О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 86
гр. София, 19.11.2008 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІV гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ РИКЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова гр. д. № 2975/2008 год. по описа на Върховния касационен съд и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 17 от 20.02.2008 г. по гр. д. № 350/2007 год. на Разградския окръжен съд е оставено в сила първоинстанционното решение от 13.07.2007 год. по гр. д. № 1318/2006 год. на Разградския районен съд, с което са отхвърлени предявените от “В” Е. , гр. Р. против Е. “Е” – с. Р., община Р. искове за отстъпване собствеността и предаване на владението от ответника на вътрешните водопреносни мрежи на селата К. и Р. и за преустановяване на неправомерните му действия, за заплащане на обезщетение в размер на 6 750 лв. за неправомерно ползуване на водопреносните мрежи за периода от 6.11.2000 год. до 6.11.2006 год. и за заплащане на пропуснати ползи в размер на търговската печалба от 840 лв. за периода от 31.11.2001 год. до 6.11.2006 год.
Решението се обжалва с касационна жалба от ищеца, който поддържа становище за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли за отмяната му.
За да се допусне до разглеждане касационната жалба, подадена на 24.03.2008 год., т. е. след влизане в сила на ГПК следва да са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставки – с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос и той да е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, да е решаван противоречиво от съдилищата – т. 2 или да е от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото – т. 3, както и да не е изключено от касационен контрол, съгласно обжалваемия интерес – чл. 280, ал. 2 ГПК. Въззивният съд е указал на касатора да отстрани констатираната нередовност на жалбата по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и в изпълнение на това указание е представено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване на решението. В същото е посочено това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без да е обосновано наличието му, а съдържанието на изложението представлява обосноваване на касационните основания по чл. 281 ГПК.
За да е допустимо касационното обжалване на въззивното решение на посоченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, същият е следвало да посочи решения от съда съществен според него материалноправен или процесуален въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В случая жалбоподателят е изложил становище, че “самоволното завземане и експлоатиране на държавна собственост и то за дейност, свързана не само с търговски, но и със социални функции, представлява опасен прецедент с непредвидими последици”, но това изложение не представлява формулирането на същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл. Предмет на спора е било правото на собственост върху водопреносните мрежи в двете села, по който въззивният съд се е произнесъл, въз основа преценката и анализа на предствените по делото доказателства, приемайки, че ищцовото дружество, сега касатор, не е установил твърденията си, че той е техен собственик. Обсъдил е данните за изграждане на мрежите, записването им в инвентарната книга на държавното предприятие “ВиК”, клон И. , като е установено различие при записването с действително изградената мрежа., както и липса на доказателства за основанието за това записване. Поради това и при липсата на доказателства за правоприемство на ищцовото дружество от държавното предприятие, както и данни за включване на спорните водопреносни мрежи в капитала му при преобразуването, въззивният съд е приел за неоснователен иска му за собственост. При това положение и при липсата на формулиран съществен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, то и настоящата инстаниця не би могла да прецени неговото значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Касаторът не се позовава на налична противоречива практика, чието предоляване да се цели с допускане на касационното обжалване, нито установена неправилна практика по прилагането на закона, нито на липса на такава, за да бъде създадена тя, с което ще е налице принос за развитието на правото. За да е налице поддържаната предпоставка за допускане на касационно обжалване не е достатъчно цитиране на законовата разпоредба, а наличие на обосноваването й, което не е налице в случая, поради което и не следва да се допуска обжалването на въззивното решение поради липсата на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 17 от 20.02.2008 год. по гр. д. № 350/2007 год. на Разградския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: