ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 86
София, 17.11.2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети октомври, две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 3766/2008 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Р. Б., с. М., Русенска област, подадена от пълномощника и адвокат Д, срещу въззивно решение №108 от 13.03.2008 г. по гр. д. № 1143/2007 г. на Русенския окръжен съд. С него е оставено в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателката за промяна на името и на основание чл.19 ЗГР. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по съществени материалноправни въпроси, касаещи допускане промяната на собствено, бащино и фамилно име, когато важни обстоятелства налагат това, които са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т. З ГПК. Касаторите смятат, че въззивният съд в противоречие със съдебната практика е приел, че в случая не са налице важни причини за допускане на исканата промяна на имената. Обжалваното решение е необосновано, тъй като не са обсъдени всички изложени доводи. По такива случаи липсва и значителна практика на ВКС. Посочени са и са представени седем решения на районен съд и едно на окръжен съд. С едни от тях е допусната промяна на имена по реда на чл.19 ЗГР, а с други – не.
Ответниците по касационната жалба не са заявили
становище.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, III г.о. констатира следното:
Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата.
Съществува постоянна практика на ВКС по прилагането на чл.19 ЗГР, според която важни обстоятелства по смисъла на тази разпоредба са такива, които са направили лично и обществено неудобно и неподходящо за ищеца носеното на името. Всеки конкретен случай обаче се преценява отделно и не е възможно да се да даде универсално определение за „важни обстоятелства“. По тази причина и липсва основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като не се касае за противоречиво решаван въпрос от съдилищата, а за различни обстоятелства, установени по отделните дела, които в едни случаи са обусловили допускане промяна на имената, а в други – не.
Според разпоредбата на чл.280, ал.1, т. З ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под точно прилагане на закона най-общо се разбира еднообразно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователната и противоречива практика на ВКС или пък преодоляване на погрешна постоянна практика. За да бъде налице основанието за допускане на касационно обжалване – от значение за развитие на правото пък би следвало да има такова тълкуване на закона, при което ще се стигне до отстраняване на непълноти на правните разпоредби и в крайна сметка до усъвършенстване на правоприлагането.
В случая касаторът макар и да се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т. З ГПК не е развил никакви конкретни доводи в тази насока. Изложеното представлява само едно от общите основания за незаконосъобразност по чл.281 ГПК, а именно – необоснованост. То само по себе си не е основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не е относимо към съществените материалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и са от значение за точното прилагане на закона. Освен това изтъкваната от касатора необоснованост на въззивиото решение не може да се използва пряко като основание за допустимост на касационната жалба, тъй като касае нейната основателност по съществото на спора. При въведеното с ГПК/ обн. ДВ №59/20.07.2007 г./ само факултативно касационно обжалване на въззивните решения е необходимо да бъдат изпълнени и допълнителни изисквания за подбора на жалбите, които ще бъдат допуснати до разглеждането им по същество. Необосноваността на въззивното решение би могла единствено да послужи като основание за касиране поради неправилност, но не и като основание за допустимост на касационното обжалване, което пък е предварителен въпрос за селекция на жалбите. Това е така, защото тя в крайна сметка се отнася до опорочаване истинността на изводите на въззивния съд по фактите, което нс с във връзка с изискването за наличие на произнасяне по правен въпрос при липса на практика, в отклонение или при противоречива практика по приложението на закона съобразно изискването на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и нс следва да се допуска касационното обжалване на решение №108 от 13.03.2008 г. по гр. д. № 1143/2007 г. на Русенския окръжен съд.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №108 от 13.03.2008 г. по гр. д. № 1143/2007 г. на Русенския окръжен съд по касационната жалба на Е. Р. Б., с. М., Русенска област, подадена от пълномощника и адвокат Д.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.