О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 860
София 13.12.2019г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на пети ноември, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 2355/2019 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. С. Ж., [населено място], срещу решение №18 от 04.02.2019 г. по в. гр. дело №513/2018 г. на Окръжен съд – Добрич, с което е потвърдено решение № 723/ 11.07.2018 г. по гр. д. № 4281/ 2017 г. на Районен съд – Добрич в частта му, с която е била отхвърлена претенцията на касатора против Д. И. Й. за осъждането му да заплати платената от него продажна цена за придобиване правото на собственост върху недвижим имот по сключен между страните договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 47, том I, рег. 572, дело № 43 на Р. П. – помощник-нотариус по заместване при Ю. Д. – нотариус с район на действие – Районен съд – Добрич, рег. № 160 в Нотариалната камара, за горницата над уважения от районния съд размер от 800 лв. до предявения такъв от 8 568,45 лв.
Въззивният съд е приел, че разпоредбата на чл. 165, ал. 2 ГПК е изключение от общото правило на чл. 164, ал. 1, т. 3, пр. 1 ГПК и допуска събирането на гласни доказателства при наличието на т. нар. начало на писмено доказателство. Ищецът се домогвал да докаже, че изразеното в нотариалния акт съгласие за заплащане на продажна цена от 800 лв. е привидно, като страните са се съгласили на такава в размер на 8 568,45 лв. За допускането на гласни доказателства за това обстоятелство е необходимо наличието на писмени доказателства, изходящи от другата страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението й, че съгласието е привидно. Въззивният съд е посочил, че по делото не е представено обратно писмо или друг писмен документ, който да въвежда съмнение относно договорената между страните продажна цена, а заключението на вещото лице относно пазарната цена на имота по назначената икономическа експертиза не представлява такова писмено доказателство.
При тези съображения Добричкият окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваната му част.
В касационната жалба се съдържат твърдения за неправилност на въззивното решение – чл. 281, т. 3 ГПК. Поставят се следните въпроси, по отношение на които касаторът счита, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: 1. „Може ли да се приеме за начало на писмено доказателство прието по делото заключение от изготвена от изготвена съдебно-икономическа експертиза за реалната обичайна пазарна стойност на имот?“ 2. „Кога множеството писмени доказателства може да се приеме за равностойно на началото на писмено доказателство, което да създаде висока степен на вероятност изразеното съгласие да е привидно?“ 3. „Може ли да послужи за косвено доказателство за разкриване на симулацията такова, което не съдържа изявление на страната, както и самото изявление, чиято симулация се твърди?“ По тях счита, че въззивният съд е произнесъл в противоречие с решение по гр. д. № 684/2009 г. на ВКС, III г.о. и решение по гр. д. № 1338/2010 г. на ВКС, III г.о.
Ответникът по касационната жалба Д. И. Й., [населено място], чрез пълномощника си адвокат Н. Ц., оспорва жалбата. Твърди, че липсват основания за допускане на касационно обжалване, а по същество я счита за неоснователна. Прави се искане за присъждане на разноските, направени пред касационната инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №18 от 04.02.2019 г. по в. гр. дело №513/2018 г. на Окръжен съд – Добрич.
Вторият въпрос не представлява общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, съгласно приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като въззивният съд не се е произнесъл по него, съответно въпросът не е обусловил правните му изводи. При липса на общо основание за допускане на касация, Върховният касационен съд не изследва налице ли е някоя от допълнителните предпоставки.
Останалите въпроси обуславят крайното решение. Те обаче не са решени в противоречие с практиката на ВКС.
Така например според решение по гр. д. № 7253/2013 г. на ВКС, I г.о. непълният обратен документ /начало на писмено доказателство/ е случаен документ, който сам по себе си не разкрива симулативния характер на явната сделка, но съдържа изявления на страната относно факти и обстоятелства, които правят наличието на симулация вероятно.
В представеното от касатора решение по гр. д. № 1338/2010 г. на ВКС, III г.о. е прието, че за да съставлява „начало на писмено доказателство“, документът следва да изхожда от противната страна, както е приел и въззивният съд. В този смисъл е и другото представено от касатора решение по гр. д. 684/2009 г. на ВКС, III г.о. Следователно изводът на въззивния съд, че заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза и изявлението на опровергаващия не представляват начало на писмено доказателство, е в съответствие с трайно установената съдебна практика, включително и с тази, посочена от касатора.
С оглед изложеното, не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Съобразно изхода на спора на ответника Д. И. Й. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв., съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие, съдържащ в себе си и разписка за платената сума.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №18 от 04.02.2019 г. по в. гр. дело №513/2018 г. на Окръжен съд – Добрич.
ОСЪЖДА М. С. Ж., [населено място], да заплати на Д. И. Й., [населено място], 800 лв., представляващи деловодни разноски, направени пред касационната инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.