О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 86
гр. София, 15.02.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на девети февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 897 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца „С” ЕООД, гр. С. чрез процесуалния му представител адв. Д срещу решение № 1* от 20.05.2009г. по гр. д. № 1604/2008г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 3 състав, с което е оставено в сила решение от 09.05.2008г. по гр. д. № 1312/2007г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, 4 състав. С първоинстанционния съдебен акт е отхвърлен предявеният от „С” ЕООД, гр. С. срещу „М” АД, гр. С. иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен договора за лизинг, сключен на 19.07.2005г. относно прехвърляне на собствеността на лек автомобил марка БМВ, модел 645 ЦИ, шаси № WBAFH71060B291160 с нов регистрационен № С* като неоснователен и ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 64, ал. 2 ГПК /отм./ сума в размер 3 250 лв. – разноски по делото.
Касаторът прави оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Касаторът релевира довод, че съдът се е произнесъл по релевантни материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС: въпросът по тълкуването и прилагането на чл. 87, ал. 4 ЗЗД противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение № 1279/28.10.1999г. по гр. д. № 553/1999г. на ВКС, V г. о. и решение № 999/24.10.1995г. по гр. д. № 737/1995г. на ВС, ІІ г. о.; въпросът за начина на извършване на преценката дали частично неизпълненото е незначително в сравнение с интересите на кредитора е в противоречие с ППВС № 3/29.03.1973г.; въпросът дали договорът съдържа белезите и съществените условия на договор за покупко-продажба или договор за лизинг е решен в противоречие с определение № 66/05.11.2008г. по т. дело № 431/2008г. на ВКС, ТК. Касаторът поддържа становище, че съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: при уговорена клауза за изкупуване на лекия автомобил в договора за лизинг и заплатена цена над 90%, губи ли право лизингополучателят да получи собствеността върху автомобила; начина на определяне на критерия „значителност или незначителност” с оглед интереса на кредитора; връчена ли е валидно нотариална покана рег. № 12396/2007г. на нотариус рег. № 033 с район на действие СРС съобразно разпоредбата на чл. 48 ГПК /отм./.
Ответникът „М” АД, гр. С., чрез процесуалния си представител адв. Д оспорва касационната жалба и поддържа становище, че същата е недопустима, евентуално неоснователна. Релевира доводи, че посочените в касационната жалба решения на ВКС са неотносими към конкретния спор, а последният не е решен в противоречие с тях: 1/ решение № 1279/28.10.1999г. по гр. д. № 553/1999г. на ВКС, V г. о. касае разваляне, а не прекратяване на договора и в настоящия случай е налице договор за оперативен лизинг, който е договор с периодично изпълнение, поради което неговото разваляне няма обратно действие; уговорката, че лизингодателят има право да прекрати едностранно с незабавен ефект договора и да обяви неиздължени суми по договора за изискуеми при забава в плащането от страна на лизингополучателя с повече от 7 дни, на която и да е дължима обща месечна лизингова вноска, изцяло или частично, или забава с повече от 7 дни на плащането на всяка друга дължима сума, не противоречи на чл. 87, ал. 4 ЗЗД; 2/ решение № 999/24.10.1995г. по гр. д. № 737/1995г. на ВС, ІІ г. о. касае разваляне на договор с продължително изпълнение, а не прекратяване на договор с периодично изпълнение; 3/ решението не противоречи на ППВС № 3/29.03.1973г., тъй като въззивният съд е преценил „незначителността” на неизпълнението с оглед „обективните дадености”; 4/ определение № 66/05.11.2008г. по т. дело № 431/2008г. на ВКС, ТК е неприложимо, тъй като същото се отнася до предварителен договор. По отношение на посоченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК ответникът счита, че въпросът „кое при договора за лизинг представлява интерес на кредитора – лизингодател – общата лизингова цена или стойността на отделната лизингова вноска” не е съществен, а е въпрос на конкретна преценка на фактическата обстановка. Въпросът за връчване на нотариалната покана е с неясна формулировка.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от страните доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от съществено значение за решаване на спора между страните и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи, съобразно данните по делото и с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
