГФ по чл.88 т.1 б.”б” ЗЗ /отм./ за сумата 7000 лв. главница със законна лихва от 14.10.1999 г.; запорно съобщение до ГФ във връзка с издаден изпълнителен лист за присъдените в това решение суми и образуваното изп.д. № 465/2006 г. при ДСИ; заключение на ССЕ и преводно нареждане за изплатени от ГФ суми по сметка на ДСИ общо в размер на 13415.32 лв. както и писмо-покана от ГФ до настоящия касатор за заплащане на платената от ГФ сума. СГС е приел за неоснователно възражението на ответника за погасяване на иска по давност при съобразяване с т.14 от ПП на ВС № 7/04.10.1978 г., с оглед на което регресните искове се погасяват с обща петгодишна давност по чл.110 ЗЗД при начален момент изплащане на застрахователното обезщетение на правоимащите лица, а в случая този срок не е изтекъл – при дата на плащане 16.03.2006 г. и предявяване на иска 19.04.2010 г. Според СГС искът на ГФ е основателен в пълен размер, включващ платени главница от 7000 лв. и изтеклата до плащането законна лихва, тъй като с посоченото по-горе решение на САС ГФ е осъден да заплати на пострадалата главница от 7000 лв. и законни лихви от датата на деликта до окончателното плащане на обезщетението, които според ССЕ са в размер на 5970.32 лв., към която сума следва да се прибавят и платените разноски от 445 лв., тъй като съгласно чл.288 ал.12 изр.1-во вр. ал.8 КЗ разноските за определяне и изплащане на обезщетението са за сметка на виновния водач.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
В настоящия случай касаторът е формулирал следните въпроси: 1. „Следва ли да отговаря причинителят на увреждането за недобросъвестното поведение на Гаранционния фонд, който е отказал неоснователно да извърши плащане на застрахователното обезщетение и по този начин дължимата сума се е увеличила с натрупаната лихва?” 2. „Регресен иск ли е претенцията за заплащане на лихвата за забава, която Гаранционния фонд е осъден да заплати и погасяват ли се тя с тригодишна давност?” Въпросите имат връзка със спора, но са некоректно поставени, с оглед изложените от СГС съображения по спора и изразяват искане на касатора за погасяване с различна давност на платените главница и лихва, включени в общата сума на предявения регресен иск. Няма данни за обективиран неоснователен отказ от изплащане на присъдените суми от ГФ на пострадалата П.. Същевременно с оглед направеното възражение от ответника в настоящото производство за изтекла давност СГС е обсъдил същото и е изложил съображенията си за липса на изтекла давност с оглед приет начален момент на същата с изплащането на застрахователното обезщетение на пострадалата, а именно 16.03.2006 г. и предявяване на иска по чл.288 ал.12 КЗ на 19.04.2010 г., при което не е изтекла петгодишна давност по чл.110 ЗЗД. Този извод е съобразен с т.14 от ПП на ВС № 7/04.10.1978 г., в което не се прави разграничение за различна давност на платеното обезщетение като главница и лихва. Изводът, че плащането на обезщетението е начален момент, от който започва да тече петгодишния давностен срок за упражняване на регресното право е възприет и в съдебната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК. /р. № 178/21.10.2009 г. по т.д. № 192/2009 г., р. № 173/30.10.2009 г. по т.д. № 455/2009 г., р. № 53/16.07.2009 г. по т.д. № 356/2008 г./. По отношение на втория въпрос следва да се посочи още, че ГФ е осъден да заплати главница и законна лихва върху нея, считано от датата на деликта до окончателното плащане, точно това е платено от ГФ, респ. в този размер е уважен и предявения регресен иск по чл.288 ал.12 КЗ, включително и за направените разноски в производството, платени от ГФ /чл.288 ал.12 изр.1-во вр. ал.8 КЗ/. Следва да се посочи, че по така формулираните въпроси липсва и допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, доколкото представените решения не касаят регресен иск, какъвто е предявен в настоящия случай, а пряк иск на пострадалия срещу застраховател по чл.407 ал.1 ТЗ /отм./ – р. № 72/30.04.2009 г. на ВКС, ІІ ТО, както и пряк иск на пострадал срещу ГФ по чл.288 ал.1 т.1 КЗ – р. № 782/16.05.2011 г. на САС, за което няма и данни да е влязло в сила /т.3 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на СГС.
На основание чл.78 ал.8 ГПК вр. чл.9 ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения касаторът следва да заплати на ответника по жалбата направените и поискани разноски в размер на 500 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 7799/21.11.2012 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV „В” въззивен състав по гр.д. № 5633/2012 г.
ОСЪЖДА Х. П. Д. с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица] да заплати на основание чл.78 ал.8 ГПК на Г. фонд със седалище в [населено място], [улица] сумата от 500 лв. /петстотин лева/ юрисконсултско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.