О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 86
гр. София , 06.02.2009 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО отделение, в закрито заседание четвърти февруари , две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Бонка Дечева
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 3104/2008 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Б. С. Ц. е подал касационна жалба срещу решение № 26 от 5.02.2008 г. по гр.д. № 845 от 2006 г. на Плевенския окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 327 от 12.01.2006 г. по гр.д. № 159 от 2006 г. на Червенобрежкия окръжен съд и е отхвърлен иска по чл.108 ЗС за вторият жилищен етаж от двуетажната сграда и за 1/8 ид.ч. от дворното място ведно с постройки и подобрения , съставляващо УПИ * от кв.67 по плана на гр. К.. В жалбата инвокира доводи за неправилност на решението съгласно чл.281, т.3 ГПК като основно счита, че са допуснати груби процесуални нарушения при преценка на доказателственият материал, в конкретност неправилно е ценена доказателствената сила на невписаният проктокол за съдебна делба. Навежда оплаквания за нарушения на материалния закон при преценка на възникването на правото им на собственост .
В касационната жалба и направеното допълнение, в което макар и неясно се подържа, че съдът се е произнесъл по съществен процесуален въпрос за преценка на доказателствата в тяхната съвкупност и по съществен материално правен въпрос относно възникналите правоотношения между съделителите по невписаният договор за съдебна делба, който бил зачетен в противоречие с трайната съдебна практика на ВКС. Касатора не сочи конкретни решения, обективиращи твърдяната от него практика.
Ответника В. С. Ц., който има процесуалното качество на съищец е изразил становище за основателност на касационната жалба , без да привежда аргументи за допустимостта на касационната проверка.
Ответника Ц. П. К. не е оспорил оплакванията в касационната жалба , но е представил становище, което е нарекъл “частна жалба”, в което е отразил отношението си по водения съдебен процес.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК , срещу въззивно решение, което е неблагоприятно за страната, подлежи на касационно обжалване и е с обжалваем интерес над 1000 лв. , поради което е допустима.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че касационната жалба на Б. С. Ц. срещу решение № 26 от 5.02.2008 г. по гр.д. № 845 от 2007 г. на Плевенския окръжен съд НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА защото не са налице изложените от жалбоподателя условията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Б. С. Ц. и В. С. Ц. са предявили срещу В. П. К. и Ц. П. К. иск по чл.108 ЗС за ? ид. част от двуетажната сграда и за 1/8 ид.ч. от дворното място ведно с постройки и подобрения , съставляващо УПИ * от кв.67 по плана на гр. К., като са поискали прилагането на правната последица на чл.431, ал.2 ГПК/отм./ за отмяна в рамките на притежаваната от тях идеална част от имота на нотариален акт № 168 ,т.04, н.д. № 1* от 1997 г. , установяващ правото на собственост на двамата ответници, за всеки от тях на реален обект от него. В исковата молба подържат, че е налице съсобственост , която е възникнала по наследство от покойната им наследодателка и тяхна майка М, сестра на ответниците , поч. на 18.08.2002 г./у-ние за наследници № от 2002 г./ и оставила тях двамата нисходящи като наследници. Ответниците Б. С. Ц. и В. С. Ц. са братя на покойната им майка и процесният имот е наследствен от техните общи наследодатели П. В. К. и С. Й. К. /у-ние за наследници № от 19.08.1997 г. Плевенския окръжен съд е намерил иска за основателен за ? идеална част от първият етаж на сградата и за 1/8 ид.ч. от дворното място върху която е изградена и е отхвърлил иска за втория етаж и другата идеална част от мястото с подобренията .
При постановяване на решението се е съобразил със следното: Пено В. К. и С. Й. К. са съпрузи и от брака си са имали четири деца : Б. С. Ц., В. С. Ц., М. П. К. и И. П. К. На 12.04.1971 г. е починала С. Й. К. и е оставила посочените по-горе лица –низходящи и съпруг като свои наследници, които са сключили договор за съдебна делба , одобрена по гр.д. № 514 от 1975 г. по описа на К. районен съд. По силата на тази делба В. П. К. става изключителен собственик на вторият жилищен етаж от сградата и на ? ид.ч. от стопанските постройки, подобренията и дворното място, върху което е изградена сградата , съставляващо парцел **** от кв.67 по плана на гр. К. който е идентичен с парцел **** от кв.67 от същия град с. у-ние № 846 от 2003 г./. По този протокол първият етаж и другата ? от мястото са предоставени на бащата П. К. Наследството на П. К. се открива на 2.02.1984 г./у-ние за наследници № от 1997 г./ и представлява първия етаж от сградата и ? ид.ч. от дворното място с насажденията и подобренията. В делбения протокол е отразено , че страните нямат сметки за уреждане във връзка с имота. На 16.01.2005 г. е починал ответника В е оставил наследници по съребрена линия страните по делото и И. П. К. / у-ние № 210 от 11.05.2005 г. /, който не е участник в производството. Представен е и договор от 1.10.2003 г. за продажба на наследство от В. П. К. на Ц. В. К. , който е нотариално заверен под № 2* По правната характеристика и валидността на този договор въззивният съд не се е произнесъл. Относно продажбата на наследство важат правилата на чл. 212 ЗЗД, според които продажбата трябва да бъде извършена писмено със заверени нотариално подписи на договарящите, което в случая е и сторено. Така извършената продажба на наследство е действителна независимо от това, дали в наследството има недвижими имоти, а в случая такъв е останалият в наследство имот на П. К. , представляващ първият етаж и ? идеална част от дворното място, ведно с подобренията и стопанските постройки. Разпитаните свидетели установяват, че фактическата власт върху имота се осъществява към момента от ответника Ц. При посочената фактическа обстановка въззивният съд е уважил иска по чл.108 ЗС в рамките на правата , които майката М. К. е имала по наследство от своя баща П, притежаващ първият етаж и ид.ч. от дворното място по силата на цитираният договор за делба , който е породил своите права макар да не е бил вписан. При постановяването на решението съдът се е съобразил с трайната съдебна практика за обсъждане на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност и правилно е съобразил, че договора за съдебна делба, с който е прекратена съсобствеността , възникнала по наследяване от С. К. е породил правни последици. Вписването на този договор има оповестително значение, но не се отразява на неговата валидност , поради което законосъобразно е бил зачетен при установяване на правата на страните от съсобствеността, възникнала от наследството на П. К. Вторият етаж по силата на посочената спогодба е станал изключителна собственост на В. П. К. и не се е намирал в патримониума на наследството на П. К. Ищците са претендирали ревандикация на наследствените от майка си М, като дъщеря на П. К. части от имота и в тези части иска е бил уважен , т.е. решението е било съобразено със заявеното спорно материално право. Спора е решен в съответствие с трайната съдебна практика и наведените доводи да допустимостта на касационната проверка на решението не бяха установени.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО обжалване на въззивно решение № 26 от 5.02.2008 г. по гр.д. № 845 от 2006 г. на Плевенския окръжен съд по подадената касационна жалба от Б. С. Ц..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
.