За да стигне до извод, че предявеният иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е неоснователен, въззивният съд е приел, че сключеният между ответника „М” АД, гр. С. и трето лице „Е” ЕООД, гр. Б. договор няма белезите и не съдържа съществените условия на договор за покупко-продажба, а на договор за лизинг, както и че страните по него не съвпадат със страните, които следва да бъдат по окончателния договор за покупко-продажба. Изложени са съображения, че процесният договор не може да бъде обявен за окончателен, доколкото към момента на подаване на исковата молба същият не съществува в правния мир поради неговото прекратяване. В тази насока е констатирано, че към 07.06.2007г. ищецът е имал неизплатена лизингова вноска № 22 в размер 2 901,78 евро и неустойка в размер 495,62 евро, падежът на вноска № 22 е настъпил на 19.05.2007г. и с нотариална покана, получена от ищеца на 15.06.2007г., ответникът е прекратил договора съгласно чл. 35, ал. 1, т. 1 от него. Решаващият съдебен състав е възприел доводите на ответника, че възражението за незначителност на неизпълнението е неоснователно, доколкото същото се преценява с оглед размера на всяка отделна лизингова вноска, а не с оглед на цялата наемна цена. В подкрепа на този извод е изложил, че страните са уговорили възможност за прекратяване на договора, когато определена лизингова вноска е платена на падежа, но частично.
Посочените от касатора материалноправни въпроси са от значение за решаването на спора, тъй като са относими към твърдените от ищеца факти и обстоятелства и възраженията на ответника и въз основа на тях въззивният съд е изградил правните си изводи по същество.
Критерият за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК се отнася до хипотезата, когато правният въпрос от значение за спора в обжалваното въззивно решение е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Посочената разпоредба включва тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС, тълкувателни решения на ОСГК на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ /отм./, тълкувателни решения на ОСГТК, ОСГК, ОСТК или решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Въпросът за начина на определяне на критерия „значителност или незначителност” с оглед интереса на кредитора е решен в противоречие с практиката на ВС, обективирана в ППВС № 3/29.03.1973г., тъй като въззивният съд не е преценил „незначителността” на неизпълнението с оглед „обективните дадености”, не е съобразил вида на договора за лизинг /финансов или оперативен/ и неговата цел и в този смисъл е тълкувал и приложил разпоредбата на 87, ал. 4 ЗЗД в противоречие с практиката на ВКС и ВС. По този въпрос следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Неразривно свързани с посочения въпрос са въпросите: дали критерият „незначителност” следва да се преценява с оглед размера на всяка отделна лизингова вноска или с оглед размера на лизинговата цена; незначителен ли е интереса на лизингодателя по смисъла на чл. 87, ал. 4 ЗЗД при забавено плащане на една от последните лизингови вноски при извършено плащане в размер над 90% от цената на автомобила. На тези въпроси касационната инстанция следва да даде отговор с решението.
Поради това, че посочените и приложени решение № 1279/28.10.1999г. по гр. д. № 553/1999г. на ВКС, V г. о., решение № 999/24.10.1995г. по гр. д. № 737/1995г. на ВС, ІІ г. о. и определение № 66/05.11.2008г. по т. дело № 431/2008г. на ВКС, ТК не попадат в кръга на съдебните актове по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, макар решенията да са постоянна, но не и задължителна съдебна практика, позоваването на противоречие с тях е неоснователно.
Въпросът дали договорът съдържа белезите и съществените условия на договор за покупко-продажба или договор за лизинг е конкретен, зависи от договорните клаузи и представените доказателства, поради което по него съдът дължи произнасяне с решението.
Въпросът дали нотариална покана рег. № 12396/2007г. на нотариус рег. № 033 с район на действие СРС е връчена съобразно разпоредбата на чл. 48 ГПК /отм./ е въпрос на конкретна преценка на доказателства и по него съдът дължи произнасяне с решението по същество.
По изложените съображения Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 20.05.2009г. по гр. д. № 1604/2008г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 3 състав.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер 2 421,90 лв. по сметка на ВКС на РБ, при неизпълнение на което задължение касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.